Решение № 1058 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3425/2018 г.

Решение № 1058 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3425/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Д. Олександър, [гражданство], е подал касационна жалба срещу решение № 323/15.01.2018 г. по адм. дело № 7254/2017 г. по описа на Административния съд – София-град, с което е била отхвърлена подадената от него жалба срещу решение № 11013/31.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено със законните последици. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че с молба № 6911/23.11.2015 г. до Държавната агенция за бежанците Д. Олександър, [гражданство], поискал да му бъде предоставена международна закрила. Чужденецът е регистриран като [гражданство], с етническа принадлежност – [етническа принадлежност], [дата на раждане] в [населено място], [държава], и с религиозна принадлежност – [вероизповедание]. На проведеното на 22.02.2016 г. интервю, на което присъствали дъщерята и зетят на кандидата за статут, Д. Олександър заявил, че е напуснал Украйна легално с паспорт и виза, заедно със съпругата си. Мотивирал е молбата си за закрила с това, че няма къде да живее и поради възрастта си той и съпругата му не могат да живеят сами. Посочил е, че по време на бомбардировка на 02.08.2014 г. домът му бил разрушен, както и че има редица здравословни проблеми. Преди да пристигне в България, заедно със съпругата си, живял при едната от дъщерите си в Украйна, но след това тя заминала за Русия. Съпрузите пристигнали в България на 31.05.2015 г. при другата си дъщеря, която живеела в [населено място], [община], и била омъжена за българин. Чужденецът заявил, че не е имал проблеми с официалните власти, не е бил задържан или арестуван, спрямо него няма образувани съдебни производства, не е членувал в политическа партия или организация, не е имал взаимоотношения с армията и полицейските органи в Украйна. С решение № 11013/31.05.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Д. Олександър. Административният орган обосновал постановения отказ с отсъствието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. В решението си изложил мотиви, че чужденецът не посочва факти, свидетелстващи за съществуването на риск от преследване, както и не твърди, че е бил принуден да напусне Украйна по причина на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Държавният орган изтъкнал, че заявените от чужденеца причини са лични и не могат да бъдат преценени като хуманитарни, като основната цел на Д. Олександър и съпругата му е да се установят в България, тъй като се нуждаят от грижите на дъщеря им. Административният съд приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на производствените правила и на материалния закон. Съдът посочил, че от твърденията на кандидата не се извеждат причини за напускане на страната по произход, съответни на предвидените в чл. 8 ЗУБ, който изисквал да се установят действия на преследване, насочени лично към него. Поради това административният съд счел за законосъобразно решението на административния орган в частта за отказ за предоставяне на статут на бежанец по молбата на Д. Олександър. Съдът направил извод и за отсъствието на предпоставките по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, тъй като не били установени сериозни потвърдени заплахи за живота му по смисъла на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83 ЕО относно минималните стандарти за условията за предоставяне на статут на бежанец на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, както и на решението на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. При преценката за наличието на основание за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца съдът обсъдил информацията, съдържаща се в справка № МД-1117/29.09.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" на Държавната агенция за бежанците, като отбелязал, че ситуацията в Украйна е сравнително стабилна, не съществува риск за живота и здравето или опасност от насилие и посегателства за върнати в страната цивилни лица, а кандидатът и неговата съпруга можели да уредят пребиваването си по реда на Закона за чужденците в Република България. С оглед отсъствието на нарушения при издаването на решението на председателя на Държавната агенция за бежанците административният съд отхвърлил жалбата на Д. Олександър. Касационната инстанция намира, че решението е правилно в частта, в която е потвърден отказът на председателя на Държавната агенция за бежанците за предоставяне на статут на бежанец на Д. Олександър. Направена е законосъобразна преценка, че чужденецът не се намира извън държавата си по произход поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. При отсъствието на факти в бежанската история, които обосновават предоставянето на такъв статут, изводът на първоинстанционният съд следва да бъде подкрепен. Касационната инстанция не споделя преценката на съда, що се отнася до законосъобразността на решението на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. При отсъствието на основанията по чл. 9, ал. 1-7 от Закона за убежището и бежанците в разглеждания случай, съдът е следвало да обсъди възможността за предоставяне на хуманитарен статут "по други причини от хуманитарен характер" съгласно чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Административният съд формално е възприел тезата на административния орган, че такива причини липсват и че няма реална опасност от посегателство върху личността на чужденеца. Игнориран е фактът, че преди да напусне Украйна, кандидатът за статут е живял в Донецка област, където се водят военни действия, както и свидетелските показания на дъщерята на молителя, която е заявила, че през 2014 година върху къщата на родителите й паднала бомба и се наложило те да живеят при нея. Не е отчетена необходимостта от предоставяне на закрила с оглед съществуващата реална заплаха за живота и здравето на чужденеца при завръщането му в района на въоръжения конфликт, който поради възрастта и болестта си, свързана със затруднения в придвижването, е в невъзможност да се предпази от посегателства. В представената от Държавната агенция за бежанците актуална справка № 11 Д-766/19.11.2018 г. за положението в Украйна е отразено, че конфликтът между Украйна и Русия в районите Донецк и Луганск е причинил смъртта на повече от 10 300 души от 2014 година насам. По данни на хуманитарни организации тези области се считат вън от закона и човешките права не са гарантирани. Съдът не е съобразил, че напредналата възраст, лошото здравословно състояние на кандидата и невъзможността да се ползва от моралната и материална подкрепа на децата си, които живеят в чужбина, съществено намаляват шансовете за устройването му в друг, контролиран от правителството, район на Украйна. В тази насока са и данните в посочената по-горе справка, в която е отразено, че част от вътрешноразселените лица се връщат обратно в зоната на конфликта, тъй като не могат да се позволят жилища в районите без военни действия. Обстоятелствата относно обстановката в страната, съпоставени с личното положение на молителя, обосновават незаконосъобразност на решението на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Като е отхвърлил жалбата на Д. Олександър в тази част, административният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон. Неправилното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени решение № 11013/31.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта, в която е отказал хуманитарен статут на Д. Олександър и преписката да се изпрати на органа за ново раглеждане в тази част. В останалата част решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Тъй като няма данни, че жалбоподателят е заплатил договореното адвокатско възнаграждение от 500 лева, не му се дължат разноски в размер на 250 лева съобразно изхода на спора. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 323/15.01.2018 г. по адм. дело № 7254/2017 г. по описа на Административния съд – София-град в частта, в която е отхвърлена жалбата на Д. Олександър, [гражданство], срещу решение № 11013/31.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 11013/31.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта, в която е постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут по молба № 6911/23.11.2015 г., подадена от Д. Олександър, [гражданство]. ИЗПРАЩА преписката по молбата на Д. Олександър, [гражданство], в частта за предоставяне на хуманитарен статут на председателя на Държавната агенция за бежанците за ново разглеждане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 323/15.01.2018 г. по адм. дело № 7254/2017 г. по описа на Административния съд – София-град в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Светлана Борисова Не съм съгласна със становището на мнозинството, че са налице основанията на ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на касационния жалбоподател Д. Олександър. Административният съд правилно е възприел данните относно обстановката в Украйна, които не обосновават извода, че за живота и здравето на молителя съществува риск. Изложените изводи, че възрастта, здравословното му състояние и невъзможността да се ползва от подкрепата на децата си, които живеят в чужбина, са причина Д. Олександър да получи хуманитарен статут, нямат законово основание. Една от дъщерите му живее в Русия и няма пречка тя да се грижи за родителите си. Другата дъщеря е омъжена за българин и при нея молителят и съпругата му живеят към настоящия момент. Съгласно чл. 2, ал. 6, т. 4 и т. 5 от Закона за чужденците, молителят и съпругата му са членове на семейството на български гражданин. С оглед на това те могат да се ползват от правата, предоставящи им този закон, но не и да претендират предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. СЪДИЯ: Светлана Борисова