Решение № 15920 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4998/2018 г.

Решение № 15920 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4998/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Б. Атанасчев, подадена от процесуалния му представител адвокат В. Бучкова, срещу решение № 456/28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3688/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив. Счита същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му, като се постанови друго от касационната инстанция, с което се уважи предявения от него иск в пълен размер. Претендира разноски по делото. Ответникът, Регионална здравна инспекция Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Гавазова взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от Б. Атанасчев против Регионална здравна инспекция (РЗИ) Пловдив обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди със сума в размер на 21300 лева, мораторна лихва върху сумата в размер на 7242. 16 лева, както и законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до датата на заплащането и, като произтичащи от обявен за нищожен административен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държава и общините за вреди (ЗОДОВ) - обявен за нищожен със съдебно решение административен акт – здравно заключение от 28.06.2010 г., издадено от директора на РИОКОЗ Пловдив, но претендираните вреди не се явяват пряка и непосредствена последица от отменения акт. При извършената касационна проверка въз основа на посочените в касационната жалба пороци на решението и при упражняване на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК съдът приема следното: Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. В случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя неоснователността на предявените искове за имуществени вреди. Правилно е прието в обжалваното решение, че не е налице пряка причинна връзка между твърдените за причинени вреди и обявения за нищожен административен акт. Претърпените имуществени вреди ищецът основава като заплатена сума по договор за изработване на проектна документация във фаза технически проект за инвестиционни намерения за строеж "Птицеферма за подрастващи кокошки-носачки и фуражен цех" в имот, негова собственост. Твърди, че неизпълнението и прекратяването му произтичат от обявеното за нищожно здравно заключение на директора на РИОКОЗ, сега РЗИ Пловдив. Установява се от представения по делото анекс от 29.04.2011 г., че с него е прекратен договор от 01.11.2009 г. за изработване на проектна документация във фаза технически проект за инвестиционни намерения за строеж "Птицеферма за подрастващи кокошки-носачки и фуражен цех", поради забавеното му изпълнение, а именно в резултат от непредставяне от ищеца на скица-виза за проектиране. Изпълнението на сключения договор, както и прекратяването му не са обвързани по никакъв начин с наличието или не на позитивно и/или отрицателно здравно заключение, дължимо се от длъжностни лица на ответника. Изработването и одобряването на инвестиционните проекти се регулира от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2 от него техническият проект е една от фазите на инвестиционния проект. Според чл. 140, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ в редакцията, относима към периода на сключване и прекратяване на договора, възложителят или упълномощено от него лице може да поиска виза за проектиране, която се издава от главния архитект на общината в срок до 14 дни от постъпване на заявлението и представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Доводи за невъзможността да се издаде такава на ищеца, поради обявеното за нищожно здравно заключение не се излагат. Дори и издаването да е обвързано със становище на РЗИ, то е налице опосредяване на причинната връзка с последващ акт, от неиздаването на който произтича неизпълнението по договора, съответно твърдените за причинени вреди. При посоченото ирелевантни са доводите в касационната жалба следвало ли е да се извърши и кога промяна на предназначението на притежавания от ищеца имот за търсените от него нужди. Отделно от това тази промяна, ако и да е допустима, произтича от акт на административен орган, който не е в структурата на ответника, т. е. отново е налице опосредяване на твърдяната пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и претендираните вреди. Твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства подлежат на доказване с допустимите от закона доказателства в производството по делото, като тежестта на доказване е на ищеца. В случая предявените искове се явяват неоснователни и недоказани, правилно са отхвърлени с обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение