Решение № 1 от 23.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1267/2016 г.

Решение № 1 от 23.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1267/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Ж. Я. В. и П. С. П. срещу решение на Варненски апелативен съд № 205 от 27.09.2016 г, по ВНОХД № 150/16, с което е потвърдена присъда на Варненски окръжен съд № 26 от 29.02.2016 г, по НОХД № 113/16, с която жалбоподателите са признати за виновни в това, че на 14.07.2011 г в [населено място], при условията на съучастие, първият подсъдим, като извършител, а вторият, като помагач, са избегнали установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, ДДС, в размер на 117 600 лв, като потвърдили неистина в справка-декларация, подадена до ТД на НАП, В., допуснали осъществяване на счетоводството в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, използвали документ с невярно съдържание при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите, и приспаднали неследващ се данъчен кредит, в размер на 117 600 лв, с оглед на което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7 вр. чл. 20, ал. 2 /за подсъдимия В./ и чл. 20, ал. 4 /за подсъдимата П./ вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, са осъдени, както следва: подсъдимият В., на "лишаване от свобода", за срок от една година и шест месеца, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от четири години и шест месеца, а подсъдимата П., на "лишаване от свобода", за срок от една година, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от четири години, както и да заплатят в полза на държавата, представлявана от Министъра на финансите, обезщетение за имуществени вреди, в размер на 117 600 лв, заедно със законните последици, считано от датата на увреждането. С жалбите се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че явната несправедливост на наказанието произтича от размера на наложеното наказание и продължителността на определения изпитателен срок по чл. 66 НК. Сочи се, че наказанието не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на смекчаващите обстоятелства, установени по делото. Иска се смекчаване на наказателно-правното положение на жалбоподателите. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на жалбоподателите пледира за уважаване на жалбите. Жалбоподателите не участват лично в касационното производство. Гражданският ищец не изпраща представител и не изразява становище по жалбите. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимите жалбоподатели са признали фактите по обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е извел верния извод, че техните признания се подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство, откъдето следва, че съкратеното съдебно следствие е проведено законосъобразно. ВКС не намери да е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При индивидуализацията на наказанието на двамата съучастници е приложен чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като са обхванати в пълнота установените смекчаващи обстоятелства с характер на многобройни, а именно: чисто съдебно минало, положителни характеристични данни, трудова заетост, проявената критичност към извършеното, изразената готовност да възстановят причинените щети. От друга страна, правилно е отдадено дължимото значение на отегчаващото обстоятелство: високата степен на обществена опасност на деянието, отличаващо се с четири квалифициращи обстоятелства в рамките на правната квалификация /чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7 НК/. На следващо място, при отмерване на наказанието е съобразено, че подсъдимият В. е действал като извършител, а подсъдимата П., като подбудител, мотивирало съдилищата да проявят към първия подсъдим по-голяма строгост. Преценено е, че независимо от високата степен на обществена опасност на деянието, степента на обществена опасност на дейците е ниска, и за постигане на целите по чл. 36 НК не се налага ефективно да изтърпят определено им наказание "лишаване от свобода". С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, тъй като наказанието е определено в съответствие с критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК. Липсват основания за проява на по-голямо снизхождение към жалбоподателите /чрез намаляване на сроковете на "лишаването от свобода", респективно, на изпитателните срокове по чл. 66, ал. 1 НК, чиято продължителност е съобразена с императивното изискване на чл. 66, ал. 2 НК/, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, жалбите се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,