Решение № 13291 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15310/2009 г.
ВАСIII отделение09.11.2010 г.докладчик Галина Христова
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Лукман Хезни Мурад, представляван от Хезни Мурад, против Решение № 419/15.09.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Мотиви
Решение № 13291 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15310/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Хезни Мурад, действащ в качеството си на баща и законен представител на Лукман Хезни Мурад, спрямо когото е постановено решение № 419/15.09.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България (ДАБ) за отказ от предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбата е бланкетна като в нея е изразено единствено несъгласието с оспорвания акт. Ответната страна - председателят на ДАБ не изразява становище. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за законосъобразност на обжалвания административен акт, по подробно изложени съображения. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежно представлявано лице, имащо интерес от оспорването и в срока по чл. 87 от ЗУБ. С обжалваното решение, на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Лукман Мурад. Административното производството е започнало по молба за закрила от 11.06.2009 г., подадена от родителите на кандидата - Хезни Мурад (баща) и Робин Абдулкадер (майка). Искането, отправено до председателя на ДАБ, е синът им, роден на 9.05.2009 г., да бъде регистриран като "нов бежанец", без обаче да се излагат каквито й да било твърдения за страх или опасения от посегателство спрямо Лукман в Сирия. Представено е удостоверение за раждане, издадено от длъжностно лице по гражданско състояния при Столична община, район Красна поляна, видно от което, Лукмат Хезни Мурад е роден на 9.05.2009 г. в град София. С оглед декларирания от бащата произход, гражданството и религия на кандидата, то същия е разглеждан като сирийски гражданин, по етнос - кюрд, по религия - мюсюлманин сунит. На 26.08.2009 г. е проведено интервю с Хезин Мурад, видно от което същия, в качеството си на баща и придружаващ в страната ни малолетния едномесечен на възраст кандидат, не се е позовал на каквото й да е обстоятелство, налагаща предоставянето на закрила на неговия син. Актуалната обстановка в Сирия и положението на кюрдското малцинство в държавата е установено чрез справка вх. № 75/12.01.2009 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ. Интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ, в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на молителите, на основание факта, че спрямо родителите на кандидата са налице пет респ. четири поредни производства по ЗУБ, завършили с отказ от закрила. Мотивите на председателя на ДАБ, съдържащи се в сега обжалваното административно решение, касаят липсата на предпоставки за статут на бежанец, като от една страна такива не се заявени, а от друга, видно от справка вх. № 75/12.01.2009 г. кюрдите, притежаващи сирийско гражданство и сирийски документи за самоличност се третират като араби и не са подложени на преследване. По отношение на хуманитарния статут е приел, че риск от преследване липсва, тъй като не се установява въоръжен конфликт, а що се касае до основанията по точка 1 и 2 на чл. 9, то твърдения в тази посока не навеждани в хода на производството. Относно приложението на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ е прието, че не са налице основания за закрила с оглед неприключилите съдебни производства по оспорване отказите за закрила спрямо родителите на кандидата. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че Решение № 419/15.09.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България е постановено от компетентен административен орган и в установената от закона форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимия материален закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на бащата на кандидата, представлявал го в хода на производството, не са посочени твърдения в посока за нарушаване или вероятност от нарушаване на каквито й да е било права спрямо кандидата от субект по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ при завръщане на кандидата в Сирия. При така установените факти, се обосновава извода, че спрямо молителят не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. По делото не са поддържани каквито и да било твърдения, още по малко да са представяни доказателства, предполагащи дори с оглед принципа за "съмнението в полза на бежанеца", че семейството на кандидата изпитва страх или притеснения от съществуването на опасност от извършването на тежки посегателства спрямо детето им, налагащо да останат, както и самото то, извън държавата си на произход. С оглед изложеното, правилно в обжалваното административно решение е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя, съобразно предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 75, ал. 1, т. 2