Решение № 13590 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6895/2020 г.

Решение № 13590 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6895/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено искане на Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, подадено чрез гл. юрисконсулт Желязкова с правно основание чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязло в сила Решение № 1472/29.01.2020 г., постановено по административно дело № 9946/2019 г., по описа на ВАС, Първо отделение. В молбата са изложени аргументи, свързани с наличието на нови писмени доказателства, както и с новоустановени факти от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни. Посочени са материали към Следствено дело № 72/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел и Прокурорска преписка № 145 от 2019 г. при Окръжна прокуратура - Бургас. В подкрепа на това твърдение към искането за отмяна са приложени: Заключение на съдебно-счетоводна експертиза по досъдебно производство № 72/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Бургас, ЗЗ броя Протоколи от разпити на свидетели и Писмо от "Инвестбанк" АД. Молителят счита, че новоустановените факти и обстоятелства са такива, че биха мотивирали различно разрешение на спора, защото сочат недвусмислено, че постановеното решение на ВАС не съответства на действителното правно и фактическо положение. От ответника - "Кондор груп" ООД - гр. Несебър е представен писмен отговор, в който счита молбата за изцяло неоснователна, поради липсата на изискуемите от закона предпоставки за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Моли да се устави без уважение молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, след като обсъди посочените отменителни основания и съобрази сроковете по чл. 240 АПК, приема, че молбата за отмяна на соченото в нея основание е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл. 239 от АПК. Съгласно посочената в молбата разпоредба на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови "доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая като нови доказателства се сочат: материали от досъдебно производство № 72/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Бургас. Визираното в искането за отмяна- досъдебно производство № 72/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Бургас не може да се прецени като открито ново обстоятелство от съществено значение за делото, за да се уважи направеното искане за отмяна на съдебното решение на основание чл. 239, т. 1 АПК. Същото се отнася и за представеното към искането Писмо от "Инвестбанк" АД. Новите обстоятелства и писмени доказателства следва да са съществували при разглеждането на делото, но те да не са били известни на страната. Страната е могла да прояви активност и да събере данни за образуваното досъдебно дело. Освен това липсва информация за неговото приключване с обвинителен акт или присъда, поради което не са налице каквито и да е доказателства и данни за наличието на обстоятелства по чл. 239, т. 1 и т. 2 от АПК. Представената съдебно- счетоводна експертиза от досъдебното производство не попада в кръга на посочените доказателства. В съдебните производства релевантни са въпросите относно заключенията на вещите лица, назначени и изслушани в същите тези производства - чл. 171, ал. 2 АПК и чл. 195 ГПК. Представените протоколи за разпити на свидетели са писмени доказателствени средства по смисъла на чл. 105, ал. 1 НПК, които служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства - чл. 131 НПК. Те не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК доказателства, нито доказват нови обстоятелства. Същите представляват по съдържание свидетелски показания и е недопустимо доказателствено средство за установяване на правнорелевантни факти, както във фазите на редовното съдебно производство, така и в настоящия процес. Според изискванията на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва наличието на свидетели за потвърждаване на твърдените обстоятелства (т. 4 на ППВС № 2 от 29.09.1977 г.). Освен това законът не допуска отмяна на влязло в сила съдебно решение въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица от други съдебни производства с различен предмет и страни. Предвид изложеното, не са налице "нови обстоятелства", нито "нови доказателства" от съществено значение за спора. Останалите оплаквания в молбата за отмяна са относими към предмета на спора по същество, но не и за производството по отмяна. Следва заключението, че не е налице посоченото в молбата основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 239, т. 1 АПК, поради което искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Направеното искане от ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се уважи с оглед на изхода на настоящото производство. Претенцията за разноски е съобразена с чл. 9, ал. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 249 от АПК, НАП следва да бъде осъдена да заплати на "Кондор груп" ООД разноски в размер на 1700 лв. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,