Решение № 6397 от 28.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Ковачев от гр. Мъглиж, чрез адвокат Е. Балева против решение 270/30.06.2021 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. дело 6/2021 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт Р-16002420000118-091-001/25.09.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив за непризнат данъчен кредит в общ размер на 86 313.49 лева и лихви в общ размер на 24 942.95 лева. Касаторът счита, че решението в обжалваната част е неправилно поставено. Твърди, че по делото са налице доказателства за всички обстоятелства, водещи до признаване на правото му на данъчен кредит. Сочи, че при постановяване на решението съдът не е анализирал представените по делото доказателства. По отношение на данъчния кредит в размер на 500 лева по фактура, издадена от ЕТ Д. З. Касаджикова поддържа, че е налице доставка по договор за наем. Осъществяването й се установява от представената фактура, с предвидените от закона реквизити, плащането на начисления данък и декларирането му в отчетните регистри по ЗДДС, от отчитането на доставката в счетоводните регистри за съответните периоди и редовното водене на счетоводството. По фактурите, издадени от Форца 2010 ООД посочва, че съдът не е взел предвид експертното заключение, според което стоките, предмет на спорните доставки и приемо предавателни протоколи, се намират в стопанството на Р. Ковачев. По доставките от НАЙК ВКП ООД поддържа, че решението не е мотивирано и в противоречие с материалния закон. Твърди, че фактурите са намерили отражение в отчетните регистри по ЗДДС на доставчика (дневници за продажби и справки декларации) и отразяват продажба на услуги, подробно описани в съответната фактура. Предметът на доставките е установен счетоводни услуги съгласно писмените обяснения и свидетелските показания на св. Жекова управител на Найк ВКП ООД, които съдът не е взел предвид. По отношение на лихвите за забава, начислени с ревизионния акт за извършените доставки на сурово краве мляко, касаторът поддържа, че съдът неправилно е възприел тезата на данъчните органи, че данъчното събитие настъпва в хипотезата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, а не при условията на чл. 25, ал. 4 ЗДДС за доставки с периодично изпълнение. Твърди, че съдът с неясни мотиви е игнорирал представения договор и анекси към него, според които е уговорено плащане в период от 4 месеца от предаването му (на млякото). Позовава се на съдебна практика на Съда на ЕС, на ЕСПЧ и на Върховния административен съд. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град Пловдив оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се отхвърли, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор на юрк. П. Янев. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Р. Ковачев от гр. Мъглиж е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ Д. З. Касаджикова, Форца -2010 ООД и Найк ВКП ООД със съответните лихви, както и са начислени лихви за несвоевременно издаване на фактури и начисляване на ДДС за извършени продажби на сурово краве мляко извън периода на настъпване на данъчно събитие. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице в частта на непризнатия данъчен кредит за периода от 01.01.2015 г. 31.12.2019 г. в пълния му размер от 86 313.49 лева и е изменил ревизионния акт, като е намалил размера на дължимите лихви от 24 957.03 лева на 24 942.95 лева. Решението се обжалва от Р. Ковачев в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу отказа на правото на данъчен кредит в размер на 86 313.49 лева и лихвите в размера, определен от съда 24 942.95 лева. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК. При извършената проверка съдът не е установил съществени нарушения на процесуалните правила за провеждане на ревизията. Възраженията на ревизираното лице за липса на мотиви в ревизионния доклад и за процесуални нарушения при връчването на доказателства, са отхвърлени като неоснователни. По материалната законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит, съдът е приел, че жалбоподателят не доказва наличието на материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане по фактурираните доставки на стоки и услуги, поради липса на достатъчно преки или косвени доказателства, установяващи реалността на доставките. От фактическа страна съдът е установил, че през ревизираните периоди от 01.01.2015 г. 31.12.2019 г. Р. Ковачев е земеделски производител, стопанисва кравеферма в землището на гр. Мъглиж, отглежда 71 бр. животни (едър рогат добитък), в т. ч. дойни крави, телета до и над 1 година и извършва продажби на непреработена животинска продукция краве мляко, както и еднократни продажби на животни. Млякото е изкупувано от Господинови ООД, ежедневно, съгласно съставени приемо предавателни протоколи, представени в хода на ревизията и в съдебното производство (1 класьор). По отношение на фактура 1 185/29.04.2016 г. издадена от ЕТ Д. З. Касаджикова с предмет съгласно споразумение за търговско сътрудничество, съдът е приел, че с представените по делото писмени доказателства споразумение за отдаване под наем на търговска площ от 25.04.2016 г., фактура и декларация от З. Касаджикова, не се установява действителното осъществяване на облагаема доставка. С посоченото споразумение ЕТ Д. З. Касаджикова отдава под наем на ЗП Р. Ковачев за временно и възмездно ползване част от търговска площ, която стопанисва 5 кв.м., в гр. Стара Загора ул. Д-р Стоянович 5 за срок от 1 година и месечен наем от 208.33 лева, дължим авансово за целия срок да договора до 30.04.2016 г. Този договор и декларацията на З. Касаджикова, че е извършила доставката, според съда не установяват изпълнение на договореното наемно правоотношение и реалност на отразената във фактурата стопанска операция. По отношение на доставките съгласно протокол предмет на седем фактури, издадени от Форца - 2010 ООД съдът е приел, че събраните по делото писмени доказателства (фактури, фискални бонове и приемо предавателни протоколи), счетоводни регистри, писмени обяснения на управителя на дружеството и заключение на съдебно счетоводната експертиза, не установяват реалността на доставките на стоки. В решението е посочено, че за извършването на доставките по конкретните фактури е необходимо да се установи наличието на предвидения в чл. 6, ал.1 ЗДДС правопораждащ юридически факт прехвърляне на правото на собственост върху стоките и по-конкретно тяхното приемо предаване и транспортиране. От представените приемо предавателни протоколи съдът е установил, че са съставени към всяка фактура за приемо/предаване между ревизираното лице и доставчика и съдържат описание на стоките по вид и количество: арматурна мрежа 20/20/2х6, количество 95; 1 бр. комплект млечна помпа с казан, 12 бр. закачалки за доилна система, 12 бр. вход коляно за казан и 40 бр. чугунени поилки; 2 бр. вакуум помпа, 1бр. филтър млечна помпа и др. комплектовка (ВИК части); за 2 бр. полеви военни фургони, покривен панел 5см - 10 кв. м.; арматурна мрежа 20/20/2х6, количество 31; неръждаема млекоскладителна вана тип 13052/1000 л.; покривен панел /5см/ - 73 кв. м и стенен панел /5 см/ - 193 кв. м. В протоколите е уговорено, че транспортът е за сметка на получателя и е предвидено отложено плащане от една година. Според съда така представените протоколи не съдържат дата на съставяне, съответно датата и място на предаване и приемане на описаните в тях стоки, поради което не удостоверяват релевантните факти по прехвърляне правото на собственост върху стоките. По делото не са налице и доказателства за транспортиране на стоките от ревизираното лице. Липсват данни за отразени разходи в тази връзка в счетоводството му. Представените касови бележки към фактурите са издадени за други стоки цигари, захарни, хляб/хлебни. Плащанията по фактурите в брой са отчетени от доставчика и получателя в различни отчетни периоди. От органите по приходите и от съдебно счетоводната експертиза е установено, че всички доставки от Форца - 2010 ООД са отчетени от ревизираното лице като текущ разход на материали по сметка 602 и не са заприходени като ДМА в счетоводството на ревизираното лице. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в частта, в която е прието, че стоките предмет на спорните фактури са вложени и са налични у жалбоподателя. Този извод е основан на липсата на доказателства за приемо предаване на стоките и тяхното транспортиране. Според съда обстоятелството, че има вложени материали от същия вид при изграждане на кравефермата от ревизирания земеделски производител, не може да обоснове извод за идентичност на стоките, с тези по процесните фактури при положение, че липсват доказателства кога са извършени строителните дейности и това време съвпада ли с периода на тяхното закупуване. Съдът е съобразил и фактът, че предмет на спорните доставки са родово определени вещи, а не индивидуално определени вещи. Като допълнителен аргумент за липса на реално осъществени доставки е посочено и обстоятелството, че дружеството доставчик не е собственик на стоките, предмет на процесните доставки. От представените при насрещната проверка счетоводни документи и писмени обяснения на доставка е установено, че липсват данни за заприхождаване на активите в счетоводството му. В декларацията на управителя Д. Янков е посочено, че активите са придобити през 2008 г., 2009 г. и 2010 г. като физическо лице и са закупени с цел развиване на селскостопанска и животновъдна дейност, но доказателства за това не са представени. По доставките от НАЙК ВКП ООД съдът е установил, че предмет на издадените 60 броя фактури са счетоводни услуги, счетоводно обслужване изготвяне на отчети за ЦКБ, комисионна по договор за кредит, подготовка на документи за кредит, за субсидия, наем на търговска площ, реклама и други. Приел е, че не се установява извършването на фактурираните услуги то представените по делото доказателства: фактури, фискални касови бележки за плащане, договори за счетоводни услуги (обслужване) и договори за предоставяне на персонал, приложения 1 и 2 към договорите, калкулации разходи по фактура и счетоводните регистри за отразяване на доставките в счетоводството на ревизираното лице. Според съда фактурите за доставка на счетоводни услуги не съдържат индивидуализация на услугите. Информация за конкретни по вид и обем услуги не може да се извлече и от представените договори за счетоводни услуги и приложения към тях. Предметът на фактурираните услуги не се установява и от показанията на св. В. Жекова управител на НАЙК ВКП ООД, според които договорите и приложенията са еднотипни за всички клиенти, само цените са различни. По делото не са представени приемо предавателни протоколи. В представените приложения 2 не се съдържа описание на конкретен резултат от счетоводното обслужване. Приложенията съдържат ценоразпис, не и конкретно извършена работа. По отношение на представените калкулации към фактурите разходи по фактура съдът е посочил, че в тях също не се съдържа информация за конкретния обем на извършената услуга, нито за датата, на която са съставени. За м.06.2019 г. съдът е установил, че са издадени 4 фактури за счетоводни услуги, като в приложените към тях калкулации е определена цена за ДДС декларации в различни размери, без да е посочено в какво се изразява услугата и а справка - декларация по ЗДДС се подава веднъж месечно. Същите услуги са фактурирани по няколко пъти и в данъчни периоди м.май и юли на 2019 г. Представените договор за предоставяне на персонал, според съда, са изключително неясни и не установяват извършването на конкретни услуги. Посоченото в тези договори място на работа на служителите в складова база на наемателя, намиращ се в гр. Стара Загора не кореспондира с констатациите, че извън кравефермата в гр. Мъглиж, ревизираното лице не разполага с други търговски обекти. Прието е, че представените индивидуални отчети, според които документите за търга са подготвени и предадени в община Стара Загора, не доказват изпълнение на посочените договори, тъй като по делото не е установено участие на лицето в търг в община Стара Загора през м.03.2019 г. Съдът е обосновал извод за пълно несъответствие в съдържанието на представените документи, което не позволява по никакъв начин да се определи предмета на услугите и да се установи тяхното изпълнение. Като допълнителни аргументи за липса на реални доставки съдът е посочил и необходимостта от квалифициран персонал за изпълнение на фактурираните консултантски и счетоводни услуги и изискването на чл. 10 от ЗСч за посочване на лицето, съставило счетоводните документи. По отношение на разплащането по фактурите, макар и да не е релевантно за възникване на правото на данъчен кредит, съдът е отбелязал, че представените дубликати на фискални бонове от фискалното устройство на доставчика не съвпадат по стойност и дата на издаване с данъчните документи, върху които е отразено плащане в брой. По отношение на фактурите, издадени от НАЙК ВКП ООД за наем на търговска площ за поставяне на млекомат, съдът е приел, че показанията на св. Жекова - управител на дружеството доставчик за поставен млекомат в стопанисвания от нейното дружество магазин и за извършени продажби на мляко не кореспондират с липсата на каквито и да било доказателствата, че ревизираният земеделски стопанин е разполагал с такава машина, собствена или наета и е осчетоводил продажби на мляко на дребно. Според съда липсата на отчетени продажби при жалбоподателя, свидетелства и за липса на реална доставка на услуга и по фактурата от 08.08.2017 г. на стойност 8 600 лева, издадена от "НАЙК ВКП" ООД с предмет "съгласно договор за доставка", за която свидетелката Жекова твърди, че възнаграждението по нея е определено като процент от оборота на млекомата за 12 месеца назад. По доставките на реклама, съдът е установил, че са представени единствено три фактури и договори за реклама. Твърденията на св. Жекова, че рекламата на земеделския производител е извършвана със стикери и флаери, съдът е приел, че не са подкрепи с доказателства. Липсват каквито и да било документи съпътстващи подобна доставка, от които да се определи какъв е предметът на рекламата и в какво се е изразявала. При тези обстоятелства, съдът е обосновал извод, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит във всички фактури, издадени от НАЙК ВКП ООД, тъй като липсва индивидуализация на вида на услугата, а такава не е налице и в представените договори, приложения към тях и калкулираните разходи. Позовал се е на решението по дело С - 271/12 на Съда на ЕС относно непълните фактури и е приел, че в случая нарушаването на формалните изисквания (за съдържанието на фактура) възпрепятства установяване на изпълнението на материалноправните изисквания за възникване на правото на данъчен кредит, тъй като процесните фактури не съдържат конкретни параметри на фактурираните като престирани услуги, като липсват и допълнителни, съпътстващи доставките документи, които да конкретизират тези услуги. По отношение на начислените с ревизионния акт лихви за издаване на фактури за извършените от ревизираното лице продажби на сурово краве мляко с получател Господинови ООД, в по-късни данъчни периоди, различни от датата на настъпване на данъчното събитие, съдът е приел, че ревизионният акт е законосъобразен, като е намалил размера на лихвите, с оглед началният момент, от който са дължими в случите, когато законовият срок изтича в неприсъствен ден съгласно чл. 22, ал. 7 ДОПК. Доводите на жалбоподателя за настъпване на данъчно събитие в хипотезата по чл. 25, ал. 4 ЗДДС за доставки с периодично изпълнение са отхвърлени като неоснователни. В мотивите си е посочил, че за да е налице доставка с периодично изпълнение, е необходимо между страните да е договорено плащане за всеки период на изпълнение. Според съда в представените договори и в анексите към тях не е налице уговаряне на каквито и да било срокове за плащане по процесните доставки. В договорите липсва и клауза за доставка периодично на определени количества мляко, за да се приеме, че доставката е с периодично изпълнение. От съдържанието на сключените договори е направил заключение, че се касае по-скоро за рамкови договори, в които е постигната принципна договорка за изкупуване на мляко и начина на определяне цената за него, но отсъстват договорки за конкретни срокове за изпълнение, за количества, цена и срок за плащането й. На това основание е приел за обоснован извода на органите по приходите, че се касае за отделни доставки, документирани с приемо - предавателните протоколи, от съдържанието на които се установяват всички релевантни за доставката елементи, включително прехвърлянето на правото на собственост върху предаденото мляко. С оглед на това съдът е приел, че за датата на възникване на данъчното събитие по посочените доставки е приложима общата разпоредба на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, според която данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката. Посочил е, че в конкретния случай, предмет на доставките са вещи, определени по своя род, при които прехвърлянето на собствеността настъпва при индивидуализацията на вещта или най-късно до нейното предаване на купувач, спедитор или превозвач, което е станало именно с процесните приемо - предавателни протоколи. В тях се съдържа конкретна информация за дата на предаване на млякото, неговото количество, данните от изследване на качеството му, транспортното средство, с което се извозва млякото, шофьорът, който извършва транспорта на стоката, подписи на лицата предали и приели стоката. С тези мотиви съдът е обосновал законосъобразност на определените с ревизионния акт лихви за късно начисляване на данъка по фактурите, подробно описани в ревизионния доклад, които са издадени в по-късни данъчни периоди. Твърденията на ревизираното лице, че цената на изкупуваното мляко се е определяла въз основа на резултати от лабораторни изследвания в един по-късен момент, което налагало и по-късното фактуриране на продажбите, съдът е приел за недоказани. Показанията на св. Малева за тези обстоятелства не са кредитирани на основание чл. 172 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, предвид особените й отношения с ревизираното лице (фактическо съпружеско съжителство) и поради липсата на представени документи от лаборатория за извършените изследвания. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в оспорената част относно отказа на данъчен кредит в общ размер на 86 313. 49 лева и е изменил размера на лихвите на 24 942.95 лева, като е уважил възражението на ревизираното лице за нарушение на чл. 22, ал. 7 ДОПК при определяне началния момент, от който е дължима лихвата за конкретни данъчни периоди. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Не са налице сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Относно правото на приспадане на данъчен кредит съдът е изяснил релевантните за спора факти и законосъобразно е приел, че не се установява осъществяването на спорните доставки на стоки и услуги. По силата на чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка върху добавената стойност, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. В чл. 25, ал. 6, т.1 ЗДДС е предвидено, че ДДС става изискуем за облагаемите доставки на датата на настъпване на данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4. В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС (в редакцията, действаща по време на спорните доставки, преди изменението с ДВ бр.96/2019, сила от 01.01.2020 г.) данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлена собствеността върху стоката или услугата е извършена. Съгласно чл. 6, ал.1 ЗДДС по смисъла на този закон доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а нормата на чл. 9, ал.1 ЗДДС дефинира като доставка на услуги всяко извършване на услугите. При така действащата правна уредба законосъобразно съдът е приел, че правопораждащите юридически факти за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за доставки по смисъла на чл. 6, ал.1 и чл. 9, ал.1 ЗДДС са доставянето и получаването на стоките, определени по своя род, предмет на фактурите, издадени от Форца - 2010 ООД и извършването на услугите по фактурите, издадени от ЕТ Д. З. Касаджикова и Найк ВКП ООД. По общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, доказателствената тежест за установяването им, е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане. Изводите на първоинстанционния съд, че тези юридически факти не са доказани в конкретния случай, се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът е направил конкретни фактически установявания и е изложил подробни мотиви защо приема, че не се установява осъществяването на доставките на стоки и услуги. Преценката на писмените и гласни доказателства, както и на заключението на съдебно счетоводната експертиза е направена в съответствие с процесуалните правила на чл. 180 ГПК, чл. 172 ГПК и чл. 202 ГПК. По доставките на стоки, фактурирани съгласно протокол правилно съдът е преценил, че представените приемо предавателни протоколи не удостоверяват предаване и получаване на описаните в тях стоки към конкретна дата, която да бъде обвързана с издаването на фактурите и да бъде определена като дата на данъчно събитие на доставките по тези фактури съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е съобразил заключението на съдебно счетоводната експертиза, което установява, че стоките са налични на място в обекта на ревизираното лице. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не следва да се кредитира заключението на вещото лице в тази част, тъй като констатацията за вложени стоки от същия вид не е подкрепена с доказателства за момента на закупуването им от Форца - 2010 ООД и момента на извършване на строителството. Правилно съдът е преценил като недоказано и извършването на услугите по фактурата, издадена от ЕТ Д. З. Касаджикова с съгласно споразумение за търговско сътрудничество, както и на счетоводни услуги (счетоводно обслужване), наем на търговска площ и реклама по фактурите, издадени от Найк ВКП ООД. За възникването на правото на приспадане на данъчен кредит е релевантно изпълнението на сключените договори за възлагане на счетоводни услуги, поради което наличието на фактури и сключени договори не е достатъчно да установи осъществяването на доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗДДС. Представените разходи по сключените договори също не удостоверяват изпълнението на конкретни услуги и полученият от ревизираното лице резултат от такива услуги. Правилно съдът се е позовал на решението на Съда на ЕС по дело С-271/12, тъй като в конкретния случай в доказателствата по делото липсва каквато и да било информация за конкретните параметри на услугите. Съдът е извършил подробен анализ на всички събрани по делото писмени и гасни доказателства и експертното заключение и законосъобразно е приел, че не се установява получаването на счетоводни услуги, счетоводно обслужване, наем на търговска площ и реклама от ревизираното лице с конкретно съдържание. С оглед на изложеното законосъобразно съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за възникване и признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 86 313. 49 лева и съответните лихви. Цитираните в касационната жалба решения на Съда на ЕС и на ЕСПЧ са относими към случаи, при които е установено действително осъществяване на сделките, респективно доставките. В процесния случай такива обстоятелства не са доказани. По отношение на начислените лихви за забавено начисляване на ДДС по извършените от ревизираното лице доставки на сурово краве мляко, решението се обжалва в частта на определения от съда размер на лихвите. В останалата част, в която е изменен ревизионния акт и е намален размера на лихвите, решението не е обжалвано от решаващия орган и е влязло в сила. Законосъобразно съдът е определил датата на данъчно събитие на извършените от ЗП Р. Ковачев доставки в хипотезата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Тезата на органите по приходите, че данъчното събитие по тези доставки настъпва съгласно чл. 25, ал.3 ЗДДС не се подкрепя от доказателствата по делото. Процесните доставки не попадат в нито една от хипотезите на доставки стоки по чл. 6, ал. 2 ЗДДС. Законосъобразно са отхвърлени и доводите на ревизираното лице, че се касае за доставки с периодично изпълнение, за които по силата на чл. 25, ал. 4 ЗДДС всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Съдът е изследвал сключените от ЗП Р. Ковачев договори с Господинови ООД и анекси към тях и законосъобразно е приел, че не притежават характеристиките на договори, за които е уговорено периодично плащане. Приетото от съда тълкуване на понятието доставки с периодично изпълнение съответства на тълкуването на понятието периодично плащане, дадено в тълкувателно решение 3/18.05.2012 г. на ВКС по т.д. 3/2011, което макар и да се отнася до приложението на чл.111, б. в ЗЗД е относимо и към тълкуването на чл. 25, ал. 4 ЗДДС. Според ВКС понятието периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В конкретния случай правилно съдът е посочил, че в сключените от ревизираното лице договори и анекси не е уговорен срок за плащане, както се твърди в касационната жалба. В представените анекси е уговорен срок до 4 месеца след издаване на приемо предавателния протокол за мляко за издаване на проформа фактури две фактури месечно от първо до петнадесето число на месеца и от шестнадесето число до края на съответния месец и данъчна фактура. Посоченият в т.6.2. от договорите срок за плащане до 10 дни след издаването на документ (фактура или протокол) не притежава характеристиките на периодично плащане, тъй като не отговаря на изискването падежът на задължението за плащане от Господинови ООД да настъпва през предварително определени интервали от време. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението в обжалваната част не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл.209 АПК, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация в размер на 3 642.56 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал.1, т. 5 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят на Националната агенция за приходите, която е юридическото лице, в чиято структура се намира решаващият орган, страна по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,