Решение № 14214 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9729/2019 г.
ВАСII отделение17.11.2020 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 1287/13.06.2019 г., постановено по административно дело № 2775/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14214 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9729/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Г. Якубов от [населено място], против Решение № 1287/13.06.2019 г., постановено по административно дело № 2775/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 1/10.08.2018 г. на Комисията за определяне на обезщетение и цена за право на преминаване през чужд поземлен имот на Община Лъки. В касационната жалба се сочи неправилност и необоснованост на съдебното решение, тъй като е постановено при непълнота на доказателствата, относими за случая, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Ответните страни – Е. Адамов и К. Янков чрез адвокат М. Иванова, посредством писмени становища оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение. Останалите ответни страни – Община Лъки, Е. Бакалова, Л. Първанова, Е. Гъгнев, Р. Бабугерова, Р. Русев, Д. Русев, С. Русева и Б. Адамов, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебна проверка от Административен съд – Пловдив е Решение № 1/10.08.2018 г. на Комисията за определяне на обезщетение и цена на право на преминаване през чужд поземлен имот, съгласно чл. 192 ЗУТ. Решението е постановено от комисия, назначена от Кмета на Община Лъки със Заповед № 86/26.07.2018 г. и с него на основание чл. 210 ЗУТ е определена цена на правото на преминаване през служещите имоти за неопределен срок в общ размер на 2 864 лева – еднократно при обща площ от 434 кв. м., като в решението е посочена цената на обезщетението за всеки от служещите имоти. Оспореното решение е взето въз основа на Протокол № 1/10.08.2018 г., който по своето съдържание е сходен със самото решение. В относимата административна преписка не се съдържа доклад на независим оценител и/или други документи, които да установяват по какъв метод е определен размерът на обезщетението на правото на преминаване, както и дали този размер съответства на "пазарните цени", каквото е изискването на чл. 210, ал. 1 ЗУТ. Мотиви в този смисъл не се съдържат и в оспорения акт. Именно поради тези обстоятелства, за правилното решаване на правния спор е било необходимо изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-икономическа експертиза, която е следвало да установи дали посочения в решението размер на обезщетение за право на преминаване през чуждите поземлени имоти, е определен по пазарни цени. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата, без да установи този въпрос, който с оглед предмета на спора е от съществено значение, поради което е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Действително, оспорващият е оттеглил искането си за изслушване на експертиза, но независимо от това и с оглед липсата на експертно становище в административното производство, съдебният състав е следвало служебно да допусне съдебно-икономическа експертиза, каквато възможност е разписана в чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК, като възложи разходите по същата на ответника с оглед доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 АПК. Предвид изложените мотиви, съдебното решение като неправилно следва да се отмени и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив, тъй като е необходимо да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. При този изход на спора и с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, разноски от настоящия съд не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,