Решение № 6774 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 35/2009 г.

Решение № 6774 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 35/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 48 от 7.11.2008 г., постановено по адм. д. № 463/08год. Русенският административен съд, VIII-ми състав, е отхвърлил жалбата на "Златна Панега Цимент" - АД - с. Златна Панега, общ. Ябланица, представлявано от изпълнителния директор Александър Наков Чакмаков, срещу Решение № А3-47-0050/11.07.2008год. на Началника на Митница - Свищов, потвърдено с Решение № У-44-15-0187/01.08.2008год. на Директора на Регионална митническа дирекция - гр. Русе, с което е отказано възстановяването на акциз в размер на 127 095,38 лв., платен за използвана от дружеството електроенергия в производствения процес през 2007 г. и е осъдил "Златна Панега Цимент" - АД да заплати на Митница Свищов и РМД - Русе сумата 2 881,90 юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Златна Панега Цимент" - АД - с. Златна Панега, чрез пълномощника му адв. Вл. Пенков. В същата се правят оплаквания, че решението на Русенския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Русенския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени решението на началника на Митница-Свищов и решението на РМД, като възстанови на дружеството платения акциз ведно с лихви за забава. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба началник на Митница-Свищов не е взел становище. Ответният по касационната жалба директор на Регионална митническа дирекция - гр. Русе не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледани по същество е неоснователна. С решението си Русенският административен съд е отхвърлил жалбата на "Златна Панега Цимент" - АД - с. Златна Панега, общ. Ябланица, представлявано от изпълнителния директор Александър Наков Чакмаков, срещу Решение № А3-47-0050/11.07.2008год. на Началника на Митница-Свищов, потвърдено с Решение № У-44-15-0187/01.08.2008год. на Директора на Регионална митническа дирекция - гр. Русе, с което е отказано възстановяването на акциз в размер на 127 095,38 лв., платен за използвана от дружеството електроенергия в производствения процес през 2007 год. Изложени са мотиви, че законът - чл. 24а, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАДС регламентира материално-правните предпоставки за възстановяване на заплатен акциз за електрическа енергия, като една от тези предпоставки е искането да бъде подадено в срок до 30 април на годината, следваща потреблението на електрическата енергия. Посочено е, че в случая искането касае възстановяване на платен акциз за използвана ел. енергия през 2007 год., като същото е входирано в митническата администрация на 2.06.2008 год., т. е. подадено е след изтичане на срока 30 април 2008 год. Административният съд е приел, че пропускането на законовоустановеният срок погасява правото на възстановяване на акциза. Съдът не е възприел възражението на жалбоподателя, че неспазването на срока може да породи само административно-наказателна отговорност, но не и отказ, като е посочил, че нормите на чл. 24а от ЗАДС и 21а, ал. 1 от ППЗАДС визират упражняването на правото на субекта с определен срок, като бездействието на страната не може да има за последица носеното на отговорност, тъй като не се касае за установено законово задължение, а за субективно право, упражняването на което зависи единствено от волята на субекта. Съдът е приел за неоснователно и позоваването на Решение № 11544 от 21.11.2007 год. по адм. д. № 4667/07 г. на ВАС, тъй като то касае друга фактическа обстановка. Решението на Русенския административен съд е правилно и законосъобразно. Систематизирани, оплакванията на касатора се свеждат до следното:- съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на наведените доводи от жалбоподателя, и по специално цитираната практика на съда на Европейските общности и указанията на НАП, дадени с писмо № 24-00-12 от 23.06.2008 год.; - несъобразяване на действащата нормативна уредба и по специално на разпоредбата на чл. 129 от ДОПК; - необосновани изводи на административния съд относно характера на срока. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. От страна на "Златна Панега Цимент" - АД до Митница - Свищов е подадена искане вх. № АЗ47-0050/02.06.2008 год., с което на осн. чл. 24а от ЗАДС е поискано възстановяване на акциз в размер на 127 095,38 лв., заплатен за ползваната в производствения процес ел. енергия за 2007 год. С Решение № АЗ470050 от 11.07.2008 год. началникът на Митница-Свищов е отказал възстановяване на акциз поради това, че дружеството не е подало искането за възстановяване в законово определения срок - 30 април 2008 год. С Решение № У-44-15/0187 от 1.08.2008 год. директорът на РМД - гр. Русе е потвърдил решението на Началника на Митница-Свищов. По изложените по-горе мотиви Русенският административен съд е приел, че този отказ е законосъобразен и обоснован. Този негов извод е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Не може да бъде възприето оплакването на касатора, че при определяне на характера на спора съдът не е съобразил действащата нормативна уредба и по-специално разпоредбата на чл. 129, ал. 1, изр. второ от ДОПК. Правният институт на възстановяване на заплатен акциз за използвана електрическа енергия е регламентиран в нормата на чл. 24а от ЗАДС, като процедурата по реализиране на правото е уредена в чл. 21а от ППЗАДС. В този смисъл на правото на възстановяване е регламентирано в специален закон, който определя и реда на реализирането му, поради което позоваването на разпоредбите на общия закон се явява несъстоятелно. В мотивите на съдебния акт административния съд действително не е обсъдил наведените от жалбоподателя доводи относно практика на съда на Европейските общности, както и указания на директора на НАП, но допуснатото нарушение е несъществено и не се отразява на правилността на крайния извод за неоснователност на жалбата. Следва да бъде посочено, че цитираните решение (всъщност едно решение по присъединените дела С 95/07 и С96/07), както и цитираното указания на НАП, дадено в писмо № 24-00-12 от 23.06.2008 год. касаят друга хипотеза - възстановяване на ДДС при т. н. "самоначисляване", която е различна от процесната, касаеща възстановяване на заплатен акциз. Следва да бъде посочено, че в мотивите на цитираното решение на съда на Европейските общности се съдържат изводи в подкрепа на извода на първоинстанционния съд за преклузивния характер на срока. Така в § 44 и 45 се посочва, че не може да се приеме тезата, че правото на приспадане не може да се обвързва с преклузивен срок, тъй като възможността правото на приспадане да се упражнява без всякакво ограничение във времето би било в противоречие с принципа на правната сигурност, който изисква да не бъзе възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчно-задълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо данъчната администрация. Посоченият принцип на правната сигурност намира приложение и по отношение на упражняване на правото на възстановяване на акциз, което не може да бъде упражнявано неограничено във времето, а само в законово определения срок, като не упражняването му в законово определения срок има за последица преклудиране на правото. В този смисъл правилно административния съд е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че неспазването на срока има за последица възникването на административно наказателна отговорност, но не и погасяване на правото и направените оплаквания в обратния смисъл в касационната жалба се явяват неоснователни. Направеното оплакване, че при даденото разрешение на въпроса от страна на митническия орган и административния съд, се стига до неоснователно обогатяване на бюджета, също е неоснователно, тъй като акцизът върху ел. енергията е внесен по силата на закона - чл. 2, т. 3 от ЗАДС, а не възстановяването му е поради поведението на задълженото лице, което не е положило дължимата грижа да упражни правото си в законово установения срок. Направените възражения относно прихващането също са неоснователни, тъй като прихващането предполага възстановен акциз, какъвто не е налице в настоящия случай. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Русенския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо а отделение,