Решение № 11111 от 10.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 110/2011 г.

Решение № 11111 от 10.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 110/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 460 от 9.11.2010 г., постановено от Великотърновския административен съд по адм. д. № 250/2010 г. С обжалваното решение е изменен РА № 900397/18.11.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Враца, потвръден с решение № 97/01.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-В. Търново, с който за 2007 г. на ревизираното лице е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 35 302,53 лева и съответните лихви, като вместо това установява данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДФЛ за 2007 г. в размер на 23 967 лв. ведно със съответните лихви върху тази сума. Със същото решение е разпределена отговорността за разноски, като жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 889 лева, а дирекцията е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 68 лева. Касационната жалба на дирекцията е срещу частта от съдебното решение, в която практически РА е отменен за разликата над 23 967 лв. до 35 302,53 лв. и лихвите върху тази разлика. Твърди се неправилност на решението в тази част. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Основното възражение на този касатор е, че преценката за имущественото състояние на ревизирания субект неправилно е направено от съда на годишна база. Според касатора правилен е подходът според който имущественото състояние на лицето се определя чрез засичане на паричните потоци от и към задълженото лице към определени периоди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, както и в частта, в която дирекцията е осъдена да заплати разноски на жалбоподателя и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА или алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба, подадена от Ангел Димитров Попов е срещу частта от съдебното решение, в която РА е потвърден. Възразява се срещу действията на административния съд по кредитиране на показанията на свидетелите, разпитани в наказателното производство, както и отказа да се признаят доходи от реализирането на селскостопанска продукция и животновъдство. Навеждат се доводи, че ако тези твърдяни нарушения не са били допуснати от съда облагаемата данъчна основа би била друга. Иска се постановяване на решение, с което да се измени обжалваното решение, като се намали размерът на определения данък за 2007 г. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "ОУИ"-В. Търново изразява становище за нейната неоснователност, излагайки подробни съображения в писмено възражение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба, подадена от дирекцията и неоснователност на касационната жалба на физическото лице. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни в рамките на 14 дневния срок за касационно обжалване на първоинстанционното решение. По отношение на тяхната основателност, съдът намира следното: Ревизионният акт, предмет на обжалване пред административния съд е резултат от извършена ревизия на Ангел Попов по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, тъй като органът по приходите е констатирал наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7 от ДОПК. Установено е, че през 2007 г. ревизираното лице е получило доходи от продажба на недвижими имоти и доходи от лихви по предоставяни заеми, които са облагаеми доходи по ЗДДФЛ, за които обаче лицето не е подало ГДД. Също така, органът по приходите е анализирал движението на паричните потоци от и към лицето, установявайки, че през определени месечни периоди от 2007 г. разходите на лицето са надвишавали приходите му. При определянето на облагаемата данъчна основа са взети предвид дохода на лицето от продажбата на недвижим имот, като той е разделен на две с оглед обстоятелството, че е придобит в режима на семейна имуществена общност, доходите от получени лихви от предоставени заеми, доходите от други източници, към които е причислена сумата, с която се превишават разходите над приходите на лицето за 2007 г. Установената данъчна основа е 149 943,89 лв. върху която е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 35 302, 53 лева. и дължима лихва върху него в размер на 7067,79 лева. Административният съд след като подробно е обсъдил фактическата обстановка по издаването на РА, възраженията и доводите на страните, и след преценка на събраните по делото доказателства, е изградил изводите си. Прието е, че ревизионното производство е проведено законосъобразно по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като от доказателствата по делото се установявало, че лицето не е подало ГДД за 2007 г., а е било длъжно да стори това с оглед реализираните доходи от лихви, които са облагаем доход по чл. 8, ал. 6, т. 4 от ЗДДФЛ и от продажба на недвижими имот, които са облагаем доход по чл. 8, ал. 10 от ЗДФЛ. Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя срещу кредитираната от органа по приходите информация от свидетелските показания на свидетелите по неприключилото съдебно производство. Съдът е посочил, че протоколите от разпита на тези свидетели са приобщени надлежно към преписката като доказателствени средства и по аргумент от чл. 57, ал. 2 от ДОПК показанията на свидетелите в досъдебното производство се ползват с по-висока доказателствена стойност от дадените по реда на посочената разпоредба обяснения на трети лица в рамките на ревизионното производство. Съдът е преценил, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като не е споделил подхода на органа по приходите при определяне на имущественото състояние на лицето през годината ( към определен момент от годината е установено, че разходите на лицето надвишават приходите). Съдът е преценил, че от значение за преценката по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е имущественото състояние на лицето през цялата финансова 2007 г., което в конкретния случай установява превишаване на приходите над разходите, което означава, че установените при ревизията доходи съответстват на имущественото и финансовото му състояние. С оглед на приетото, съдът е изключил от облагаемата данъчна основа за 2007 г. сумата на доходите от други източници. Съдът се е мотивирал също така, че не е налице правно основание за разделяне на приходите на жалбоподателя за годишния период на 2007 г. на два различни подпериода, при положение, че се касае за подоходно облагане, което е на годишна база и следващият се данък се определя на база годишния облагаем доход. Определената от съда облагаема основа е 102 750 лева върху която следващият се данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДФЛ е 23 967 лв. Съдът е преценил като законосъобразен РА в частта, в която като облагаема основа е възприет доходът на лицето от продажбата на недвижим имот и дохода му от получени лихви. Настоящата съдебна инстанция преценява решението на административния съд като обосновано и правилно. Съдът е установил обективно въз основа на събраните по делото доказателства, фактическата обстановка по спора. Изводите на съда са обосновани е правилни, като съответстващи на събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав споделя напълно съображенията на съда относно начина, по който следва да се определи дохода и имущественото състояние на физическото лице за целите на ЗДДФЛ. Както правилно е посочено от административния съд не намира опора в закона определянето на имущественото състояние на лицето за период, различен от периода, определен в закона за подоходното облагане на физическите лица. Преценката на съда, че имущественото състояние на лицето установява надвишаване на приходите му над разходите за 2007 г. е съответна на установените факти по делото, поради което и обоснована. При това положение, основателно е прието от съда, че неоснователно е приложена презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК за наличие на доходи от други източници, тъй като не е установено основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от същия кодекс. Решението на съда в частта, в която РА е изменен чрез намаляване на определения с него данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е правилно и следва да се потвърди. Неоснователна е касационната жалба на Ангел Попов. Съдът основателно е кредитирал приобщените към данъчната преписка протоколи от разпит на свидетели в досъдебното производство. Тези протоколи принципно съдържат изявления на трети лица, данните от които могат да служат като доказателства в ревизионното производство. Правилно съдът е посочил, че на тях следва да им се придаде по-голяма доказателствена стойност от обясненията от трети лица, събрани в рамките на ревизионното производство. Гаранция за достоверността на информацията в приобщените протоколи е обстоятелството, че показанията са давани под страх от наказателна отговорност. В този смисъл основателно, както органът по приходите, така и съда са ги кредитирали. В резултата на доказателствата, съдържащи се в делото, обосновано е прието, че през годината лицето е реализирало доходи, които са облагаеми по ЗДДФЛ и за които то не е подало, а е било длъжно да подаде ГДД. Правилно и законосъобразно е определен данък върху размера на установените доходи от лихви и продажба на недвижим имот. Касационната инстанция преценява, че не са налице касационните основания, посочени в жалбите на дирекцията и физическото лице, поради което като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд