Решение № 5736 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14758/2017 г.

Решение № 5736 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14758/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Т. против Решение № 418/10.11.2017 г., постановено по административно дело № 429/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отменен Ревизионен акт № Р-04000416002287-091-001/13.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 125/15.05.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Т., относно определените допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 2 464,22 лева и съответните лихви за забава в размер на 1 989,70 лева. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и след допуснати процесуални нарушения при преценка на доказателствата, довели до необоснованост на съдебния акт. Оспорват се правните изводи на съда относно приложението на института на погасителната давност по чл. 171 ДОПК, като са изложени съображения за това, че след изтичане на едногодишния срок по чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, спирането на погасителната давност е продължило на друго самостоятелно основание - това по чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК, поради наложена обезпечителна мярка. На следващо място се излагат доводи за това, че установеното при ревизията превишение на разходите над приходите правилно са квалифицирани като облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, както и доводи, които са в подкрепа на възприетия подход на приходните органи относно заявените от ревизираното лице данни за налични парични средства в брой в началото и в края на периода. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 1 084 лева. От ответната страна - Х. Х. Л., чрез адвокат Т. Т. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба и се излагат съображения в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 840 лева за платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна. Предмет на съдебния спор е законосъобразността и обосноваността на ревизионен акт, с който в тежест на ревизираното лице Х. Х. Л. е определен подоходен данък за 2008 г. в размер на 2 464,22 лева, ведно със съответните лихви. В хода на ревизионното производство е установено, че лицето има регистрирана фирма като едноличен търговец - "Т. - Х. Л." и е съдружник в "Б. Л. и с." ЕООД и в СД "Щ. 90". Х. Л. е омъжена и работи по трудово правоотношение в ЕТ "Б. Л.". Ревизираното лице е декларирало следните данни за периода 2008 г.: налични парични средства в началото на периода 38 525,56 лева, разходи за издръжка и живот 1 220 лева, заплатени данъци 57,74 лева, доход от трудови правоотношения 903,22 лева, доходи от наем на недвижимо имущество 84,02 лева и налични парични средства в края на периода 32 830,65 лева. Приходните органи са признали начално салдо за периода в размер на 5 000 лева, установили са приходната част на лицето в общ размер на 14 830,65 лева, формирани от доходите от трудови правоотношения, от рента и от суми получени от трети лица. Установили са разходи в размер на 11 639,84 лева, формирани от разходи за издръжка и живот, комунални разходи, платени суми по задължения към трети лица и заплатени данъци. Към тези разходи са добавили декларираната от лицето сума в размер на 32 884,51 лева като налични парични средства в брой в края на периода, но към приходната част не са добавили декларираните налични парични средства в началото на периода в размер на 38 525,56 лева. Въз основа тези констатации е прието, че разликата между разходите и приходите за периода в размер на 24 642,16 лева, представлява доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, който е обложен посредством ревизионния акт. Административен съд - В. Т. е отменил ревизионния акт, развивайки три групи мотиви, от които настоящият съдебен състав споделя част от мотивите. Не се споделят съображенията на съда за изтекла погасителна погасителна давност по чл. 171 ДОПК. Съдебният състав е приел за недопустимо в едногодишния срок по чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, в който давността е спряла да тече поради образуваното ревизионно производство, давността да се спира на друго основание, а именно по чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК. Приел е също така, че тази норма е тълкувана разширително от приходната администрация, като спирането на давността в тази хипотеза, не тече през целия период на наложената мярка, а има еднократно действие - единствено в деня на налагане на обезпечителната мярка. Настоящият съд счита, че няма законова пречка за това погасителната давност по чл. 171 ДОПК за дадено публично вземане да бъде спирана на няколко различни основания. Съответно, след изтичане на едногодишния срок, за който давността е спряла да тече поради образувано ревизионно производство, и ако след този срок наложената обезпечителна мярка продължава своето действие, както е в случая, давността следва да се счита за спряна на друго основание - това по чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК. Освен това, обезпечителните мерки се налагат за определен срок, от което следва да се приеме, че давността спира да тече през целия срок, в който действа обезпечителната мярка, а не само в деня на нейното налагане, както е приел съдът. С оглед на тези съображения и като съобрази установените факти, свързани с датата на образуване на производството, налагане на обезпечителната мярка и продължаване на срока й, то следва извода, че в случая установеното с ревизионния акт публично задължение, не е било погасено по давност. Административен съд - В. Т. се е произнесъл и по съществото на възникналия спор, като от съществено значение за материалната незаконосъобразност на ревизионния акт се явяват изводите му касаещи различния подход, който приходните органи са възприели относно заявените от ревизираното лице данни за налични парични средства в началото и в края на периода. Декларирани са парични средства в брой в началото на 2008 г. в размер на 38 525,56 лева, от които са приети за доказани само 5 000 лева, като останалата част от сумата, не е призната. В същото време в разходната част на паричния поток за 2008 г. е включен пълният размер на декларираната от лицето сума като налични парични средства в брой в края на периода. Съдът е изключил тази сума от разходите с мотива, че е недопустимо различното третиране на дадените от лицето обяснения по отношение на началното и крайно салдо за данъчния период. Респективно, след като не е прието за достоверно наличието на средства в началото на годината, то същият подход би следвало да важи и за заявените средства в края на годината. Този извод се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като е логически издържан, обоснован и съответен на установените по делото факти. Не са събрани доказателства и липсват данни за получени от лицето средства в размер на 32 000 лева през периода, така, че тази сума да бъде призната като крайно салдо и с нея да бъдат завишени разходите на лицето. Неоснователно по този въпрос, в касационната жалба се твърди, че заявената като налична сума към 31.12.2008 г. следва да бъде отчетена, тъй като декларацията на лицето в този смисъл съдържала неизгодни за него факти и имало характер на извънсъдебно признание. Следвало е така декларираните от лицето данни да бъдат подкрепени и установени посредством допустими доказателствени средства, каквито в случая не са ангажирани от ревизиращите органи. Изключвайки посочената по-горе сума от разходната част, съотношението между приходи и разходи се явява положителна величина, тоест лицето е разполагало с достатъчно парични средства от доказаните доходи, за да покрива установените разходи, или липсва подлежащ на облагане друг доход. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от заявените основания за касиране, както и, че е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Х. Х. Л. следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,