Решение № 11106 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2864/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу решение 2928 от 29.01.2025 г., постановено по адм. дело 11802/2024 г. по описа на Административен съд - София-град. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му, като се постанови ново по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против оспорения пред съда административен акт. Иска присъждане на разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът Електроразпределение Север АД, чрез юрисконсулт Николаева взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. С. З. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Производството пред Административен съд - София-град се е развило по жалба на Електроразпределение Север АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, срещу решение Ж-813 от 24.10.2024 г., на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката на дружеството са дадени задължителни указания: в 30-дневен срок от получаване на решението да издаде и предостави на С. С. З. Становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД на ОПЕЕВИ, с инсталирана мощност 30 kW, предвиден за изграждане в ПИ 931, кв. 47, гр. Завет съгласно чл. 26, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 5 от ЗЕВИ (обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), съобразявайки се с мотивите на решението и в 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да представи на Комисията доказателства за изпълнението им. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е изпратил делото като преписка на КЕВР за ново произнасяне по жалбата на С. З. срещу Електроразпределение Север АД, при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при наличие на необходимия кворум и в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че спорът между страните не е правен, а преди всичко технически, изискващ събирането на доказателства, вкл. по реда на чл. 49 АПК, удостоверяващи наличието и доказващи изложените от електроразпределителното дружество данни, обосновали отрицателното му становище пред заявителя. Комисията не е извършила преценка на представените от ЕРД изчислителни модели на електроразпределителната мрежа ниско напрежение в режим на максимална генерация и след реконструкция на въздушна мрежа ниско напрежение съгласно одобрената инвестиционна програма на "Електроразпределение Север" АД и не е анализирала конкретно електрическата мрежа ниско напрежение, обслужваща района на населеното място, в който ще се изгражда въпросната ФЕЦ и дали присъединяването на обекта създава опасност за сигурното й функциониране. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Установено е по делото, че С. З. като битов клиент на Електроразпределение Север АД е подала искане за проучване на условията за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници при заявеното, че произведената електрическа енергия ще е за собствено потребление, като неконсумираната енергия ще се отдава в разпределителната мрежа, както и че ОПЕЕВИ отговаря на изискванията на чл. 27, ал. 5 от ЗЕВИ. С обжалваното пред КЕВР писмо заявителката е уведомена, че електроразпределителното дружество е извършило проучване на условията за присъединяване, при което е установено че отклонението на мрежовото напрежение се повишава над допустимите граници, посочени в Показателите на качество на електроснабдяването, приети от КЕВР. При извършеното проучване е отчетена концентрация на генериращи мощности в района и трайно ниски товари от обекти на клиенти при което цялата генерация се изнася по мрежа ниско напрежение към захранващия района трафопост и в последствие се трансформира на ниво средно напрежение в посока захранващата подстанция. Посочено е в писмото, че присъединяването на обекта за производство на електроенергия към електроразпределителната мрежа не е възможно да се осъществи в заявения срок, а само след изграждането на нови скъпоструващи съоръжения. Прието е, че проучванията на компанията не показват нарастване на потреблението на електрическа енергия в региона за следващите 10 години, дружеството преценява инвестицията за икономически нецелесъобразна и засягаща интересите на неограничен кръг от потребители, изпълнението и няма да подобри качеството на предлаганата услуга, а ще доведе до повишаване на цената и. Заявителката е уведомена, че дружеството не може да предложи друг определен срок за присъединяване поради което процедурата не може да бъде продължена. При установеното по делото при неправилно приложение на закона съдът е приел незаконосъобразност на дадените с оспореното пред съда решение на КЕВР указания. Отказът на електроразпределителното дружество да продължи процедурата по подаденото искане за проучване на условията за присъединяване се основава на необходимостта от изграждането на нови скъпоструващи съоръжения, която инвестиция дружеството преценява като икономически нецелесъобразна и на приетото, че изпълнението и няма да подобри качеството на предлаганата услуга, а ще доведе до повишаване на цената. Правилно е прието от КЕВР, че тези съображения противоречат на изискването на чл. 26, ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), който вменява задължение на оператора на електрическата мрежа в тези случаи да издаде становище, в което да посочи необходимостта от разширение и/или реконструкция на мрежата си, както и необходимият срок за осъществяване на необходимите дейности, като разширението и/или реконструкцията на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа може да бъде свързано единствено с осигуряване на преносните възможности на съответната мрежа за предоставяне на достъп на производителя. В този смисъл и разпоредбата на чл. 55, ал. 2 т. 3 от Наредба 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи (Наредбата), включваща като част от условията за присъединяване начина и местата на присъединяване към съществуващата електрическа мрежа и необходимо разширение и/или повишаване на преносните възможности на съществуващата електрическа мрежа, което може да бъде свързано единствено с осигуряване на преносните възможности на съответната мрежа за предоставяне на достъп на обекта, както и необходимите срокове за осъществяване на тези дейности. Съдът взема предвид, че разпоредбата на чл. 116, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вменява задължение на оператора на електропреносната мрежа, съответно на електроразпределителна мрежа, да извършва разширението и реконструкцията на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители или на съоръжения за съхранение на електрическа енергия, до мястото на присъединяването. Отделно от това, съгласно чл. 116а, ал. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа е длъжен да присъединява обекти на оператор на електроразпределителна мрежа във връзка с разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи, както и за присъединяване към тях на обекти на производители, съоръжения за съхранение на електрическа енергия и клиенти на електрическа енергия. Неправилно е прието в обжалваното решение, че КЕВР е дължала, но не е извършила преценка на предоставените от Електроразпределение Север АД в хода на производството изчислителни модели на електроразпределителната мрежа, с оглед приложението на чл. 54 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Наредбата мрежовият оператор може мотивирано да откаже да присъедини обект за производство към съответната електрическа мрежа при техническа невъзможност присъединяването да се осъществи в заявения срок за въвеждане на обекта в експлоатация. Както се сочи и в касационната жалба, разпоредбата е относима към етапа на присъединяване на обекта, регулиран в Раздел ІV Присъединяване към електрическата мрежа от глава Трета Ред за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия , съответно, систематичното и място не е в Раздел първи Искане за проучване за присъединяване и условия за присъединяване . Следва обаче да се отбележи, че Наредбата е издадена именно от касационния жалбоподател на основание чл. 116, ал. 7 ЗЕ и той следва да отстрани несъответствието при правилно приложение на Закона за нормативните актове и указа за приложението му, в рамките на предоставената му компетентност. Независимо от това, както следва от чл. 54, ал. 2 от Наредбата, при отказ мрежовият оператор трябва да посочи както причините за него, в случая поради необходимост от изграждане на скъпоструващи съоръжения, която инвестиция дружеството смята за нецелесъобразна, така и необходимите мерки за тяхното отстраняване и осигуряване на условия за присъединяване на обекта за производство съобразно плановете за развитие на мрежата. Това изискване кореспондира със задължението на оператора по чл. 116, ал. 3 ЗЕ и чл. 26, ал. 5 ЗЕВИ. Оспореното пред КЕВР писмо от "Електроразпределение Север" АД не съответства на законовите изисквания, не дава изискуемия се отговор относно условията, включващи и срока за присъединяване и на практика лишава заявителя от каквато и да е възможност обектът му да бъде присъединен към мрежата, при посочената в него невъзможност да се определи друг, извън заявения, срок за присъединяване. За КЕВР е налице задължение да извърши преценка на всички установени в производството факти и обстоятелства, но тя не може с акта си да замести мрежовия оператор, като вместо него извърши анализ на възможността за присъединяване. В случая оспореното писмо и даденото в хода на производството пред административния орган становище се основават на извършен анализ, какъвто те не съдържат, а представения към становището изчислителен модел предпоставя извършването на такъв от КЕВР. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на закона следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Електроразпределение Север АД против решение Ж-813 от 24.10.2024 г. на КЕВР. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 3 АПК Електроразпределение Север АД да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 470 лева, от която внесена държавна такса в размер на 70 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева, дължимо се за двете инстанции. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение