Решение № 12920 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6615/2016 г.

Решение № 12920 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6615/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, чрез пълномощника юрк. Д. П., срещу решение № 2777 от 22 април 2016 г., постановено по адм. д. № 11826/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменена заповед № РД-30-162/29 юли 2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община. В касационната жалба не са посочени конкретни касационни основания, но от съдържанието й може да се направи извод, че решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника по касация Л. Б. А., чрез пълномощника му адв. М. К., е постъпил писмен отговор, в който се поддържа становище за недопустимост на касационната жалба. Алтернативно са изложени и доводи за нейната неоснователност. Същото становище се поддържа и в съдебно заседание. Претендира се заплащането на разноските, направени пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Изложените в обратния смисъл доводи на ответника по касация се базират на разпоредбата на чл. 215, ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) в редакцията му, обн. ДВ, бр. 87/2010 г. Посочената норма обаче в момента е в друга редакция след изменението й, обн. ДВ, бр. 101/2015 г. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд С. - град е образувано по жалба на Л. Б. А. срещу заповед № РД-30-162/29 юли 2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Остъкляване на балкон пред таванска стая на съществуваща сграда близнак", находящ се в ПИ с идентификатор 68134.4339.626 по кадастралната карта на С., включен в УПИ VII-626,491, кв. 80 по плана на С., м. "Овча купел". Съдът е приел, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което е отменил оспорения пред него административен акт. Решението е правилно. При постановяването му съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменителни основания по отношение оспорената пред него заповед е законосъобразен. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че остъкляването - предмет на заповедта на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", е извършено едновременно със строежа на къщата - около 1960-1962 г., както и това, че извършеното строителство съответства на предвижданията на действащите подробни устройствени планове и на правилата и нормативите, действали както по време на извършването на строежа, така и на сега действащите. Установено е също така, че в случая става въпрос за остъкляване на лоджия, а не на балкон, както е прието с оспорения административен акт. При тези данни обосновано административният съд е приел, че в нарушение на административнопроизводствените правила директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" не е установил всички релевантни обстоятелства, нито е събрал относимите доказателства, което е довело и до нарушаване на материалноправни разпоредби. В случая, както законосъобразно е посочено в оспореното решение, са налице предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, а това е пречка за премахването на констатирания незаконен строеж. С оглед горното и предвид липсата на релевираното в касационната жалба отменително основание, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски за производството пред настоящата инстанция, но такива не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства, че такива са реално заплатени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,