Решение № 3852 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3226/2015 г.

Решение № 3852 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3226/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, против решение № 236 от 14.01.2015 г. по адм. дело № 10835 по описа за 2014 г. на Административен съд - София-град. В жалбата се поддържа, че решението е в частта относно приложението на чл. 9 от ЗУБ е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Зияд Абдулкарим Дауд не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Изразява становище, че като е отменил оспореното решение на зам. -председателя на ДАБ, в частта относно предоставянето на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, съдът е приложил неправилно материалния закон. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил решение № 5043 от 31.07.2014 г. на зам. -председателя на ДАБ, в частта с която на Зияд Абдулкарим Дауд, гражданин на Ирак е отказано предоставянето на хуманитарен статут и е отхвърлил молбата за предоставяне на закрила по реда на чл. 8 ЗУБ - бежански статут. В частта, с която административният акт на заместник председателя на ДАБ съдържащ отказ да се предостави хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ е отменен, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че това е довело до нарушение на материалноправните разпоредби, които са отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Правилни са изводите, че за наличието на основания за приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от значение е преценката на ситуацията в Ирак, която по смисъла на § 1, т. 7 от ЗУБ се явява държава по произход на чужденеца. Първостепенният съд е установил, че направената преценка за ситуацията в страната на произход на председателя на ДАБ според мотивите на оспореното решение е формирана въз основа на справки, които са били актуални към момента на издаване на решението, но е следвало да се отчетат последните събития в Ирак. Съдът е проявил процесуална активност и е приложил трайно установените за този вид дела стандарти за времева преценка на актуалната ситуация в страната по произход, с оглед нейната непрекъсната динамика и промяна. Спазвайки изцяло задължението и служебно да събира и анализира информацията за страната по произход -Ирак, не само от служебните източници, но и достъпната по друг начин информация, която е относима за случая, съдът е обсъдил същата и спрямо установените от него факти е приложил относимите правни норми. Обосновани са изводите, че последните събития в Ирак следва да се възприемат в светлината на тълкуването, дадено в решението по дело № С-465/07 от 17.02.2009 г. на Съда в Люксембург, което дава правомощието на съдилищата, до които е отнесено решението за отказ на молба за предоставяне на хуманитарен статут да преценяват силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо наличието на въоръжен конфликт в страната. Според административният съд е видно от цитираната актуална информация и реакцията на международните сили срещу действията на "Ислямска държава" по делото, че степента на безогледното насилие в Ирак е висока. Първоинстанционният съд е установил, че към момента на постановяване на решението от административният орган тези факти не са били известни на административния орган при формирането му на извод за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Въпреки това съдът не е отчел обстоятелството, ситуацията в различните региони на Ирак е различна. В случая от значение е обстоятелството каква е ситуацията в тази част на страната, от която идва кандидатът за закрила. Ето защо първостепенният съд необосновано е направил извод, че спрямо жалбоподателя са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха за живота и здравето си. Съдът правилно е приел, че към момента на подаване на последващата молба и постановяване на обжалвания отказ за чужденеца не е съществувала реална опасност от тежки посегателства срещу личността му като гражданско лице, но изводите, че понастоящем вътрешната ситуация в страната му по произход сочи на насилие, произтичащо от разрастващ се вътрешен въоръжен конфликт, и това е основание за приложение на чл. 9 ЗУБ са неподкрепени с доказателства. Ситуацията в държавата Ирак е нееднородна и същата следва да се преценява в контекста на конкретната молба за закрила. Липсват доказателства територията на областта и града, от който идва кандидатът - град Вавилон и провинция Бабил да е част от територията, завзета от "Ислямска държава", на която се водят военни действия от обединените въоръжени сили, което да доведе до извод за наличие вътрешен въоръжен конфликт. Такива данни не са представени а административния орган, нито административният съд е събрал, Настоящата инстанция също не може да събере такива при служебното им търсене в хода на касационното обжалване. Въпреки обстойното и задълбоченото обсъждане на доказателствата за ситуацията в Ирак като цяло във връзка с провежданата операция срещу терористичната организация "Ислямска държава", решението, в частта с която отказът да се предостави хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ е отменен, се явява необосновано. Стандартите на във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. вр. чл. 9 ЗУБ в случая не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Пред изложеното решенето в тази част като неправилно следва да се отмени, а жалбата на Зияд Абдулкарим Дауд, гражданин на Ирак против решение № 5043 от 31.07.2014 г. на заместник председателя на ДАБ, в частта с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ да се отхвърли, водим от горното, Върховният административен съд