Решение № 8642 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8581/2017 г.

Решение № 8642 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8581/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационни жалби на "ЕС Г. Х. К." ЕООД, гр. С. и "ЦБА - Д." ООД, гр. Д., чрез процесуални представители, срещу решение № 190/15.05.2017 г., постановено по адм. дело № 682/2016 г. по описа на Административен съд - Д., в частта, в която е отхвърлено оспорването по жалба на "ЦБА - Д." ООД, представлявано от К. П. А., срещу Предписания от № 1 до № 12 и № № 15 и 16 по Протокол за извършена проверка изх. № ПР008443 от 25.02.2015 г. на инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Д.. Наведени са доводи за неправилност на решението при наличието на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържа се и възражение по чл. 209, т. 2 АПК за недопустимост на решението, обосновано с основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите в жалбата се свеждат до необосновани изводи на съда от фактическа страна и неправилна квалификация за нарушение на трудовото законодателство. Правят се доказателствени искания за събиране от касационната инстанция на доказателства по съществото на спора. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - Д. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Развива съображения досежно липсата на касационни основания, налагащи отмяната на първоинстанционното решение, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд са Предписания от № 1 до № 12 и от № 14 до № 16, дадени от инспектор към Инспекция по труда - Д. с Протокол за извършена проверка /ПИП/ изх. № ПР008443 от 25.02.2015 г., които представляват принудителни административни мерки по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Нито жалбоподателят, нито заинтересованата страна в първоинстанционното производство са оспорили съдържанието на протокола, респ. неговите констатации, като в съдебно заседание на 18.04.2017 г. процесуалният представител на жалбоподателя изрично заявява, че не оспорва съдържанието на ПИП, въз основа на което решаващият съд приема, че фактите са се случили по начина, по който са описани в ПИП. Спорен от правна страна е въпроса досежно приложимостта на императивните изисквания на Кодекса на труда, ЗЗБУТ и наредбите, свързани с условията на труд, охрана на труда, безопасност на условията на труд и по - конкретно тези, разписани в раздел VIIIв от КТ по отношение предмета на сключения, между "ЕС Г. Х. К." ЕООД и "ЦБА Д." ООД, Договор за предоставяне на работна сила от 01.09.2014 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд извежда, че в случая се касае за наемане и предоставяне на работници, а съгласно чл. 1 от КТ с него именно се уреждат трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях, като отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съобразно чл. 1, ал. 3 от КТ целта му е да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. За да се избегне несигурност при полагането на труд и липса на прозрачност при предоставяне на работници, наети от едно предприятие, на друго, законодателят е въвел изискванията на Раздел VIIIв, озаглавен "Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа" (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.). Основното с въвеждането на тези разпоредби е защита на работника. Дали предприятието - изпълнител може да осигурява постоянна работа на наетите от него работници за работа в обекти на друго предприятие не е предмет на делото. Предметът на делото се състои в това, че ако две фирми сключат договор с условие едната да набира работници и да администрира трудовите им правоотношения, като работното им място е в обекти на втората фирма, то следва максимално да бъдат защитени правата на работниците. В този смисъл за предприятието ползвател са задължителни императивните изисквания на чл. 107т от КТ, за неизпълнението на част от които са издадени предписания - чл. 107т, ал. 1, т. 2 от - да връчи срещу подпис на работника или служителя преди започване на работата длъжностна характеристика и да отбележи датата на връчването и чл. 107т, ал. 1, т. 4 от КТ - да отчита отработеното време, за което да уведомява предприятието, което осигурява работа, и работника или служителя срещу подпис. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че нарушенията по т. 1 до 12 са безспорно установени и наложените ПАМ за тях са обосновани и необходими, като изпълняват целта на закона и съответстват на императивните разпоредби на чл. 107р, 107т, 107у от КТ, както и на чл. 403а, ал. 1 от КТ, чл. 277, ал. 1 и ал. 2 от КТ, както и чл. 200, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, съответно чл. 1120, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводни линии. Решаващият съд обосновава извод относно материална законосъобразност на предписанието по т. 15, тъй като жалбоподателят следва да провежда периодичен инструктаж като работодател на собствените си работници, а доказателства за такъв липсват. В отразеното нарушение в т. 15 от ПИП е записано, че липсва периодичен инструктаж на работниците въобще след 2012 г. По отношение на предписанието по т. 16, първоинстанционният съд намира същото за обосновано и законосъобразно, предвид липсата на доказателства за изпълнение на задължението на жалбоподателя като работодател по смисъла на чл. 403а, ал. 2 от КТ, а именно: Работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Предмет на спора е законосъобразността на обжалваните предписания за спазване на трудовото законодателство - чл. 107р и сл. от КТ. Уредбата регулира отношенията във връзка с трудов договор с предприятие което осигурява временна работа, задължения на това предприятие, задължения на предприятието ползвател, отношения между предприятията, права и задължения на работника или служителя и др. В настоящият случай процесният договор е с наименование "Договор за предоставяне на работна сила", изразяващ се в услуги по предоставяне на работна сила, състоящи се в наемането на служители на длъжности, определени от възложителя, и в административното обслужване по трудови и граждански правоотношения с тези служители /чл. 1/. При анализ на съдържанието на клаузите на този договор и целта му са правилни изводите направени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, че той всъщност урежда взаимоотношения регулирани от раздел VIIIв "Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа" от КТ, но в отклонение на императивните изисквания за такъв вид договори в което се изразява констатираното нарушение на КТ. Доводите, че в случая се уреждат взаимоотношения регулирани от други клонове на правото, а не от КТ са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от КТ този закон урежда отношенията между работника или служителя и работодателя, както и други отношения непосредствено свързани с тях, а съгласно ал. 2 отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовите правоотношения са регулирани изчерпателно в КТ, поради което договаряне за предоставяне на работна сила извън правилата на КТ са недопустими и е неприложима друга уредба освен специалната уредба в Кодекса на труда. В горният смисъл е и сложилата се непротиворечива практика на ВАС /решение № 11159/24.10.2016 г., постановено по адм. дело № 10582016 г. по описа на ВАС, шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 139 от 10.11.2015 г. на Административен съд - Д. по адм. дело № 221/2015 г./. Характерът на договора като договор за предоставяне на работници не се променя от факта, че същият е безсрочен и че първоначалният и периодичен инструктаж на работниците за безопасни и здравословни условия на труд се извършва от изпълнителя. Същността на един договор не се определя от срока за изпълнението, нито от една от клаузите в него, а от съвкупността на всички постигнати договорености. Предоставянето на работници от едно предприятие на друго е дейност, която се регламентира от нормите на глава V, раздел VIIIв от КТ. В същността си тази дейност е вид услуга, но поради специфичния й характер за нея са приложими не нормите на ЗЗД като общ нормативен акт, а нормите на КТ като специален такъв. Правилата за временна работа чрез предприятие, което осигурява временна заетост са обособени в глава V, раздел VIIIв от КТ, с който в българското законодателство е транспонирана Директива 2008/104/ ЕО относно работа чрез агенции за временна заетост. В чл. 107у от КТ е посочено задължителното съдържание на договора между предприятието, което осигурява временна работа и предприятието ползвател, като в ал. 2, т. 1-10 са посочени задължителните клаузи, които следва да съдържа този договор. По делото не е спорно, че договора от 01. 09. 2014 г. не съдържа тези задължителни реквизити, а това е видно и от текста на същия, поради което предписанията свързани с изпълнението на изисквания на чл. 107у от КТ, а именно от т. 1 до т. 6 са материално законосъобразни. Материално законосъобразни са и предписанията по т. 7-12, тъй като те са свързани с нарушения на "ЦБА-ДОБРИЧ" ООД в качеството му на предприятие ползвател по см. раздел VIIIв от КТ. Предписанията по т. 15 са законосъобразни, тъй като в разрез с Наредба № РД-07-2/16. 12. 2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд не е осигурено документиране на началните инструктажи на новоназначените работници и служители в книгата за начален инструктаж от 04.02.2014 г. Съгласно чл. 107т, ал. 1, т. 3 от КТ задължението за инструктаж на работника за безопасното и здравословното изпълнение на работата е на предприятието ползвател. Предписанието по т. 16 правилно и обосновано е прието от първоинстанционния съд за законосъобразно, предвид нормата на чл. 403а, ал. 2 КТ. Неотносимо към спора е позоваването на Регламент 883/2004 на ЕО/координация на системите за социална сигурност/, Регламент 987/2009 /за определяне на процедура за прилагане на Регламент 883/2004 на ЕО/. Съгласно чл. 3, т. 1 от Регламент 883/2004 на ЕО, същият се прилага по отношение на обезщетения за болест, майчинство и отглеждане на малко дете, инвалидност, старост, обезщетения за преживели лица, за трудови злополуки и професионални болест, помощи при смърт, обезщетения за безработица, предпенсионни обезщетения и семейни обезщетения, т. е. права на гражданите на ЕС, които стоят извън правото им на работа чрез агенции за временна заетост, което право е предмет на настоящия спор. Същото се отнася и за посочения от жалбоподателя Регламент 987/2009, който е регламент по изпълнение на Регламент 883/2004 на ЕО. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,