Решение № 9605 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11238/2012 г.

Решение № 9605 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11238/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по чл. 208 ГПК е образувано по касационна жалба на председателя на Държавната Агенция за бежанците при МС против решение № 4240/20.07.2012 г. постановено по адм. дело № 5893/2012 г. на Административния съд - София-град в частта, с която по жалба на Рафед Мохамед Хусейн Абдел Рада, гражданин на Ирак, е отменено решение № 339/15.05.2012 г. на председателя на ДАБ, с което е бил отказан хуманитарен статут на чужденеца и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Изложени са доводи, че решението в тази му част, е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано. Ответната страна - Рафед Мохамед Хусейн Абдел Рада, гражданин на Ирак, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената касационна жалба, е основателна. С обжалваната част на решението съдът е приел, че административният орган не е извършил правилна преценка на представените от него три справки за обстановката в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на кандидата, с оглед отказа му за предоставяне на хуманитарен статут. Решението е неправилно поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения. С оглед изложените от съда съображения за неправилна преценка на информационните справки за обстановката в Ирак и личната бежанска история на чужденеца, съдът е бил длъжен той да извърши тази преценка, която да се съдържа в мотивите на решенето. В нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател. Не са обсъдени съгласно чл. 142, ал. 1 и 2 АПК в цялост справките на ДАБ, относно цялостната оценка на ситуацията в Ирак и европейската практика при разглеждане на молби за закрила на иракски граждани и критериите на ВКБ ООН за оценка на молби за закрила на иракчани от южен Ирак и не е съобразено в цялост тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с Решението на СЕС. Относно основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед тълкуването на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на СЕС Люксембург: съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достигне толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответния регион, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи, като преценката за това е на компетентните национални власти или юрисдикциите на държавите-членки. С посоченото съдебно решение изрично се признава правото на преценка за степента на развитие на конфликтите и наличието на сериозни и потвърдени основания за предположение за реална опасност от реализиране на заплахите. От справките на ДАБ е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Ирак не може да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт. Не са налице сериозни основания да се приеме, че е налице безогледно насилие и единствено поради присъствието, там възникват опасности от тежки посегателства. Не са обсъдени твърденията на жалбоподателя при проведените интервюта и доводите на административния орган за недостоверност на конкретната бежанска история, предвид на констатирането на съществени противоречия и разминавания в изявленията пред органите на ДАБ. Внимателният анализ на твърденията на Рафед Мохамед Хусейн Абдел Рада, гражданин на Ирак, с оглед степента им на конкретност и правдоподобност, относно конкретните посегателства и заплахи, времето на осъществяване, различието относно това къде е работил и за какви периоди след получаване на заплахи и с оглед на това дали е възникнал основателен страх от противоправни деяния, дава основание да се приеме, че изводите на административния орган за недостоверност на бежанската история са обосновани. Доколкото от обясненията на жалбоподателя и доказателствата не може да се установи съществуването на преки, тежки, лични заплахи за личността му и предвид стабилизиране на ситуацията в държавата по произход, вкл. и в южните райони, както и липсата на основания да се смята, че самото му присъствие там го излага на реална опасност, не може да се приеме, че са налице основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед на тези данни за молителя не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Изложената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той бил принуден да напусне родината си поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция. Тежки посегателства като изтезание или наказание също не се установяват. Спрямо личността му не са предприемани действия, застрашаващи свободата, живота или сигурността му, нито от официалните власти в родината му, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Следователно за чужденеца не съществува реален и бъдещ риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ, както правилно е констатирано от административния орган в неговото решение. От представените от него справки за обстановката в Ирак е видно, че състоянието на сигурността в Ирак продължава да се подобрява. Съдът, като е приел противното, е постановил решението си в обжалваната част, в нарушение на материалния закон. Същото в тази част следва да се отмени и се реши делото по същество, като се отхвърли жалбата на чужденеца против административното решение в частта, с която му е отказан хуманитарен статут. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,