Решение № 6032 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4329/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С Решение 7588 от 05.03.2025г., постановено по адм. дело 3237/2020г. Административен съд София град, трето отделение, 36-ти състав, е отменил по жалбата на С. Г. П. от гр.София, [жк], [адрес], чрез адв.С. Павлов, Акт за установяване на публично държавно вземане РД05-4/13.01.2020 г., издаден от министъра на земеделието, храните и горите /понастоящем земеделието и храните/, с който на С. Г. П. е установен общ размер на публично вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване 998 820,13 лева, от които главница 655 613 лева и лихви 343 207,13 лева. С решението съдът е изпратил делото като преписка на министъра на земеделието и храните на Република България, за предприемането на действия по изпълнение на Решение на Европейската Комисия C(2014) 6207 FINAL от 05.09.2014 г., относно Схема за помощ SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, по отношение конкретно на С. Г. П., [ЕГН], при съобразяване и спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. С решението съдът е осъдил да заплати на жалбоподателя разноски по делото за първата инстанция в размер на 16 910 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от министъра на земеделието и храните, чрез пълномощника му М. А. Т.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Претендира заплащане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба С. Г. П. от гр.София, [жк], [адрес], чрез адв.С. Павлов, чрез процесуалния си представители адв. С. Павлов, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд София град е отменил по жалбата на С. Г. П. от гр.София, [жк], [адрес], чрез адв.С. Павлов, Акт за установяване на публично държавно вземане РД05-4/13.01.2020 г., издаден от министъра на земеделието, храните и горите /понастоящем земеделието и храните/, с който на С. Г. П. е установен общ размер на публично вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване 998 820,13 лева, от които главница 655 613 лева и лихви 343 207,13 лева. С решението съдът е изпратил делото като преписка на министъра на земеделието и храните на Република България, за предприемането на действия по изпълнение на Решение на Европейската Комисия C(2014) 6207 FINAL от 05.09.2014 г., относно Схема за помощ SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, по отношение конкретно на С. Г. П., [ЕГН], при съобразяване и спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.

Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, в това число : издаденото Решение на Европейската комисия (ЕК) С (2014) 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/B/08), с което е установено, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 година - 27 януари 2009 година, неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на чл. 108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар; пълномощията на министъра на земеделието, храните и горите да издава актове по отношение на държавната помощ в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството; сключеният договор за замяна на недвижим имот 397/25.09.2008 г., сключен между жалбоподателя и Държавна агенция по горите, по силата на който лицето е получило в собственост на: 1. имот 67800.43.42, с площ от 6,131 дка, находящ се в гр.Созопол, област Бургас, местност Мали , по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи: 67800.43.43, 67800.43.35, 67800.43.47, 67800.43.4, 67800.43.3, 67800.43.2, 67800.42.79; 2. имот 67800.43.26, с площ от 8,232 дка, находящ се в гр.Созопол, област Бургас, местност Ликовуня , по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи: 67800.42.22, 67800.42.25, 67800.42.79, 67800.42.60, 67800.42.73, 67800.42.76, 67800.42.20, 67800.42.21; стойността на отстъпената от държавата земя, както и стойността на предоставените от физическото лице имоти /административна стойност; писмо изх. 94-2370/20.11.2019 г. за откриване на производството по издаване Акт за установяване на публично държавно вземане, връчено на 25.11.2019 г., съгласно известие за доставяне на Български пощи; мотивите на уведомлението подаденото писмено възражение от лицето с вх. 94- 2370/06.12.2019 г. На отделен ред в решението са описани оценителните доклади на Агролеспроект ЕООД по отношение на имотите, предмет на договора за замяна, представените в хода на делото писмени доказателства, заключението на вещите лица по назначената съдебно-оценителна експертиза /основна и допълнителна/ за определяне на пазарната цена на имотите към момента на замяната. След това първоинстанционният съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения акт. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, като министъра на земеделието, храните и горите има специална компетентност по силата на чл.38,ал.3 от Закона за държавната помощ. Систематизирани мотивите на решаващия съд относно материалната законосъобразност на акта се изразяват в следното: 1. Отбелязано е, че цитираното решение на ЕК изисква установяване на качеството "бенефициер" на адресата на административната помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС и в съответствие със Съображения 125 - 128 на решението, като фактът, че процесната сделка за замяна попада в периода от 01.01.2007 г. - 27.01.2009 г., определен в решението на ЕК като такъв, в който неправомерно е приведена в действие, несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, в нарушение на чл. 108, ал. 3 ДФЕС, не е достатъчно основание за издаване на АУПДВ. 2.Изведен е извод, че с оглед на диспозитива на решението на ЕК оспореният административен акт следва да индивидуализира субекта на неправомерно предоставената държава помощ - конкретен бенефициер, като се извърши преценка на обстоятелствата по чл. 2 и 3 от диспозитива на решението. Качеството на бенефициер следва да е обосновано в мотивите на административния акт, с конкретни фактически и правни основания, като в конкретния случай това изискване не е изпълнено. Маркирано е, че в акта не са изложени мотиви относно извършваната стопанска дейност от адресата на акта, и то по отношение на конкретните имоти, предмет на замяната. Според административния съд, този пропуск не може да бъде отстранен едва в съдебното производство, тъй като това води до недопустимо домотивиране на акта. 3. На отделен ред са изложени мотиви, че съгласно чл.144 АПК на доказване подлежат спорните факти, посочени в административния акт, на база на които е разпоредено възстановяване на несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ. Отбелязано е, че неправомерното предоставяне на държавна помощ на предприятия при сделките за замяна на горска земя, държавна собственост, и несъвместимостта й с вътрешния пазар, е установено с решението на Европейската комисия, като това решение не съдържа индивидуализация на получателите на помощта и размера, който подлежи на възстановяване. 4. Изложени са самостоятелни мотиви защо първоинстанционният съд приема, че издателят на акта не е установил качеството на бенефециер на адресата на акта. Акцентирано е, че качеството предприятие е нарочно дефинирано в чл.107, §1 от ДФЕС и съгласно тълкуването на закона, дадено в решенията на СЕС, то има обективно проявление, което следва да бъде изследвано и установено в административния акт, т.е. административният орган е длъжен да установи и конкретизира какви са извършваните дейности от адресата на акта и следва ли да бъдат квалифицирани като икономически такива. Посочено е, че само от факта, че С. Г. П. е търговец по смисъла на ТЗ /има регистриран ЕТ Сигма ИЕ С. П. , при липса на конкретни фактически установявания за параметрите на сключваните търговски сделки не може самостоятелно да обуслови направения в акта извод за качеството на жалбоподателя като предприятие . Според административния съд, констатираната липса на мотиви относно определянето на адресата на акта като предприятие по смисъла на чл.107,§ 1 ДФЕС съставлява нарушение на чл.59,ал2,т.4 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта. 5. На стр.7 и сл. от решението са изложени аргументите на съда относно размера на подлежащата на възстановяване държавна помощ. Съдът е цитирал т. 48 от решението на СЕС по дело С-325/22, според която когато съответната държава членка трябва да определи размера на подлежащата на възстановяване помощ, тя трябва да го направи въз основа на метода, посочен в решението за възстановяване (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2014 г., M., C-69/13,EU:C:2014:71, т. 21 и 23); запитващата юрисдикция следва да прецени дали използвания метод съответства на член 6, параграф 1, букви б), в) и г) от решението на ЕК C(2014) 6207 final от5.09.2014 г., където се предвиждат три различни способа за възстановяване на помощта, а именно: възстановяването на помощта въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997, въз основа на отмяна на сделката за замяна или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрение от Комисията (т. 50 от посоченото решение на СЕС). Обоснован е извод, че от цитираните решения на Съда на ЕС и съображения на ЕК следва да се приеме, че не е необходимо приемането на методика за определяне реалните пазарни цени на заменените горски земи, с нарочен акт на административния орган, а е достатъчно използването на нормативно установени методи за оценка, които след съответните корекции, да доведат до получаването на цена, възможно най - близка до пазарната стойност на заменените имоти към датата на договора за замяна. Добавено е, че в т. 50 от решение по дело С-325/22 се посочва, че размерът на помощта за възстановяване следва да се определи въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997 или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрена от Комисията. Съдът е отбелязал, че съответни на решението са разпоредбите от приложимия национален закон чл. 38, ал. 9 и ал. 10 ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по Закона за независимите оценители (ЗНО), който не е в трудово или служебно правоотношение с възложителя и не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с получателя на помощта. 6. Решаващият съд е маркирал, че административният орган е определил пазарните цени чрез експертна оценка, извършена от независим оценител, определен по реда на ЗОП - "Агролеспроект" ЕООД съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДП. В съображение (л.176) е посочено, че този начин на определяне на пазарните цени се използва, когато българските органи могат да изразят основателни съмнения, че тази методика не може да бъде приложена или води до сума, която явно не отразява адекватно сумата, получена от бенефициера. 7. Изложени са мотиви, че по делото не е доказано, че дружеството, изготвило оценителските доклади - "Агролеспроект" ЕООД, въз основа на които е определен размерът на твърдяната държавна помощ, е вписано в Публичния регистър на независимите оценители и че има издаден сертификат по Закона за независимите оценители, т. е. не е установено изпълнение на изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП. В продължение е посочено, че е нарушен и принципът за независимост, регламентиран в чл. 4, т. 1 от ЗНО, изискващ необвързаност на регистрирания оценител, включително чрез неговите съдружници/акционери и персонал, с възложителя на оценката, с неговите ръководители или свързани с тях лица. Изложеното е обосновано от данните в Търговския регистър , от които е видно, че едноличен собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е Министерство на земеделието и храните. Изграден е извод, че оценката не е възложена от администратора на помощта в изпълнение изискването на чл. 38, ал. 10 ЗДП, а от Изпълнителна агенция по горите, която според чл. 2, ал. 1 от Устройствения й правилник е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и изпълнителният й директор е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието, като изложеното сочи на обвързаност на оценителя с администратора на помощта в противоречие с принципа по чл. 4, т. 1 от ЗНО и на свързаност между администратора на помощта и оценителя по смисъла на § 1, т. 3 ДР ДОПК в противоречие с чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗНО. Направено е и позоваване на преобладаващата практика на ВАС по сходни дела Решение 2641/06.03.2024 г., постановено по адм. д. 7002/2022 г. по описа на ВАС; Решение 2293/27.02.2024 г., постановено по адм. д. 9707/2022 г. по описа на ВАС; Решение 1586/12.02.2024 г., постановено по адм. д. 4848/2022 г. по описа на ВАС. 8. Административният съд е приел, че определените чрез експертната оценка пазарни цени на процесните имоти, не отразяват икономическата (пазарната) им стойност към момента на замяната през 2008 г. Според съда, това е стойността, релевантна за определяне на размера на полученото предимство по конкретната сделка за замяна, съответно, преценката за приложението на условията, посочени в чл. 2 и 3 от решението на ЕК, при които индивидуалната помощ по съответната сделка за замяна не представлява помощ или представлява помощ de minimis, която се счита съвместима с вътрешния пазар. Акцентирано е, че целта на възстановяването на неправомерната и несъвместима държавна помощ е възстановяване на конкуренцията в положението преди привеждането й в действие и следователно и по-висок размер на пазарните цени, който не съответства на икономическата (пазарната) стойност на заменените горски земи към момента на сключване на договора за замяна, не осигурява постигането на тази цел. 9. На отделен ред първоинстанционният съд е отбелязал, че съгласно т. 156 от решението на Европейската комисия, сделките за замяна, осъществени от Република България по време на разглеждания период, представляват държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора в случаите, в които другата страна по сделката е предприятие по смисъла на тази разпоредба, административните цени, използвани за тази сделка, не са отразявали пазарните цени и не са изпълнени условията за помощта de minimis, определени в Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията. Посочено е, че дори да се приеме, че с оглед използваната формула за изчисление на помощта, тя е правилно математически изчислена, то липсват доказателства, че предимството, дадено на частната страна в резултат на замяната е надвишавало прага de minimis от 200 000 EUR. Според съда административният орган не е извършил дължимата преценка дали спорната помощ е de minimis, а задължението за извършване на тази проверка е вменено на българските власти на етапа на възстановяването на помощта, като в този смисъл е решение на Общия съд от 13 май 2020 г., по дело Т-716/17. Изведен е извод, че след като не са налице доказателства за извършването на тази проверка от компетентния български административен орган, то е допуснато нарушение на т. 154 от решението на ЕК, съобразно която компетентният административен орган е следвало да провери преди издаването на АУПДВ и обстоятелството дали са изпълнени всички други условия, определени в Регламент (ЕС) No1407/2013 на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 от ДФЕС към помощта de minimis. 10. На отделен ред са изложени мотиви, защо съдът кредитира изцяло заключенията по съдебно-оценителната експертиза /основна и допълнителна/, от които се установява завишен размер на определената от административния орган пазарна цена на процесните имоти. Мотивите в тази насока са изложени на стр.9 от решението, л.542 от първоинстанционното дело. В обобщение е посочено, че експертите са обобщили, че първоначалният размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна е отрицателна величина, т.е. не е установена държавна помощ, като тези им констатации се кредитират от съда като компетентно и обективно направени, в съответствие с метода за определяне на пазарна цена на поземлени имоти в горски територии съгласно Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии. 11. На основание гореизложеното е изграден извод, че оспореният в съдебното производство акт, е постановен при противоречие с материалния закон, което е основание за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК. В продължение първоинстанционният съд е намерил за основателни и наведените от жалбоподателя оплаквания, за противоречие с целта на закона, в смисъл на противоречие с основополагащи принципи на общностното, националното и международното административно право. Според това намира проявление в констатираните нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила, свързани с неизпълнение от административния орган, на императивни норми на националното и общностното право по постановяването на акт за установяване на административно вземане по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДВ, което е противоречие с основни принципи на административното право, каквито са принципа на правна сигурност и оправдани правни очаквания, установени от нормите на българското национално право в чл. 12 и чл. 13 от АПК и последователно развити и поддържани в практиката на Съда на Европейския съюз /C. 120/86 M. van L. en V. /1998/ ECR 2321; C. 74/74 C. SA v C. /1975/ ECR 5ЗЗ; C. C-340/98 I. v C. идр/ и това в допълнение, обосновава незаконосъобразност на оспорения административен акт, на основание чл. 146, ал. 5 от АПК.12. На отделен ред на стр.10 от решението административният съд е разгледал направеното от жалбоподателя възражение за изтекла абсолютна погасителна давност. Същото е определено като неоснователно, като в тази насока съдът се е позовал на тълкуването на закона, дадено в решението на СЕС от 30.04.2020г. по дело С 627/18.

В обобщение са направени крайни изводи, че оспорения акт за установяване на публично държавно вземане е незаконосъобразен като постановен при наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, приложимия материален закон и несъответствие с целта на закона, обективирана в основни принципи на националното и общностното административно право; предвид констатираните нарушения при издаването на процесния АУПДВ и предвид задължението на Република България за процедиране съгласно Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., преписката следва да бъде върната на административния орган за нова преценка относно наличието на държавна помощ, в съответствие с мотивите в настоящото решение. Направено е позоваване на разпоредбата на чл. 14, § 3 от Регламент /ЕО/ 659/1999, както и чл. 16, § 3 от Регламент 2015/1589/ЕС/, според които решението на Комисията подлежи на изпълнение, като националното право не следва да го препятства. Посочено, че при постановяването евентуално на нов АУПДВ, органът следва да съобрази разпоредбите на чл. 38, ал. 9 и, ал. 10 ЗДП, както и нормите на ЗНО, регламентиращи изисквания към независимите оценители, които целят да гарантират принципа на независимост, а относно критериите за определяне размера на получената държавна помощ административният орган следва да съобрази и посоченото по-горе Решение на СЕС от 19 октомври 2023 г. по дело С-325/22.

Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на министъра на земеделието, храните и горите /сега земеделието и храните/ се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, а също и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че не са налице доказателства, установяващи качеството бенефициер , респективно предприятие на физическото лице по неправомерно предоставената държавна помощ. Наред с това се оспорват и изводите на съда, че Агролеспроект ЕООД не е независим оценител обстоятелство, препятстващо съобразяване на оценките му при определяне размера на държавната помощ. Отричат се и изводите на първоинстанционния съд относно кредитирането на назначената в съдебното производство оценителна експертиза.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения административен акт, събраните в хода на делото доказателства, в това число заключенията на вещите лица по назначените експертизи, становищата на страните. По изложените по-горе мотиви решаващият съд е приел, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, като делото като преписка бъде върнато на административния орган за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, като в допълнение и на изложеното и в отговор на оплакванията на касатора следва да бъде отбелязано следното:

Принципно по делото няма спор за факти. Установено е, че по силата на сключен договор за замяна на недвижими имоти 397 от 25.09.2008г., сключен между ДАГ и С. Г. П., последният е получил в собственост следните недвижими имоти : 1. имот 67800.43.42, с площ от 6,131 дка, находящ се в гр.Созопол, област Бургас, местност Мали , по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи: 67800.43.43, 67800.43.35, 67800.43.47, 67800.43.4, 67800.43.3, 67800.43.2, 67800.42.79 и 2. имот 67800.43.26, с площ от 8,232 дка, находящ се в гр.Созопол, област Бургас, местност Ликовуня , по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи: 67800.42.22, 67800.42.25, 67800.42.79, 67800.42.60, 67800.42.73, 67800.42.76,,67800.42.20, 67800.42.21. Не е спорно също, че договорът за замяна попада в периода, обхванат от Решение на Европейската комисия С (2014) 6207 final от 5.09.2014 г., относно схема за помощ SA.26212 (2011/C) (ех 2011/NN - ех CP 176/А/08) и SA.26217 (2011/С) (ех 2011/NN - ех CP 176/В/08), приведена в действие от Република България (РБ) при замените на горска земя. С оспорения акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) РД-05-4 от 13.01.2020 г., издаден от министъра на земеделието, храните и горите, е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, в размер на 655 613,00 лева главница и лихва в размер на 343 207,13 лева за периода от датата на предоставяне на помощта на бенефициера - 25.09.2008 г. до датата на издаване на акта - 13.01.2020 г., или общо 998 820,13лева. Спорът между страните се свежда до това дали актът за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ е законосъобразен и правилен, т.е. дали е издаден при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.

При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон, със съответните коригиращи уточнения.

Оплакванията на касатора са в следните насоки:

1. Необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че в оспорения АУПДВ не е установено и мотивирано обстоятелството, че С. Г. П. има качество на предприятие.

2. Неправилност на изводите на административния съд, че Агролеспроект ЕООД, като дъщерно дружество на административния орган, не е независим оценител, поради което оценките му не могат да се съобразят при извеждането/определянето/ на държавната помощ.

3. Неправилност на изводите на решаващия съд, че следва да бъде кредитирано заключението на назначената по делото оценъчна експертиза /основна и допълнителна/.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По отношение на първата група касационни оплаквания в жалбата са доразвити доводи в следните направления: 1. Напълно неоснователно административният съд приема, че по делото не са събрани доказателства за преценка и обосновка на качеството предприятие на задълженото лице. В случая няма спор, че Европейската комисия постановява два вида отрицателни решения за подлежащата за възстановяване държавна помощ в единия случай бенефициерите на помощта се посочват конкретно ведно с размера на помощта, подлежаща на възстановяване, а във втория случай / от типа на процесния/ се вменява на държавата задължение да установи бенефициера и да определи размера на помощта. 2. Навеждат се доводи, че при извършване на преценката съдът не е съобразил постановеното решение на Съда на Европейския съюз по дело С 352/2022, в което изрично се посочва, че понятието предприятие по смисъла на чл.107,§1 ДФЕС се разглежда в аспекта на извършваната икономическа дейност от съответните бенефициери и че не може да се приеме, че само лицата, които използват придобитата чрез замяна земя за икономически цели трябва да се разглеждат като предприятия, като основният критерий за квалификация на предприятието е извършването на икономическа дейност. 3. На отделен ред се посочва, че по делото са представени доказателства, че С. П. има регистриран едноличен търговец ЕТ Сигма ИЕ С. П. , притежава идентификационен код за осъществяване на търговска дейност, както и че през 2015г. е извършил продажба на придобитата чрез замяна земя, което съставлява непряко извършване на стопанска дейност, поради което С. П. следва да се счита като предприятие. 4. Поддържа се оплакване за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че липсата на мотиви относно наличието на предприятие на адреса на акта е самостоятелно основание за неговата отмяна като незаконосъобразен.

Въпросната група оплаквания са свързани с приложното поле Решение на Европейската комисия С (2014) 6207 final от 5.09.2014 г., относно схема за помощ SA.26212 (2011/C) (ех 2011/NN - ех CP 176/А/08) и SA.26217 (2011/С) (ех 2011/NN - ех CP 176/В/08), приведена в действие от Република България (РБ) при замените на горска земя. В него решение въпросът за наличие на помощ е разгледан в раздел 6. В т.123 от решението е направено препращане към дефиницията на помощта съгласно чл.107,§2 от Договора ,а в т.124 се посочва, че да бъде определена като помощ по смисъла на чл.107,§1 мярката следва да отговаря на следните кумулативни условия : I/ за мярката трябва да е отговорна държавата и тя да е финансирана с държавни ресурси; II/ тя трябва да предоставя предимство на нейния бенефициер; III/ това предимство трябва да бъде избирателно и IV/мярката трябва да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между отделните държави. В т.125 от решението се посочва, че в случая следва да бъде разгледан и предварителния въпрос дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл.107,§1 от Договора, тъй като според формулировката на разпоредбата правилата за държавни помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В т.126 е дадена дефиниция на понятието предприятие по смисъла на чл.107,§1 от Договора, като е направено позоваване на практиката на СЕС. В продължение в т.127 от решението е отбелязано, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава дейност. Изведен е извод, че в резултат на това тези бенефициери не могат да се считат за предприятия по смисъла на чл.107,§1 от Договора, поради което се счита, че няма наличие на държавна помощ при сделките за замяна, които те са сключили с българската държава.

Изложеното във въпросната т.127 на решението е послужило като един от аргументите на първоинстанционния съд, за да приеме, че актът не съдържа мотиви относно това дали неговият адресат има качество на предприятие по смисъла на чл.107,§1 от Договора, за да се прецени дали е налице държавна помощ, което прави АУПДВ издаден в противоречие със закона.

Тъй като изложеното в т.127 от решението на Комисията, съпоставено с други точки на решението и практиката на СЕС, поражда известни съмнения в приложното поле на мярката, от страна на Административен съд Варна е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело С 325/22г. С първия поставен въпрос е поискано от съда да установи, дали решението на Комисията от 05 септември 2014г. трябва да се тълкува в смисъл, че само лицата които са придобили поземлени имоти от засегнатите с това решение сделки за замяна на горски земи и които ползват тези поземлени имоти за целите на икономическата си дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл.107,§1 от ДФЕС. В т.39 на решението на СЕС от 19.10.2023г. е посочено, че решението на Комисията от 05 септември 2014г. трябва да се тълкува в следния смисъл : не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки за замяна на горски земи и които използват тези поземлени имоти за целите на икономическата си дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл.107,ал.1 ДФЕС. В продължение, в т. 40 и т.41 от решението, СЕС е приел, че поради изложеното не следва да се отговаря на втория въпрос на запитващата юрисдикция дали обстоятелството, че субектът, придобил горски земи чрез спорната замяна, е имал намерение да ги използва в икономическата си дейност, но е бил възпрепятстван да го направи поради последващо изменение на националното право, е релевантно за да се прецени дали този субект представлява предприятие по смисъла на чл.107,§1 от Договора.

Въз възражението срещу уведомителното писмо С. Г. П. е направил възражение, че няма качеството на предприятие по смисъла на чл.107,§1 ДФЕС. С оспорения акт възражението е определено от административния орган като неоснователно. Изложени са мотиви, че към момента на извършване на замяната С. Г. П. е имал качеството на едноличен търговец по смисъла на Търговския закон, тъй като с решение по ф.д. 5706/1991г. на Софийски градски съд е бил регистриран като едноличен търговец с фирма Сигма ИЕ С. П. , като е заличен от регистъра на 01.01.2012г. На база на това е изведен извод, че С. П. е имал качеството на предприятие, упражняващо стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране, като не е необходимо да бъде юридическо лице, поради което възражението на лицето, че спрямо него не следва да се прилага съображение 126 от Решението на ЕК не се приема.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че актът не съдържа мотиви относно определяне на жалбоподателя като предприятие , че е недопустимо актът да се домотивира допълнително в съдебното производство, че липсата на мотиви в тази насока е съществено нарушение на закона по смисъла на чл.59,ал.2, т.4 АПК и само по себе си е достатъчно основание за отмяна на АУПДВ само на това основание.

При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя напълно този извод на първоинстанционния съд, като в допълнение на изложеното следва да бъде посочено и следното:

От обстоятелството, че към момента на сключване на договора за замяна С. Г. П. е имал регистрация на едноличен търговец, не води автоматично до извода, че той има качеството на предприятие по смисъла на чл.107,§ 1 ДФЕС.

В съдебната практика се приема / така Тълкувателно решение 2 на ВКС по гр.д. 2/2001г./ се приема : Съгласно чл. 56 ТЗ всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната може да се регистрира като едноличен търговец. За да поиска такава регистрация, лицето трябва да отговаря на изискванията за търговец. По смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от дейностите или сделките, неизчерпателно изброени в посочената разпоредба. Според чл. 1, ал. 3 ТЗ търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. . Според чл. 15, ал. 1 ТЗ търговско предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения.

От изложеното се следва извод, че за да се приеме, че към момента на замяната адресатът на акта е действал като едноличен търговец, то следва да се установи дали дадената в замяна земя е била включена в имуществото на търговеца, съответно дали придобитата чрез замяната земя е била включена в патримониума на търговеца. Ако пък отстъпената в замяна земя /гори са били на физическото лице, то следва да се установи придобивния способ, за да се види дали същите са станали семейна имуществена собственост, или са собственост еднолично на лицето. Доказателства в тази насока не са събирани в хода на административното производство. От друга страна по делото няма спор, че лицето е имало търговско качество/на ЕТ/ до 01.01.2012г, когато е заличен от Търговския регистър, а разпоредителните действия с придобитата земя са извършени през 2015г., т.е. след загубване на това му качество.

От трета страна, във възражението срещу касационната жалба се излагат доводи, че С. Г. П. има сключен граждански брак от 12.10.1959г., за което е представено надлежно удостоверение, поради което придобитите чрез замяна земи са станали съпружеска имуществена общност , а не собственост на едноличния търговец. Доводите в тази насока се обосновават и с цитираното по-горе тълкувателно решение на ВКС по гр.д. 2/2001г., както и от обстоятелството, че съпругата лицето е участвала като страна-продавач с равни на него права при разпоредителната сделка с придобитите чрез замяна земи.

Административният орган не е положил и минимални усилия да установи фактическата обстановка по тази част от спора, която е от съществено значение за материалната законосъобразност на акта, за да се установи кой и до какъв размер е получател на помощта и дали не е налице хипотеза на размера на тавана de minimis, под който може да се приеме, че Договорът не се прилага - 200 000 EUR, тъй като помощи под този таван могат да се разглеждат като неоказващи въздействие върху търговията между държавите членки и като ненарушаващи и незаплашващи конкуренцията.

Допуснатото нарушение наистина е съществено по смисъла на чл.59,ал.2, т.4 АПК и то само по себе си е достатъчно основание за отмяна на акта само на това основание, без да бъдат обсъждани останалите негови пороци.

Втората група оплаквания на касатора са свързани с изводите на административния съд, че Агролеспроект ЕООД, на основание на изготвената оценка на земите и е определен размерът на помощта, не е независим оценител обстоятелство, препятстващо съобразяване на оценките му при определяне размера на държавната помощ. По отношение на тази група оплаквания се поддържат доводи, че по делото няма спор, че Агролеспроект ЕООД е дружество, собственост на Министерство на земеделието, храните и горите /сега земеделието и храните/, но в същото време е самостоятелно търговско дружество с отделни органи на управление, поради което съставлява самостоятелен правен субект, различен от административния орган, издател на акта. Излагат се доводи, че по тази причина не може да се приеме, че е налице свързаност, като се цитират и съответни правни разпоредби.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

В т. 50 от решение по дело С-325/22 се посочва, че размерът на помощта за възстановяване следва да се определи въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997 или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрена от Комисията.

Съответни на решението са разпоредбите от приложимия национален закон чл. 38, ал. 9 и ал. 10 ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по Закона за независимите оценители (ЗНО), който не е в трудово или служебно правоотношение с възложителя и не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с получателя на помощта. Тя се възлага и приема от администратора на помощта съобразно определените в решението на Европейската комисия условия и срок.

На съдът е служебно известен фактът/вж.решение 1586 от 12.02.2024г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм.д. 4848/2022г. по сходен казус/, че оценителят Агролеспроект ЕООД не е вписан в Публичния регистър на независимите оценители и няма издаден сертификат по Закона за независимите оценители, т.е. не е изпълнено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП, залегнало изрично и в условията на обществената поръчка.

Отделно от това оценката не е възложена от администратора на помощта в изпълнение изискването на чл. 38, ал. 10 ЗДП, а от Изпълнителна агенция по горите, която, според чл. 2, ал. 1 от Устройствения й правилник е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и изпълнителният директор на агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието. Изложеното безспорно сочи на обвързаност на оценителя с администратора на помощта в противоречие с принципа по чл. 4, т. 1 от ЗНО и на свързаност между администратора на помощта и оценителя по смисъла на § 1, т. 3 ДР ДОПК в противоречие с чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗНО.

При това положение правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая е оценката не е изготвена от независими оценители в изпълнение на изискванията на т.176 от решението на Европейската комисия.

В този смисъл в съдебната практика е цитираното по-горе решение 1586 от 12.02.2024г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм.д. 4848/20222г. , както и решение 11171 от 06.12.2022г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм.д. 2131/2022г.

Третата група оплаквания на касатора са насочени срещу изводите на първоинстанционния съд за кредитиране на заключенията /основно и допълнително/ по назначената по делото оценителна експертиза. От стр.6 и сл. от касационната жалба са развити конкретни оплаквания защо не следва да се кредитира въпросната експертиза.

Направените оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд е изложил при условията на чл.202 ГПК във вр. с чл.144 АПК защо следва да се кредитират заключенията на експертите по назначената в съдебното производство оценъчна експертиза. Принципно на касатора лежи доказателствената тежест да установи пазарната стойност на земята, предмет на заменките, с което той не е справил чрез назначената оценителна експертиза на Агролеспроект ЕООД. Налице е натрупана съдебна практика, която поставя под съмнение правилността на използваните от последното дружество оценителни способи. След като не е бил съгласен със заключението на експертите по назначената съдебното производство експертиза, при условията на чл. 201 ГПК административният орган е следвало да поиска изготвяне на ново единично или тройно заключение, което не е било сторено.

След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения акт и е отменил същия, Административен съд София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на министъра на земеделието и храните, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото министерство на земеделието и храните следва да бъде осъдено да заплати на ответника по касация С. Г. П. разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 15000лв. съгласно представения списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Предвид фактическата и правната сложност на спора, обстоятелството, че е под установения минимум, настоящата съдебна инстанция намира направеното възражение за прекомерност на възнаграждението на ответника по касация за неоснователно.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,