Решение № 128 от 9.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 538/2010 г.

Решение № 128 от 9.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 538/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Б. С. от [населено място] срещу въззивното решение на П. окръжен съд, постановено на 16.11.2009 г. по гр. д. № 503/2009 г.

С определение № 926/4.10.2010 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за доказателствената сила на нотариален акт, съставен по реда на обстоятелствената проверка и разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на такъв акт и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за необходимите предпоставки за придобиване на право на собственост върху недвижим имот по давност.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че не е установено Л. П. А. да е придобил по давност правото на собственост върху процесния имот през 1970 г., когато е съставен н. а. № ***, том *, н. д. № ***/1970 г., като неправилно е отрекъл доказателствената сила на този нотариален акт, че неправилно е разпределена доказателствената тежест за установяване придобиването по давност, неправилно е преценено и доказателственото значение на споразумението от 19.12.1995 г. Моли решението да бъде отменено и вместо това предявеният от И. Д. Л. установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът по касационна жалба И. Д. Л. изразява становище, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение Пернишкият окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на М. Б. С., З. С. З. и С. С. Д., че И. Д. Л. е собственик на УПИ *** в кв. 36 по плана на [населено място] дол, [община] и е отменен н. а. № , том *, н. д. № от 1970 г. и н. а. № *, том *, н. д. № ***/1970 г.

Прието е, че И. Л. е единствен наследник на Д. Л. П.. З. С. З. и С. С. Д. са дъщери на З. Л. П., починала на 19.10.2000 г., а М. С. и третото лице-помагач П. С. С. са дъщери на П. С. Х., починала на 1.01.1997 г., дъщеря на З. Л. П..

Наследодателите Д. Л. и З. Л. са брат и сестра-деца на Л. П. А., който имал още един син - З. Л. С н. а. № 26, том I, н. д. № 37/1970 г. Л. П. е признат за собственик на процесния имот по давност, а впоследствие с н. а. № ***, том *, н. д. № ***/1970 г. е дарил този имот на дъщеря си З. Л.. По отношение на н. а. № 26 от 1970 г. е прието, че доказателствената му сила за това, че посоченото в него лице е собственик на имота е оборима, т. е. важи до доказване на обратното и всяко трето лице, което не е участвувало в охранителното производство по издаване на акта, може да установява, че означеното в акта лице не е всъщност собственик като нотариалният акт не се ползува с материална доказателствена сила относно удостоверените в него вещни права, а има само установително /декларативно/ действие. Прието е, че при предявен иск за собственост срещу лица, ползуващи се от такъв акт, в тежест на ищеца е да установи твърдяното от него придобивно основание, а в тежест на ответниците е да докажат, че праводателят им е придобил имота по давност. Прието е, че не са представени доказателства Л. А. да е придобил по давност правото на собственост върху имота. Прието е, че за период повече от 10 години преди предявяване на иска само И. Л., респ. неговият наследодател Д. Л., са упражнявали фактическата власт върху имота, като владението е било явно и необезпокоявано, като за периода след отмяната на чл. 29 ЗСГ /отм. ДВ. бр. 21 от 13.03.1990 г./ няма пречка за придобиване по давност на недвижими имоти освен при ограниченията, предвидени в други закони, каквито в случая не са налице.

Прието е също така, че споразумение от 19.12.1995 г., сключено между М. С. и Д. Л., в което е посочено, че М. С. е собственик на УПИ **, а Д. Л. е собственик на процесния имот, представлява признаване правата на наследодателя на И. Л.

Първият въпросът, произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае доказателствената сила на нотариален акт, съставен по реда на обстоятелствената проверка и разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на такъв акт.

В ТР № 178/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС е прието, че нотариалният акт, издаден по реда на чл. 483, ал. 2 ГПК (отм.) се издава от нотариуса въз основа на мотивирано постановление за извършена от него обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност и представлява удостоверяващ официален документ, който има посочената в чл. 143 ГПК (отм.) доказателствена сила, като тежестта за доказване на неговата неистинност пада върху този, който го оспорва съгласно чл. 153, ал. 3 ГПК (отм.)

В ТР № 94/16.12.1987 г. на ОСГК на ВС е прието, че издаването на нотариални актове по реда на обстоятелствената проверка представлява удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, като дейността на нотариуса в този случай се доближава до тази на съда-разпитът на свидетелите става в открито заседание, при което важи принципът за дирене на обективната истина, след което се постановя решение-това е постановлението, с което нотариусът признава или отрича твърдяното от молителя право на собственост върху недвижим имот, с оглед на което на постановлението следва да бъде признато, че има качеството на съдебно решение-неизменност, необжалваемост и неотменимост. За да издаде нотариалния акт нотариусът следва да прецени и реши дали твърдяното от молителя право на собственост върху недвижим имот съществува и съответно да го признае с издаването на акта или да го отрече.

Съображенията, изложени в посочените по-горе тълкувателни решения на ОСГК на ВС според настоящия състав следва да намерят приложение и в настоящия случай.

Вторият въпрос, произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае необходимите предпоставки за придобиване по давност на право на собственост върху недвижим имот и по-специално достатъчно ли е да се установи изтичане на установения в закона 10-годишен давностен срок и упражняване на фактическа власт върху имота при условията на чл. 68, ал. 1 ЗС или е необходимо и позоваване на изтеклата в полза на владелеца придобивна давност, както и необходимо ли е наследодателят да се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност, ако по делото се твърди, че именно наследодателят е придобил собствеността посредством този придобивен способ, като в производството по чл. 288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика с оглед становището, изразено в представеното с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение № 404/16.06.1995 г. по гр. д. № 1904/1994 г. на IV ГО на ВС.

В решение № 404 от 16.06.1995 г., постановено по гр. д. № 1904/1994 г. на IV ГО на ВС е прието, че изтичането на срока на придобивната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо позоваване от него на изтичането й чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение. В същия смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 218/30.07.2010 г. по гр. д. № 664/2009 г. на II ГО на ВКС, както и решение № 291/9.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на II ГО на ВКС, решение № 355/14.07.2010 г. по гр. д. № 802/2009 г. на II ГО на ВКС и решение № 477/8.11.2010 г. по гр. д. № 909/2009 г. на II ГО на ВКС.

Настоящият състав напълно споделя изразеното в посочените по-горе решения на ВС и ВКС становище, като съображенията за това са следните:

Давността, като способ за придобиване на право на собственост, не се прилага служебно. Изтичането на предвидения в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен давностен срок не води автоматично до придобиване право на собственост дори през този период упражняващото фактическата власт лице да е владяло имота явно, необезпокоявано и непрекъснато, тъй като правото на собственост не може да бъде придобито без да е изразена воля за това. Дори за целия 10-годишен период, през който е упражнявало фактическата власт върху имота това лице да е имало намерението да свои имота, т. е. да придобие собствеността, необходимо е да изрази това свое намерение и след изтичането на предвидения в закона срок, доколкото до този момент намерението е насочено към една възможност за придобиване на право, а за да бъде реализирано всяко едно придобивно основание и да произведе то предвидения в закона вещноправен ефект, волята за придобиване на собствеността следва да бъде изразена при наличието на всички останали елементи от фактическия състав на това придобивно основание. До момента, в който изрази волята си за придобиване на собствеността, владелецът може да промени намерението си и да изостави вещта, тъй като за него не съществува задължение да я придобие.

Ако едно лице е упражнявало фактическа власт върху недвижим имот явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години, но приживе не се е позовало на изтеклата придобивна давност, т. е. не е изразило волята да придобие правото на собственост по реда на чл. 79, ал. 1 ЗС, то към момента на смъртта си това лице не притежава собствеността. Наследниците на това лице не биха могли да придобият следователно по наследство правото на собственост, а само правото да владеят вещта като фактическо състояние. За да бъде придобита собствеността е необходимо изрично позоваване на този придобивен способ от страна на наследниците на владелия наследодател, в който случай правото на собственост се придобива от момента, в който наследниците се позоват на изтеклата давност дори наследодателят да е упражнявал фактическата власт върху имота повече от 10 години, тъй като придобивната давност има действие ex nunc.

За да се приеме, че в полза на едно лице е изтекла предвидената в чл. 79, ал. 1 ЗС придобивна давност, необходимо е това лице да е упражнявало фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години с намерението да придобие собствеността и след изтичането на предвидения от закона срок да се е позовало на изтеклата в негова полза придобивна давност.

По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл. 68, чл. 69 и чл. 79 ЗС/ и на процесуалния закон досежно правилата на чл. 143, 153 и 127 ГПК (отм.).

Съставеният на 10.01.1970 г. н. а. № **, том *, н. д. № /1970 г. удостоверява, че Л. П. А. е придобил по давност правото на собственост върху парцел ХIV - * в кв. ** по плана на [населено място] дол като доказателствената сила на този нотариален акт не е оборена-не е установено преди 1970 г. друго лице да е упражнявало фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато, да е отблъснало фактическата власт на Л. П. А. и да е се позовало на осъществяването на елементите от фактическия състав на този придобивен способ. При липса на доказателства, опровергаващи констатацията на съставилия нотариалния акт нотариус, че Л. П. А. е придобил по давност правото на собственост върху имота, неправилно въззивният съд е приел, че доказателствената сила на акта е оборена, като е основал този свой извод на констатацията, че имотът е бил владян от Д. Л. и И. Л. повече от 10 години преди предявяването на иска, който период от време не съвпада с периода, изследван от нотариуса преди издаването на н. а. № 26/1970 г., а както беше отбелязано по-горе, опровергаването на констатацията на нотариуса за придобиване по давност на правото на собственост следва да се извърши чрез доказване, че друго лице е владяло имота през същия период и е отблъснало владението на ползуващото се от нотариалния акт лице.

Неправилно е прието също така, че Д. Л., наследодател на И. Л., се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност.

Неправилно на първо място са преценени събраните по делото доказателства, съдържащи данни за осъществяването на факти и обстоятелства, имащи значение за принадлежността на правото на собственост върху имота, за осъществяването на фактическата власт върху него и за намерението, с което тази фактическа власт е била осъществявана. Не е отчетено значението на обстоятелството, че на 17.03.1970 г. /н. а. № ***, том *, н. д. № ***/1970 г./ Л. А. е дарил процесния имот на дъщеря си З. Л., която завещава имота на дъщеря си П. С. Х. със саморъчно завещание от 15.01.1993 г., като е установено, че имотът е записан в разписния списък към действуващия регулационен план на селото на З. Л., които обстоятелства недвусмислено сочат на намерението на З. Л. да счита имота за свой след извършване на дарението.

Не е преценено правилно и значението на обстоятелството, че Д. Л. никога не се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност-изявлението, съдържащо се в споразумението от 19.12.1995 г. не представлява позоваване на давността по смисъла на чл. 120 ЗЗД. Неправилно въззивният съд е преценил доказателственото значение и правните последици на споразумението като е приел, че същото представлява признание на права-към 19.12.1995 г. правото на собственост върху имота принадлежи на З. Л. П., починала на 19.10.2000 г., а не на М. С., с оглед на което не може да се приеме, че е налице признание на предишния собственик на един недвижим имот на факта, че правото на собственост е придобито от друго лице, в случая от Д. Л..

Неправилно се преценени от въззивния съд и правните последици на фактите, установени от показанията на разпитаните по делото свидетели-обстоятелството, че в различни периоди от време различни лица са извършвали действия по обработване и ползуване на един имот, вкл. и лицето, на чието име имотът е записан в разписния лист към регулационния план, не сочи на установяване на трайна, явна и непрекъсната фактическа власт върху имота, след като собственикът също, макар и спорадично, упражнява такива действия. А щом собственикът продължава да упражнява фактическа власт върху един имот, макар и спорадично, за да може друго лице да придобие по давност това право, то следва да отблъсне изцяло фактическата власт на собственика и да установи своя самостоятелна фактическа власт, която изцяло да изключва тази на собственика. И след като по делото не е установено фактическата власт на З. Л. и на нейните правоприемници върху процесния имот да е била отблъсната от Д. Л., а след неговата смърт и от И. Л., който да е владял имота явно, необезпокоявано и непрекъснато самостоятелно без собственикът З. Л. да е осъществявала действия по стопанисване на имота, неправилно въззивният съд е приел, че И. Л. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот в отношенията си с правоприемниците на З. Л..

С оглед гореизложеното по реда на чл. 293, ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявеният от И. Д. Л. иск бъде отхвърлен като неоснователен, вкл и по отношение на З. С. З. и С. С. Д., тъй като решението по спор за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот не може да бъде различно по отношение на наследниците на едно и също лице при липса на твърдения от страна на ищеца за осъществяване на съвладение върху имота. Налице е необходимо другарство с оглед тъждество на спорното правоотношение, при което за да бъде постановено еднакво за всички другари решение не е необходимо присъединяване към подадената от един от тях касационна жалба /арг. от чл. 265, ал. 2 ГПК/.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на М. Б. С. следва да бъде присъдена сумата 1110 лв., представляваща направените по делото разноски.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение