Решение № 4084 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1052/2014 г.

Решение № 4084 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1052/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Николай Николаев Рунтов, Теодора Николаева Рунтова и Росица Климентинова Рунтова, всички от гр. София, чрез пълномощник - адвокат Станислава Атанасова Виткова срещу Решение № 815 от 21.12.2013 г. на МС на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18" Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0+00 до км 0+780" на територията на област София, в частта относно определеното им обезщетение за отчуждените части от собствените им имоти, както следва: От имот с идентификатор 68134.2808.2117, целият с площ от 1200 кв. м. се отчуждават 742 кв. м., за които е определено обезщетение в размер на 41 700 лева и от имот с идентификатор 68134.2808.2118, целият с площ от 1284 кв. м., от който се отчуждават 827 кв. м., за които е определено обезщетение в размер на 46 477 лева. Имотите се намират в урбанизирана територия и са с предназначение - за друг вид застрояване. Искат от съда да измени решението в оспорената част по отношение размера на обезщетението, като го увеличи, съгласно заключение на съдебно техническа оценителна експертиза. Ответникът по оспорването - Министерски съвет оспорва жалбата, намира решението за законосъобразно и иска от съда да отхвърли оспорването. По делото са конституирани като заинтересовани страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, които чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и искат от съда да отхвърли оспорването. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установи, че с писмо изх. № 04-19-202 от 13.12.2013 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, председателят на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Път II-18" Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0+00 до км 0+780" на територията на област София". Към искането са приложени: заверени копия от влезли в сила решения на Столичен общински съвет за изменение на ПУП, доклад за определяне на равностойно парично обезщетение, комбинирани скици. Със съвместен доклад от министърът на регионалното развитие и министърът на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-186 от 19.12.2013 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект, което решение е прието на заседание на МС. В приложение към точка 1 от решението са описани имотите, собственост на оспорващите, съгласно приети като доказателство по делото документи за собственост. С договор № РД-37-7 от 31.07.2013 г. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект. За изпълнение на възложената поръчка, лицензираният оценител е ползвал удостоверения за пазарни аналози, съгласно чл. 32 от ЗДС от Службата по вписванията, като са изискани и взети предвид сделки, които отговарят на законовите изисквания и отразяват състоянието на пазара за период от дванадесет месеца преди възлагане на оценката, а именно - 31.07.2012 г. до 31.07.2013 г., както и писмо от 16.10.2013 г. от Столична община - дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", район Надежда/Връбница за служебно издадени данъчни оценки на имотите, подлежащи на отчуждаване. За имотите на оспорващите оценителят е приел, че няма налични сделки с имоти с подобни характеристики. Приложил е чл. 96, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост за имоти в урбанизирана територия в съответствие с нормите на приложение 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност на данъчна оценка се удвоява и е определил цена за отчуждената част. Експертната оценка на лицензирания оценител е предадена на възложителя АПИ с приемо-предавателен протокол от 12.12.2013 г. Посочената цена за имотите по двойната данъчна оценка е възприета от административния орган и е определена като обезщетение на собствениците на отчуждените имоти. В настоящето производство е оспорен размерът на определеното от административния орган обезщетение и по искане на оспорващите е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на имотите, предмет на отчуждаване. Експертизата е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС да бъде "оценител на имоти". Експертното заключение е изготвено въз основа на представени от оспорващите пазарни аналози. Прието е от съда и не е оспорено от страните. Съдът го цени като компетентно и безпристрастно и въз основа на него установи следните обстоятелства: двата процесни имота попадат в урбанизирана територия в район Връбница и са с лице на Околовръстен път на гр. София. На база три сделки за процесния период с имоти в урбанизирана територия, находящи се в район Връбница вещото лице е представило два варианта на експертното си заключение. В първия вариант е използвало и трите пазарни аналога и е определило осреднена сравнителна стойност в лева на квадратен метър - 149,49 лв. Във вторият вариант вещото лице е изключило сделката по нотариален акт № 70 от 23.11.2012 г., тъй като имотът, предмет на тази сделка се намира в землището на с. Волуяк и не отговаря на законовите изисквания на чл. 32, ал. 2 във връзка с § 1а, т. 4, б. "а" ДР ЗДС. При този вариант, при осреднена стойност в лева на квадратен метър вещото лице е определило стойност на паричното обезщетение за отчуждената част от имот № 68134.2808.2117 в размер на 143 351 лева и за отчуждената част от имот № 68134.2808.2118 в размер на 159 773 лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при продажбата по нотариален акт № 96 от 21.12.2012 г. е посочена цена за всеки един имот поотделно, освен общата цена на имотите, предмет на сделката. При така установените обстоятелства, от правна страна съдът установи: Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая на собствениците на отчуждените имоти е предвидено парично обезщетение за отчуждената част от собствеността им. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 ЗДС. Пазарни цени, съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /в приложимата редакция по процедурата на отчуждаване преди изменението с ДВ, бр. 105/2014 г./ са осреднените цени на всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Целта на законодателя е при определяне на справедливата пазарна цена да се вземат предвид данните от поне 20 сделки, които са неизчерпателно изброени в текста на закона, за да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, които да бъдат обезщетени за принудителното им отчуждаване на собствен недвижим имот с цена, каквато биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти. В ал. 2, 3 и 4 на същия текст е посочен реда и критериите за определяне на равностойно парично обезщетение, като то се определя в съответствие с предназначението на имота преди влизане в сила на ПУП, съответно преди одобряването на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. За определяне пазарната стойност на отчуждената част от имотите административният орган е приложил разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС и е определил стойността на равностойното парично обезщетение в размер на удвоената данъчна оценка на имотите. Приел е, че няма сделки с имоти в близост до отчуждавания с подобни характеристики. Съгласно разпоредбата на § 1а, т. 4 ДР ЗДС имоти в близост до отчуждавания са тези, които се намират в един и същ район в големите градове с районно деление, в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания и в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Няма спор по делото за предназначението на имота, предмет на отчуждаване, че представлява урбанизирана територия и като такъв е отчужден. Спорен е въпросът по териториалния обхват на сделките, които следва да се възприемат като пазарни аналози при изчисляване на осреднена пазарна стойност за определяне на равностойното парично обезщетение, както и относимостта на конкретните сделки, предмет на съдебно-оценителната експертиза. Съгласно чл. 10 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България /ЗАТУРБ/ в столицата и градовете с население над 300 000 души се създават райони като административно-териториални единици. Територията на района, според чл. 11 от същия закон, е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града. Следователно в територията на района се включват както урбанизираните, така и териториите, които са земеделски или горски по предназначението си. Това означава, че за имотите, предмет на това оспорване, които се намират в землищните граници на град с районно деление, какъвто е гр. София и които представляват урбанизирана територия следва да се определи равностойно парично обезщетение съобразно пазарните аналози за сделки с имоти по § 1а, точка 4, буква "а", а именно - сделки с имоти в урбанизирана територия, които се намират в район Връбница. Видно е от приетото по делото експертно заключение, че са използвани сделки, две от които отговарят на законовите изисквания. Сделката по нотариален акт № 70/23.11.2013 г. следва да се изключи при формиране на решението за полагащото се обезщетение за отчуждения имот, тъй като има за предмет имот, който се намира в землището на с. Волуяк и не отговаря на законовите изисквания на чл. 32, ал. 2 във връзка с § 1а, т. 4, б. "а" ДР ЗДС. Неоснователни са възраженията на ответника по отношение на сделката по нотариален акт № 96/21.12.2013 г., тъй като имотите, предмет на сделката имат посочени самостоятелни цени, освен обща, които стойности са взети предвид от вещото лице при определяне на осреднена цена в лева за квадратен метър при тази сделка. При това положение вариантът, който отговаря на законовите изисквания за относими сделки е този, който представлява вариант втори от експертно заключение, което е прието в съдебно заседание и е неоспорено от страните. Съгласно този вариант вещото лице е използвало само сделки, представляващи пазарни аналози, които отговарят на законовите изисквания. По горните съображения, съдът намира, че оспорването е основателно и следва да се уважи, като се измени решение № 815 от 21.12.2013 г. на МС на РБ, в частта относно оценката за имот с идентификатор № 68134.2808.2117, находящ се в район Връбница, като се увеличи от 41 700 лева на 143 351 лева и относно оценката за имот с идентификатор № 68134.2808.2118, находящ се в район Връбница, като се увеличи от 46 477 лева на 159 773 лева. С оспорването са поискани и направените по делото разноски, за които е представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Своевременно ответникът и заинтересованите страни, за които административният акт е благоприятен са направили възражение за прекомерност на разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК с оглед изхода на спора на оспорващите следва да се заплатят от бюджета на органа, издал акта направените по делото съдебни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие е, че на адвокат Виткова са договорени и заплатени 450 лева. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК във връзка с чл. 144 АПК се твърди заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6 980 лева, за чието реално заплащане не са представени доказателства. Представен е договор за правни услуги от 9.01.2014 г., като в чл. 7, ал. 1, т. 3 от него е предвидено допълнително адвокатско възнаграждение, което следва да се заплати преди приключване на делото. Няма представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение извън посочените в договора за правна защита и съдействие платени в брой 450 лева. С тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г. Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС приемат, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на заплащане и неговото извършване, ако е в брой, тъй като в настоящия случай няма данни да е уговаряно плащане по банков път. Видно е от представените за това обстоятелство доказателства, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, като при това положение е неоснователно възражението за прекомерност. Освен адвокатското възнаграждение, ответникът следва да заплати на оспорващите и направените разноски за ДТ от 10 лева и за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева. Общо дължимата сума за съдебни разноски от бюджета на органа, издал акта е в размер на 660 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение