Решение № 2315 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8816/2011 г.

Решение № 2315 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8816/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Огнян Спасов Гугушев от гр. София, чрез процесуалния му представител против заповед рег. № К - 5243 от 26.05.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, както и поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като събраните по делото доказателства взети в своята съвкупност и по отделно, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. Със заповед рег. № К-5243 от 26.05.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР на Гугушев, назначен като държавен служител кат. "Г-1", на длъжност инструктор II степен в сектор "Пожарна техника" при ГДПБС - МВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е посочено, че наказанието се налага, заради извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че в периода месец декември 2010 г. до 13 януари 2011 г. в гр. София и в гр. Пловдив, съвместно със служителя на МВР Лефтер Лефтеров и лицето Веселин Петров, е извършил действия, даващи предимство на близки до последния лица, при участие в бъдещ търг за закупуване на служебно МПС от ОД на МВР - Пловдив - автобус "Мерцедес" с рег. № РВ 0001 ВХ, за което били събрани достатъчно средства и му е повдигнато обвинение по образувано следствено дело № 8 от 2011 г. по описа на отдел "Следствен" при Окръжна прокуратура - Пловдив за извършено престъпление по чл. 304а предложение първо във връзка с чл. 304, ал. 1 предл. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК. В заповедта е посочено, че случаят е станал обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване. С това си поведение служителят виновно е нарушил т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавни служители в МВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № К-429/19.01.2011 г. на министъра на вътрешните работи по постъпили предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение от Гугушев, обективирани в сигнал от Дирекция "Вътрешна сигурност" при МВР с рег. № 54 от 14.01.2011 г. и предложение с вх. № 1335 от 17.01.2011 г. по описа на Дирекция "Човешки ресурси" - МВР, а именно: че на 17.12.2010 г. в гр. Пловдив инспектор Гугушев, като извършител в съучастие с Лефтер Лефтеров - в качеството му на подбудител, е предложил дар - сумата от 1000 лева на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, да извърши действия по служба - да му предостави на него или на изпратени от тях лица достъп до служебно МПС, собственост на ОДМВР Пловдив - престъпление по чл. 304а предложение 1 във връзка с чл. 304, ал. 1 предл. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК. Към административната преписка са приложени доказателства - копия на материали, изпратени от Окръжна прокуратура - Пловдив, копия на материали по дисциплинарното производство, копие на писмо и заявление на Веселин Петров, които сведения са относно обстоятелства по описаните по-горе събития. На 14.01.2011 г., с предложение рег. № ПО-Л-39 от 14.01.2011 г. до министъра на вътрешните работи, главният комисар Николов - директор на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР, е предложил образуване на дисциплинарно производство срещу държавния служител Гугушев като същият бъде отстранен от длъжност. Със заповед № К-429/19.01.2011 г., Министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство срещу служителя. На 03.02.2011 г. жалбоподателят е дал писмени обяснения, приети от наказващия орган. На 16.02.2011 г. дисциплинарната комисия е представила обобщена справка вх. № ПО-ПГ-80 от 16.02.2011 г., връчена на жалбоподателя на същия ден след получаване на покана ПГ-245 от 16.02.2011 г. за запознаване с посочената обобщена справка. В същата са отразени както фактическите констатации, така и правните основания за търсене на дисциплинарна отговорност от държавния служител на МВР. На наказващият орган е предложено на Гугушев да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да бъде прекратено служебното му правоотношение. На 17.02.2011 г. е изготвено възражение от жалбоподателя по тази обобщена справка. На 18.02.2011 г. е изпратено становище от комисията с вх. № ПО-ПГ-88 от 18.02.2011 г. до министъра на вътрешните работи относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност с предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Гугушев да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В писмо рег. № К-2617 от 02.03.2011 г. на Дирекция "Човешки ресурси" е отчетено, че разследването не е пълно и всестранно - не са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи извод относно вината на служителя. На 18.03.2011 г. е прекратено служебното правоотношение на председателя на колективния дисциплинарно-разследващ орган. Със заповед № К-3795 от 18.04.2011 г. на Министъра на вътрешните работи е променен съставът на колективния дисциплинарно-разследващ орган и е даден срок за изготвяне на допълнителна обобщена справка до 20.04.2011 г. Такава е изготвена от дисциплинарната комисия в новия й състав с рег. № ДП-88 от 20.04.2011 г. Изготвено е и допълнителното становище с рег. № ПО-ПД-20 от 21.04.2011 г., в което е посочено, че жалбоподателят Гугушев е извършил тежко дисциплинарно нарушение съгласно чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР "Използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица", за което задължително се налагало дисциплинарно наказание "уволнение". Изложени са мотиви, че извършеното от Гугушев деяние е станало достояние на служителите от съдебната система и МВР, и на трети лица, което уронвало престижа на службата по етичния кодекс. Заключила е, че инспектор Гугушев е извършил действия, несъвместими с етични правила: т. 4 и 7 съгласно Етичния кодекс, което било дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронвал престижът на службата и за което задължително се налагало дисциплинарно наказание "уволнение". От така приетото за установено, въз основа на доказателствата към административната преписка, се направиха следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 228, т. 1 от ЗМВР спрямо служител, който е инструктор II степен в сектор "Пожарна техника" при ГДПБС - МВР, кат. "Г-1". Приети са писмени обяснения от Гугушев преди налагане на дисциплинарното наказание, но не са обсъдени нито в справката, нито в заповедта, каквото задължение има по чл. 35 от АПК. В случая е от значение дали извършеното от страна на служителя представлява поведение при или по повод изпълнение на служебни задължения, които са определени с длъжностна характеристика, закон, правилник, инструкция, заповед или представлява поведение, което няма връзка с изпълнение на служебни задължения. Наказанието е наложено за деяние, което според наказващия орган е в противоречие на морални норми. Заповедта е издадена в нарушение на нормата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност на държавните служители от Министерството на вътрешните работи се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените в чл. 226 ЗМВР дисциплинарни наказания. Възможността административният орган да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител е ограничена в рамките на преклузивните срокове по чл. 225 ЗМВР - до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му. Регламентирането на преклузивни срокове е обусловено от съображения за налагане на дисциплинарното наказание в максимално кратък срок с оглед постигане наказващото му и възпитателно въздействие и за по-лесното доказване на дисциплинарното нарушение непосредствено след извършването му. Удължаването на срока на дисциплинарното производство се прави с цел извършване на процесуални действия по доказване на нарушението. Но разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР и преклузивният срок за налагане на дисциплинарното наказание са във връзка с момента на откриване на нарушението, а не са във връзка с удължения срок. Обвързаността на дисциплинарната отговорност с преклузивни срокове налага установяването на началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита за открито. Съгласно чл. 223, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарното наказание се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а според ал. 2, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. От установената с доказателствата фактическа обстановка е видно, че в процесния случай дисциплинарното производство е открито със заповед № К-429 от 19.01.2011 г., а достатъчно доказателства са били налице с посочената обобщена справка вх. № ПО-ПГ-80 от 16.02.2011 г. Дисциплинарно наказващ орган съгласно чл. 228, т. 1 ЗМВР е министърът на вътрешните работи, материалите от дисциплинарното производство по смисъла на чл. 223, ал. 2 от същия правилник се изпращат ведно с обобщената справка, която в случая е била изготвена на 16.02.2011 г. и са постъпили при този орган с представянето на посочената обобщена справка относно извършената проверка (вх. № ПО-ПГ-80 от 16.02.2011 г.) Конкретния случай не се отличава с усложнена фактическа обстановка. Постъпилите начални данни и тези от проверката са били достатъчни по смисъла на закона и двумесечният срок от откриване на нарушението следва да започне да тече от датата, на която в МВР са достигнали резултатите от проверката, обобщени в справката от 16.02.2011 г. Практически след тази дата не са установени никакви нови факти, които да окажат влияние върху вече установената фактическа обстановка. Както беше отбелязано, двумесечният преклузивен срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР започва да тече от момента, в който тези книжа пристигнат при Министъра на вътрешните работи. Следователно, считано от 16.02.2011 г., този срок изтича на 16.04.2011 г., а оспореният административен акт носи дата 26.05.2011 г., от което следва извода, че заповедта е издадена след двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, и това е достатъчно основание за отмяната й като издадена в нарушение на закона - отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Без значение е кога органът, който е компетентен да накаже, е установил нарушението по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ППЗМВР (редакция ДВ, бр. 47/2006 г.), а кога е открито нарушението. При това положение настоящият състав намира, че поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила оспорената заповед на административния орган ще следва да се отмени изцяло без да се обсъждат останалите доводи по съществото на спора. При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски. Видно от приложените доказателства по делото - договор за правна защита и съдействие (лист 10), ответникът следва да бъде осъден да заплати на Огнян Спасов Гугушев сумата от 400 лева съдебни разноски за процесуално представителство. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,