Решение № 10778 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3484/2016 г.

Решение № 10778 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3484/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Софийска вода" АД, чрез пълномощник по делото юрисконсулт Т. Ч., и по касационна жалба от Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Г., против решение № 495 от 28.01.2016 г., постановено по адм. дело № 9708/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател "Софийска вода" АД твърди неправилност на атакуваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение № Ж-45/15 от 03.09.2015 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в частта, с която се уважава жалба рег. № Ж-45/12.02.2015 г., подадена от Л. И. А. срещу "Софийска вода" АД. Излага съображения, че издаденото от КЗЛД решение, предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, е следвало да бъде отменено не частично, а изцяло като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - порок, засягащ законосъобразността на решението като едно цяло. Поддържа, че като не е сторил това, а го е отменил само в частта, с която на "Софийска вода" АД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15 700 лева, АССГ е постановил неправилно решение - оплакване, сочещо на касационното основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в оспорената част и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което решение № Ж-45/15 от 03.09.2015 г. на КЗЛД да бъде изцяло отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационният жалбоподател КЗЛД навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон (касационни основания за отмяна съгласно чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК) в частта, с която е отменено нейно решение № Ж-45/15 от 03.09.2015 г. по т. 2 от същото, с която на основание чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на "Софийска вода" АД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15 700 лева за извършено административно нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 1 до т. 7 ЗЗЛД. Твърди, че съдът правилно е установил наличието на допуснато от "Софийска вода" АД като администратор на лични данни нарушение, а отменената от първоинстанционния съд имуществена санкция е наложена в съответствие с нормата на чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД и в размер, близък до минималния, предвиден от закона за нарушение на чл. 4 ЗЗЛД. Моли решението на АССГ да бъде отменено в оспорената част и да се постанови нов акт по същество, с който решение № Ж-45/15 от 03.09.2015 г. на КЗЛД да бъде потвърдено и в частта относно наложената имуществена санкция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по спора - Л. И. А., редовно призована, не ангажира становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение, с което приема касационната жалба на "Софийска вода" АД за неоснователна, а тази, подадена от КЗЛД - за основателна. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби, наведените отменителни основания, доводите и възраженията на страните и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 АПК и от надлежни страни съгласно чл. 210 АПК. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Софийска вода" АД против решение № Ж-45/15 от 03.09.2015 г. на КЗЛД в частта, с която жалбата на Л. И. А. е приета за основателна, и е отменил решението на КЗЛД в частта, с която на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД на "Софийска вода" АД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15 700 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма. При постановяването му в частта относно основателността на подадената от Л. И. А. жалба не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е постановено при правилно приложение на материалния закон. В частта обаче, с която е реализирана административнонаказателната отговорност на "Софийска вода" АД за соченото нарушение по чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД, съдът е установил наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на акта в тази част. След проверка на мотивирания от съда краен резултат, съобразно наведените касационни оплаквания и задължението по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция достигна до следните правни изводи: Правилно е заключението на АССГ, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентния съгласно чл. 38 ЗЗЛД орган и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Обосновано и законосъобразно е и заключението на съда, че административният акт, в частта, с която е уважена жалбата на Л. И. А., съответства на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона. Като е потвърдил извода да КЗЛД за недоказано наличие на соченото от администратора на лични данни основание за тяхното законосъобразно обработване - съответстващо на хипотезите по чл. 4, ал. 1, т. 3 вр. т. 7 ЗЗЛД, административният съд е постановил краен резултат в съответствие с материалноправната уредба и фактите по делото. Правилно е преценено, че личните данни Л. И. А. са били незаконосъобразно употребени (като форма на обработване съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД) посредством инициирането срещу нея на производство по чл. 410 ГПК от страна на "Софийска вода" АД. Основание за този извод е недоказаното съществуване на облигационно отношение между ответника по касация и "Софийска вода" АД, което да обуславя правото и интереса на администратора от предприемане на съответните процесуални действия, чрез които същият да е осъществил законосъобразно и добросъвестно обработване на личните данни на Ангелова при условията на 4, ал. 1, т. 3 вр. т. 7 ЗЗЛД. Както пред административния орган, така и пред първоинстанционния съд не са ангажирани доказателства, от които да се установява по категоричен начин, че Л. И. А. е абонат, потребител на ВиК услуга за имота, находящ се в гр. С., ул. Г. С. Р. № 150Б, ет. ..., а 12, в който касационният жалбоподател "Софийска вода" АД твърди, че е доставил ВиК услуга, заплащането на която е претендирал от Л. И. А. по съдебен ред посредством инициираното производство по чл. 410 ГПК. Поради недоказаното съществуване на облигационно отношение между страните не се установява и условието за допустимост за обработка на личните данни на Ангелова по чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗЗЛД, на което се позовава администраторът, оттук и изводът за неосъществяване на условието и по т. 7 на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД, позволяващо обработване на лични данни при необходимост от реализиране, защита на законните интереси на администратора. На останалите условия за допустимост по чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД администраторът не се е позовавал в хода на административното и първоинстанционното съдебно производство, поради което неизлагането на съображения във връзка с тях в оспорения административен акт не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила и изискването за мотивиране на акта. Съдържанието на наведените от страните доводи и възражения са тези, които очертават предмета на спора, по който следва да се произнесе сезираният административен орган. Като е изяснила релевантните за спора факти и въз основа на тях е установила обработване на личните данни на Л. И. А. от страна на "Софийска вода" АД при липса на твърдяното условие за допустимост по чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗЗЛД, КЗЛД е издала законосъобразен административен акт, с който е приела за основателна жалбата срещу "Софийска вода" АД. Като е достигнал до същия извод и е отхвърлил жалбата на "Софийска вода" АД срещу решение № Ж-45/15 от 03.09.2015 г. на КЗЛД в частта му по т. 1, първоинстанционният съд е постановил решение, съответно на материалния закон и доказателствата по делото. Неоснователно е направеното от "Софийска вода" АД касационно оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради това, че изложените в него мотиви (относно липсата в оспорения административен акт на конкретно описание на установеното нарушение, непрецизната му правна квалификация и липсата на мотиви за определяне на имуществената санкция именно в размер на 15 700 лева) обуславяли извод за отмяна на акта на КЗЛД в неговата цялост, а не само в частта за налагане на административното наказание. Настоящата касационна инстанция намира, че от съдържанието на решение № Ж-45/15 от 03.09.2015 г. на КЗЛД може да се установи по категоричен начин видът на конкретно допуснатото от "Софийска вода" АД, в качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЗЛД, нарушение, изразяващо се в обработка на личните данни на Л. И. А. (под формата на употреба, реализирана чрез завеждането на гражданскоправно производство по реда на чл. 410 ГПК и издадената на това основание заповед за изпълнение, съдържаща личните данни на засегнатото лице Л. И. А.), без да е налице условието за допустимост по чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗЗЛД, на което съответстват наведените от администратора доводи и твърдения в подкрепа на тезата му за законосъобразно обработване на личните данни. Съдебният акт на АССГ в частта, с която се отменя т. 2 от решение № Ж-45/15 от 03.09.2015 г. на КЗЛД (административнонаказателният диспозитив на решението), е правилен с оглед постановения краен резултат - незаконосъобразност на административния акт в частта, с която е наложена имуществената санкция, но изложените от съда мотиви не се споделят в цялост от настоящата инстанция. Съображенията, подкрепящи извода на административния съд, че оспореното решение по т. 2 (относно наложената с него имуществена санкция) не съответства на приложимия материален закон, са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, когато установи нарушение, както е в настоящия случай, КЗЛД разполага с правомощия да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Преценката на органа относно избора на възможно поведение е при условията на оперативна самостоятелност. Поради това всяко решение на комисията следва да бъде мотивирано с конкретни съображения, обосноваващи предпочетената от административния орган алтернатива. В случая това не е направено, тъй като не са изложени аргументи за причините, поради които на администратора на лични данни е наложена имуществена санкция, а не са упражнени другите правомощия, предвидени в закона, както и не са изложени каквито и да било мотиви на решаващия орган за определяне на имуществената санкция в конкретния размер - 15 7000 лева. Законосъобразните действия на компетентния съд при така установените пороци на административния акт следва да намерят израз в отмяна на акта в частта за налагане на административното наказание и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, при което КЗЛД следва да приложи една от предписаните възможности в чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, като изложи съображения за направения избор, а в случай че реши да наложи имуществена санкция - да изложи фактически основания за това, включително и относно конкретно определения размер на санкцията. Предвид гореизложеното, като е отменил решение № Ж-45/15 от 03.09.2015 г. на КЗЛД в частта му по т. 2, административният съд е постановил правилно и законосъобразно решение с оглед крайния резултат, като същото следва да бъде допълнено съобразно дадените от касационния съдебен състав разяснения. По тези съображения, Върховният административен съд намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. При този изход на спора разноски на страните не следва да се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 173, ал. 2 АПК вр. чл. 228 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение