Решение № 7684 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 264/2010 г.

Решение № 7684 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 264/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Майа Адрианова Петрова от гр. София, против решение № 85/12.10.2009 г., постановено от Административен съд - София-град по адм. дело № 2215/2009 г., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-02-СО-95/01.07.2008 г. на Началника на СРДНСК, за премахване на незаконен строеж "едноетажна сграда", изпълнена по "Бистришко шосе" - в улица между о. т. 72 и о. т. 27 и в улица между о. т. 27 и о. т. 28, пред УПИ ХVIII - 3168, кв. 7, в. з. "Малинова долина II Бч", м. "Бункера" по плана на СО, р-н "Панчарево", като извършен без строителни книжа и в нарушение на действащия регулационен план. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му и отмяна на процесния административен акт, или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Сочи се, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила - съставените констативни актове не са годно основание за издаването на заповедта, последната не е надлежно връчена, сочи като адресат и извършител Адриян Петров, не е издадена от компетентния орган - Началника на ДНСК, налице са и писмени доказателства - строителни книжа (одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж), въз основа на които е осъществен строежът, като същият съответства на ПУП, но е в отклонение от него, налице са и условията на § 16 ПР ЗУТ. В съдебното заседание касационният жалбоподател редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Стоичкова, поддържаща жалбата по изложените в нея и писмени бележки съображения. Претендира се присъждане на разноски по делото. Ответникът Адриян Александров Петров, редовно призован, не се явява и не се представлява. Началникът на Столична РДНСК, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима, но разгледана по реда на чл. 218 от АПК, е неоснователна. Обжалваното решение за отхвърляне на жалбата срещу заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, се счита правилно и следва да бъде оставено в сила. Изводът за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен материален закон. С доказателствата по делото, включително и СТЕ е установено, че обектът е строеж по определението на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен е при съществено отклонение от одобрения проект по чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, като е разположен извън УПИ, в трасето на улица по действащата регулация. Тези обстоятелства го определят за незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ. Върховният административен съд, в настоящия състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е основателна. Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага връщането му на същия съд, за ново произнасяне по жалбата. Изрично и с основание се възразява, че по делото не е установено заповедта да е издадена от компетентен орган, което е определящото за правилния извод дали същата е издадена в рамките на предоставени по съответния ред правомощия, или е нищожна. Цитираната заповед на Началника на ДНСК, с № РД-13-182, е от 29.05.2007 г. и проявената пасивност на административния орган в хода на процеса, с оглед непредставянето й към преписката, не може да лиши потърпевшата страна от правото й да се убеди в нейната актуалност. От друга страна, доводът на съда, че е запознат с въпросната заповед, е в пряко противоречие с дадените указания за представянето й, с разпореждането от 30.03.2009 г., чието изпълнение не е проследено докрай. С оглед изложеното, изводът, че процесната заповед е издадена от компетентно лице и при надлежно упълномощаване не е доказан, съдебният контрол не е проведен изцяло, поради което се налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, без да се обсъждат останалите релевантни по спора факти и обстоятелства. Водим от горното, на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,