Решение № 14219 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8677/2013 г.
ВАСII отделение30.10.2013 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 988/18.04.2013 г. постановено по адм. дело № 4392/2012 г. на Административен съд-Варна, второ отделение, ХIII-ти състав, в частта му, с която е отменено Решение № 550-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет-Варна, с което е одобрен ПУП-План за улична регулация на СО "Акчелар", в това число и схеми: схема за електронни и съобщителни мрежи и съоръжения, схема за електроснабдяване, схема за В и К, схема за газоснабдяване, схема на техническата инфраструктура, схема за вертикално планиране и транспортно-комуникационна схема, за Поземлен имот с идентификатор 10135.2521.3014, в частта досежно проектираната улица VI клас от северната и западната страна на имота между о. т. 486б-487а-487, както и в частта му, с която преписката е върната на ОбС-Варна за ново произнасяне. ОСЪЖДА Общински съвет-Варна, да заплати на Константина Николова Ангелова, от гр. Варна, разноски пред касационната инстанция в размер на 200 /двеста/ лева, за адвокат. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14219 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8677/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - гр. Варна, чрез процесуалния му представител - адв. Николова, против Решение № 988/18.04.2013 г. по адм. дело № 4392/2012 г. на Административен съд-Варна, в частта му, с която е отменено Решение № 550-6/26 и 27.07.2012 г. на ОбС-Варна, с което е одобрен ПУП-План за улична регулация на С. О."Акчелар", по отношение на поземлен имот с идентификатор 10135.2521.3014, в частта му относно проектираната улица VI клас от северната и западната страна на този имот между о. т. 486б - 487а - 487 и преписката в тази част е върната на органа за ново произнасяне. Поддържа се искане за отмяна на решението в тази част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата - Константина Николова Ангелова, редовно призована, не се явява. От същата, чрез пълномощника й - адв. Желязкова, е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за разноските пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени Решение № 550-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет-Варна, в посочената по-горе част, засягаща ПИ 3014, собственост на оспорващата Константина Ангелова, съдът е приел, че в тази част решението е материално незаконосъобразно, тъй като противоречи на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, както и на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ за икономично осъществяване на предвижданията по плана. Въз основа на приетото без оспорвания заключение на съдебно-техническата експертиза, е приел, че съществува по-икономичен вариант за прокарване на тази второстепенна улица-VI клас, с който имот 3014, се засяга в много по-малка степен само от запад. Освен това е извел извод, че тази улица противоречи на т. 121 от решението на ЕСУТ, взето с Протокол № 71/29.12.2011 г., по отношение на подадено възражение от Константина Ангелова, с което последното е уважено и е дадено становище за промяна трасето на процесната улица, като мине по съществуващия на място път, като се отнемат равни части от ПИ 3014 и ПИ 48, за осигуряване достъп до ПИ 2281. Според съда този вариант, предложен от ЕСУТ съвпада с варианта, предложен по заключението на съдебно-техническата експертиза-приложение № 2, като по-икономичен. Решението, в обжалваната му част, е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно нарушенията на материалния закон при одобряване на процесния ПУП-ПУР, в частта, касаеща предвидената второстепенна улица от VI клас, засягаща от север и запад имота на оспорващата, а именно поземлен имот № 3014. По делото, съгласно неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, е установено, че тази улица в действителност е предвидена за да обслужва само поземлен имот № 2281, който няма излаз на улица. С предвижданията си същата засяга съществено процесния ПИ № 3014, тъй като взима най-много площи от запад и север на този имот и по-малко площ от имот № 48 и съседните му. Всъщност, видно от графичната част на този ПУП-ПУР-приложение № 1 към експертизата, новопроектираната улица от VI клас, преминава, като засяга освен имот 3014 и имоти: 3015, 48 и 47, които нямат нужда от тази улица, тъй като имат излаз на други улици от юг и изток. Поради това предвиждането на тази улица между о. т. 486-487а-487 в този й вид е икономически неоправдано, тъй като съществува друг по-икономичен вариант за трасе на тази улица, с цел обслужване на ПИ 2281. Този по-икономичен и съответстващ на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, вариант отговаря на приложение № 2 от заключението на в. лице и на т. 121 от решение на ЕСУТ по Протокол № 71/29.12.2011 г., с който органа е бил длъжен да се съобрази преди одобряване на процесния ПУП-ПУР, в тази му част. Този вариант предвижда улица-тупик между о. т. 485б-487а, до ПИ 2281, през имоти 48 и 3014, с равни части от двата имота, като в останалата част, между о. т. 487а - 487 улицата да отпадне. При тези данни законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорения ПУР, относно процесната улица от VI клас, в частта й засягаща ПИ 3014 е незаконосъобразна като противоречаща на принципа на съразмерност в чл. 6 от АПК и на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. В случая е налице засягане правата на оспорващата в по-голяма степен отколкото закона позволява за постигане целта за която акта се издава и е налице друга по-икономична възможност за прокарване на тази улица, с най-малко засягане на други имоти, вкл. и имот 3014. Ето защо, касационната жалба се явява неоснователна, а решението в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Съобразно този резултат, основателно е искането на ответника за присъждане на разноските пред касационната инстанция, в размер на 200 лева, за сметка на Общински съвет-Варна, видно от договор за правна защита и съдействие, на стр. 12. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение