Решение № 3687 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10971/2012 г.

Решение № 3687 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10971/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Атанас Трифонов Христов, действащ като ЕТ "АТ-Атанас Христов" със седалище гр. Павликени, област Велико Търново, против решение № 2829/23.05.2012 г., постановено по адм. дело № 10679/2011 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 30-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 01-6500/14005/21.06.2010 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2008 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/. В жалбата и приложеното писмено становище са развити доводи за нищожност на обжалваното решение - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 1 АПК, като издадено в противоречие с влязло в сила решение № 134/13.04.2010 г. по адм. дело № 721/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, както и неправилност на същото вследствие допуснати нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. По подробно изложени в жалбата съображения се претендира отмяната му и постановяването на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи изцяло жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника си юрисконсулт Марияна Стойчева, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 2829/23.05.2012 г. постановено по адм. дело № 10679/2011 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 30-ти състав, е отхвърлена жалбата на Атанас Трифонов Христов, в качеството му на ЕТ "АТ-Атанас Христов", срещу уведомително писмо № 01-6500/14005/21.06.2010 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2008 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С посочения акт е отказано финансово подпомагане на жалбоподателя по подаденото от него Общо заявление за плащания на площ за кампания 2008 г. по СЕПП и СНД и са му наложени санкции за бъдещ период. С решението, съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в предвидената в чл. 59 АПК форма, както и че неразделна част от него е таблицата за формиране на общата сума на финансовото подпомагане, съдържаща фактическите и правни основания за постановения отказ и за наложените на жалбоподателя санкции за бъдещ период. В резултат съвкупната преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните, е направен обоснован извод за законосъобразността на административния акт, при постановяване на който не са установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. Изложени са подробни и правилни съображения за неоснователността на навежданите от едноличния търговец доводи за нищожността на оспореното уведомително писмо, основани на влязлото в сила решение № 134/13.04.2010 г. постановено по адм. дело № 721/2009 г. на Административен съд - Велико Търново. С това решение е прогласена нищожността на уведомително писмо от 2009 г., първоначално издадено по заявлението на земеделския производител за подпомагане за кампания 2008 г., по мотиви, че е издадено от некомпетентен орган, а оттам и преписката е върната на ДФ "Земеделие" с указания за ново произнасяне по заявлението, без при това да са дадени такива по тълкуване и прилагане на закона, касаещи дължимата от изпълнителния директор преценка по съществото на искането за подпомагане. Съдът обосновано е констатирал, че при извършената на място проверка от административния орган са спазени изискванията на чл. 26б ЗПЗП, тъй като проверяваното лице е уведомено за извършването й, но не е присъствало, поради което и не е подписало изготвения за нея контролен доклад /протокол/. От приложените по делото доказателства се установява уведомяването на проверявания и предоставената му възможност да изрази становище пред компетентните органи преди изготвяне на заключенията за изключване и налагане на санкции, от която той не се е възползвал. Предвид това и обстоятелството, че при извършената проверка на място на 21.08.2008 г. са установени съществени несъответствия между заявените за подпомагане площи и допустимите такива, при съобразяване на които и след приспадане на двойно застъпените площи /от подпомагане за които земеделския производител се е отказал с нарочна декларация/, правилно е констатирано, че по СЕПП от декларираните 44.44 ха, допустими за подпомагане са едва 24.20 ха. Тъй като процентът на наддеклариране /определен съгласно приложимия регламент като процент от допустимата площ след приспаданията/ възлиза на 83.64, като надвишава 50%, съдът е приел, че правилно административният орган съгласно чл. 138 от Регламент № 1973/2004 г., е лишил земеделския стопанин от субсидия и му е наложил санкция в размер на 2 588.09 лв. за бъдещ период. По отношение на СНД, наддекларираната площ е 19.58 ха, респективно е определен процент на наддеклариране по горепосочения начин от 81. 92%, а оттам и съобразно чл. 51 от Регламент № 796/2004 г. е постановен пълен отказ и за поисканото по тази мярка финансово подпомагане, и е наложена санкция в размер на 1 820.14 лв. за бъдещ период от три години. Постановеното решение е правилно. Следва да се има предвид, че в касационната жалба и приложеното писмено становище отново са релевирани оплакванията, подробно обсъдени от първоинстанционния съд, понастоящем под формата на възражения за нищожност, необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Настоящият състав не възприема наведените от касатора доводи за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, тъй като не му била предоставена възможност да се запознае с депозираните от ответната страна доказателства в открито съдебно заседание на 23.02.2013 г. Предвид проведени по делото заседания при предходното образуване на делото пред АССГ, заседанието на посочената дата не се явява първо по смисъла на ГПК, а както правилно е отбелязано и от съда в обжалвания съдебен акт, жалбоподателят по делото е запознат с представените от ДФЗ документи, установяващи осъществените му проверки на място, видно от обсъждането им, обективирано в жалбата му подадена срещу уведомителното писмо по административен ред. Неоснователно е и твърдението на касатора, че административният съд е постановил нищожно решение, тъй като не е съобразил влязлото в сила решение № 134/13.04.2010 г. по адм. дело № 791/2009 г., Административен съд Велико Търново, обективиращо произнасяне относно материалната компетентност на административния орган, издал първоначално уведомително писмо по заявлението на касатора за подпомагане за кампания 2008 г., без да са дадени указания за тълкуването и прилагането на закона по съществото на предявеното искане. Последващото уведомително писмо изх. № 01-6500/14005/21.06.2010 г. /предмет на обжалване пред първата инстанция по настоящото дело/, е издадено от компетентен орган, както правилно е посочил и административния съд. С оглед на това и потвърждаването на направените в писмото от 2009 г. констатации на ДФ "Земеделие" за несъответствието на декларираните и допустимите за подпомагане площи, правилен е направеният от решаващият съд извод за законосъобразността на отказа за финансово подпомагане и наложените санкции за бъдещ период, като изцяло съобразени с приложимата законодателна уредба. Правилно е направеното в тази връзка отбелязване относно неизпълнението на условията за получаване на средства по СЕПП и СНД и по смисъла на чл. 43 и чл. 47 ЗПЗП. В конкретния случай на касатора е осъществена проверка на място, при която са установени несъответствия между заявените и реално установени площи. От представения контролен лист за извършена проверка на място е видно, че той съдържа всички елементи съобразно изискванията на чл. 28, § 1 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията. Представените по делото доказателства и становищата на страните, налагат несъмнен извод, че земеделският производител е бил уведомен, че ще му бъде извършена проверка на място, но не е присъствал на нея, респективно не е подписал контролния лист. Впоследствие същият е уведомен лично за резултатите от проверката на място с писмо изх. № 01-044/536/28.08.2008 г., във връзка с което не е направил никакви забележки относно направени при проверката на място, констатации. Резултатите от извършените проверки на място законосъобразно са приведени към хипотезите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и ал. 4 ЗПЗП. Първоинстанционният съд правилно е дефинирал и констатираните площи, декларирани като оставени под угар, като е съобразил определението на това понятие съгласно Наредба № 29/16.12.2005 г. за условията и реда за производство на фиданки за залесяване в горските разсадници - държавна собственост. По изложените съображения следва да се приеме, че релевираните касационни основания не са налице, а решението, с което е отхвърлена жалбата срещу уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2008 г., обективиращо отказ за финансово подпомагане по подаденото общо заявление от ЕТ "АТ-Атанас Христов" за кампания 2008 г. и наложени санкции, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение