Решение № 4644 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1263/2017 г.

Решение № 4644 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1263/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на О. Л., представлявана от кмета и "В." ЕООД, представлявано от управителя срещу решение № 518/22.11.2016 г., постановено по адм. дело № 479/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Посочените в жалбите пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли протеста срещу индивидуалния административен акт. Ответникът - прокурор при Окръжна прокуратура - П. не ангажира становище по касационните жалби. Ответникът - Директор на Регионална инспекция по околна среда /РИОСВ/ - П. не изразява становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество касационните жалби са основателни. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд прогласява за нищожно решение № ПН 87 ПР/2012 г. от 10.12.2012 г. за преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - П., и вместо него постановява: прекратяване производството по искането на "В." ЕООД за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Изграждане на обект МВЕЦ "Р.-II" с местонахождение село Р., ПИ № 000140 местността "Лъките", в землището на с. Р., общ. Луковит, обл. Л., като недопустимо. Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд установява следната фактическа обстановка: На 28.06.2012 г. управителят на "В." ЕООД е подал до Директора на РИОСВ П. уведомление /л. л. 19-21/ за инвестиционно предложение /ИП/. Видно от същото, дружеството има намерение за изграждане на МВЕЦ "Р. II" с местонахождение с. Р., местността "Лъките". Строителна площадка на ВЕЦ е имот с № 000140 с ЕКАТТЕ 63327, община Луковит, собственост на инвеститора. Водовземането е от река З. П., посредством съществуващо водохващане - бент. Посочено е, че се предвижда монтаж на един хидрогенератор с мощност 100 кW и реконструкция на съществуващи съоръжения - съществуващ бент на реката, съществуващ канал, сграда и долна вада. Производството не замърсява околната среда. Срок за реализацията е юни 2013 г. Към уведомлението са приложени скица на имота /л. 22/, партида на имота /л. л. 23-25/, нотариален акт /л. л. 26-28/. Представено е писмо /л. 29/ до кмета на община Луковит, в което се сочи, че в кметство Р. и община Луковит е поставена обява съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредбата за ОВОС. Н. РИОСВ е представена и самата обява, изпратена на община Луковит - л. 30. Налице е и молба до кмета на общината /л. 31/, с която се иска становище за елементи от националната екологична мрежа, които са засегнати от инвестиционното намерение. Приложени са скици /л. л. 32-34/, съгласно които ПИ 000140 попада в защитена зона /ЗЗ/ "К." BG 0001014 за опазване на природни местообитания и на дивата флора и фауна по чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗБР, включена в списъка със защитени зони, приети с решение на Министерски съвет /МС/ № 122/2007 г. - ДВ, бр. 21/2007 г. Бентът попада в същата зона. РИОСВ изпраща писмо до заявителя /л. 35/, с което се иска да се уточни как ще се осъществява преноса на ел. енергия, необходимото водно количество за функционирането на ВЕЦ, географски координати на мястото на водохващането, да се уточни към бента има ли изграден рибен проход, ако няма - предвижда ли се изграждането му, какво е предвиденото водно количество за пропускане през рибния проход. В определения срок е получен отговор /л. л. 37-51/, като е представена исканата информация, включително е посочено, че ще се предвиди изграждане на рибен проход, пропускащ водно количество 0,48 куб. м/с. След получаване на отговора, РИОСВ изпраща писмо /л. 52/, до Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район /БДУВДР/, с което се иска становището на дирекцията по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите /ЗВ/, която да съдържа оценка за допустимостта на предложението с оглед П. за управление на речните басейни /ПУРБ/, забрани и ограничения, посочени в ЗВ, информация за съществуващи или разрешени въздействия върху водното тяло в района, информация за свободните водни ресурси, мотивирана оценка на значителното въздействие върху водите и водните екосистеми. В отговор от БДУВДР е получено писмо /л. л. 53,54/, съгласно което ИП попада в повърхностно водно тяло, което не е силно модифицирано, категория река от поречие И., с име З. П. ISRWB24 и код BG1IS100R024. Водното тяло е в добро екологично и химично състояние. ИП попада в зони за защита на водите, съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ - защитени територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор в тяхното опазване - зона с име К. и код BG0001014. Екологичната цел за тези зони за защита на водите е "Осигуряване на устойчиво развитие на водните екосистеми и свързаните с тях сухоземни екосистеми в зоните до 2015 г." Зоните са включени в регистъра на зоните за защита на водите съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, но за тях не е издадена заповед по чл. 12, ал. 6 от ЗБР. БДУВДР отчитайки факта, че ЗЗ от националната екологична мрежа Натура 2000 на този етап не са обявени официално със заповед на министъра на околната среда и водите /МОСВ/, счита за целесъобразно за ИП да не се прилагат забраните и ограниченията, предвидени в ЗВ по отношение на ЗЗ, до издаване на заповед по чл. 12, ал. 6 от ЗБР. Посочено е, че в ПУРБ има определени забрани и ограничения, касаещи реализирането на ИП - мерки от програма 7.1.4 Мерки за регулиране на водовземанията на пресни повърхностни води и на подземни води. Регулиране на изкуственото подхранване на подземните води BG1МB038 - Забрана за издаване на разрешителни за водовземане с цел ВЕЦ /с изключение на руслови ВЕЦ на съществуващи бентове и прагове/ и BG1MB039 - Контрол по спазване на условията на разрешителното за водовземане. ИП включва изграждане на руслова МВЕЦ "Р. II", която е на съществуващ бент/праг. Съществуващите бентове и прагове са отчетени като хидроморфологично натоварване при оценката на екологичното състояние/потенциал на повърхностните водни тела при изготвяне на ПУРБ. Направено е заключение, че ИП е допустимо от гледна точка постигане на целите на околната среда и мерките за запазване и достигане на добро екологично състояние на водите, заложени в ПУРБ. Посочено е, че са налице забрани и ограничения, предвидени в ЗВ - чл. 118ж, ал. 1, т. 1-6, разрешителен режим съгласно глава четвърта на ЗВ, при реализация следва да се спазват чл. 46, ал. 2 от ЗВ и мерки за опазване на подземните води от замърсяване, като се вземат предвид забраните в чл. 118а, ал. 1, т. 2-5 от ЗВ. Посочено е, че в землището на с. Р. има издадено разрешително № 100823/14.02.2005 г. за МВЕЦ "Р." за водовземане от повърхностен воден обект с цел производство на електроенергия, както и разрешително № 101911/29.01.2007 г. с изтекъл срок на действие - за риборазвъждане. Направен е извод, че реализацията и експлоатацията на ИП няма да окажат значително въздействие върху водите и водните екосистеми. Направен е извод, че ИП е допустимо спрямо ПУРБ в Дунавски район на басейново управление. До "В." ЕООД е изпратено писмо от РИОСВ /л. л. 55,56/, с което е уведомен, че приема представената документация като информиране на компетентен орган по околната среда по чл. 96, ал. 1 от ЗООС и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за ОВОС. У. е и за изискванията по глава шеста, раздели трети и втори от ЗООС и чл. 31 от ЗБР. Посочено е в писмото, че следва да представи в РИОСВ искане съгласно чл. 6 от Наредбата за ОВОС, подробно попълнена информация съгласно Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС и оригинален документ за платена държавна такса. В отговор е постъпило искане /л. 57/, с информация за преценка необходимостта от ОВОС /л. л. 58-67/, и отново са представени двете писма до кмета на община Луковит /л. л. 68,69/, документ за платена държавна такса /л. 70/, скица и партида на имота /л. л. 71-74/, и снимков материал /л. л. 75-89/. В информация за преценка необходимостта от ОВОС се сочи, че изграждането на съоръжението обхваща реконструкция на съществуващи съоръжения - включително деривационен канал. Посочено е, че аванкамерата представлява стоманобетонов правоъгълен канал с потопяем праг и променливи коти дъно свързващ дъното на реката с входа на ВЕЦ-а. Подобна е функцията на изходния канал. Посочено е, че се предвижда и отводен канал, който връща преминалите през централата води обратно в коритото на реката. РИОСВ е изискала от РЗИ - Л. становище по отношение на степента на значимост на въздействието и риска за човешкото здраве /л. 90/. Получено е становище /л. 91/, съгласно което по отношение на въздействието и риска за човешкото здраве не е необходимо извършване на ОВОС. С писмо от РИОСВ /л. 92/ от заявителя е поискана допълнителна информация, по отношение на отстоянието от МВЕЦ "Р.", дали се предвижда надграждане на съществуващия бент, дължината на деривационния канал, необходимост от изсичане на единични групи дървета. На писмо, приобщено на л. 94, е даден отговор, като е посочено, че отстоянието от МВЕЦ "Р." е 2189 метра, съществуващият бент няма да се надгражда, дължината на деривационния канал е 485 метра, не се налага изсичане на единични групи дървета, но необходимо условие за работа и експлоатация е почистването на деривационния канал от наноси и тиня. Във връзка с това писмо от РИОСВ е изпратено ново писмо до БДУВДР /л. 96/, като в същото е посочено, че МВЕЦ е от деривационен тип, посочва се, че в предходното писмо на БДУВДР е отразено, че ПУРБ разрешава строежа само на руслови ВЕЦ. В отговор от БДУВДР /л. л. 97,98/ се сочи, че съществуващите бент и канал са отчетени като хидроморфологично натоварване при оценката на екологичното състояние на повърхностното водно тяло при изготвяне на ПУРБ, в този смисъл реализацията им няма да доведе до нови негативни промени в хидрологичния режим и състояние на водното тяло. Направено е заключение, че ИП е допустимо от гледна точка на постигане на целите на околната среда и мерките за запазване и постигане на добро състояние на водите, заложени в ПУРБ. От директора на РИОСВ е издадено процесното Решение № ПН 87 ПР/2012 г. от 10.12.2012 г. /л. л. 100-103/, с което е преценено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на ИП, като е прието, че ИП няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Прието е, че община Луковит и обществеността са информирани за ИП, но до РИОСВ не са изразени възражения. Решението е поставено на информационното табло и на интернет страницата на РИОСВ на 10.12.2012 г., и е свалено от тях на 27.12.2012 г., видно от протокол за същото на л. 104. На 13.03.2014 г. в РИОСВ е постъпило копие на уведомително писмо /л. л. 105-107/ до МОСВ от пет риболовни сдружения, в което се твърди, че процесното решение е в грубо нарушение на чл. 118ж от ЗВ, като се посочва изразеното в мотивите на решението, че ИП съществува вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху видове - предмет на опазване в ЗЗ. По така направеното оспорване е постановено решение № 106/3.06.2014 г. /л. л. 113-116/, с което МОСВ оставя жалбата без разглеждане като просрочена. Няма данни по делото това решение на МОСВ да е оспорено по съдебен ред. В МОСВ на 1.03.2016 г. е постъпило ново възражение от риболовните сдружения /л. л. 118-121/. До МОСВ е изпратено писмо от РИОСВ /л. 125/, като е посочено, че във връзка с възражението от 1.03.2016 г. на 8.03.2016 г. е извършена проверка на място, и в момента не се извършва строителство. Извършено е частично почистване на съществуващия деривационен канал от храстова и дървесна растителност. Приложен е констативен протокол за проверката от същата дата /л. л. 127,128/. На 12.03.2016 г. МОСВ е отправил сигнал до Върховна административна прокуратура /л. л. 6-10/ в който сочи по отношение на решението на директора на РИОСВ, че същото е постановено при такова нарушение на нормативната уредба, че са налице основания за прогласяване на нищожността му. На 2.06.2016 г. прокурор в Окръжна прокуратура - П. е протестирал решението на директора на РИОСВ с искане за прогласяването му за нищожно. По преписката са приложени разрешително за водовземане от повърхностен воден обект за производство на ел. енергия /л. л. 130-139/, и преценка по чл. 62, ал. 1 от ЗВ /л. л. 140-142/. Приобщено е и разрешение за строеж на МВЕЦ /л. 145/. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден от орган в рамките на териториалната му компетентност, но извън рамките на предоставените му по закон правомощия. Решаващият съд обосновава извод, съобразно който дори да се приеме, че пороците на процесното решение съгласно българското право съставляват основание само за унищожаемост /срокът за позоваването на каквато е изтекъл/, а не за нищожност, въз основа на правото на ЕС същото решение не може да бъде оставено да поражда правни последици и по тази причина следва да се прогласи за нищожно. Първоинстанционният съд счита, че е безпредметно да се отнася до Съда на Европейския съюз (СЕС) с преюдициално запитване, доколкото тълкуването на правото на ЕС е ясно, и няма смисъл да се пита СЕС може ли същото право да бъде фактически игнорирано поради факта, че съответния административен акт, с който се нарушава това право, е влязъл в сила. В подкрепа на горния извод, решаващият съд приема, че за инвестиционното предложение за което е издаден акта, не е направено съответното уведомяване на обществеността. Крайният акт е бил поставен на интернет страницата и на информационното табло на РИОСВ, но съдът съобразява, че в България са налице хиляди административни органи, и практически е невъзможно да се четат всички техни решения, които са публикувани, и поради това възможността да бъдат оспорени в 14-дневен срок е минимална. Изведено е, че такава възможност да чете всички публикувани административни актове обективно няма и прокуратурата. Съотнасяйки релевантната правна рамка към предмета на спора, решаващият съд приема, че протестираното решение е издадено при липса на всякакви предпоставки визирани в приложимата материална норма. Обоснован е извод за пълната липса на условията и предпоставките предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, което води до нищожност на административния акт. Решението е неправилно - налице са основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Формираните правни изводи са необосновани и незаконосъобразни, поради което не се споделят от настоящата касационна инстанция. Предметът на касационна проверка е ясно очертан в нормата на чл. 218 АПК - за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон касационният съд следи служебно, а по останалите основания за неправилност на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Нищожността на административния акт е форма на недействителност. В производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. Основното разграничение на недействителните актове на администрацията на нищожни и унищожаеми е в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат актът. Според константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такива съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на акта от некомпетентен орган, т. е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Първоинстанционният съд правилно тълкува нормата на чл. 93, ал. 3 ЗООС, съгласно която компетентен да извърши преценка на необходимостта от извършване на ОВОС за предложения по чл. 93, ал. 1, т. 1-3 ЗООС е Директорът на съответната РИОСВ. Въз основа на горното мотивирано е прието, че в случая е налице хипотезата на Приложение 2, точка 3, буква "з" от ЗООС, доколкото е налице инвестиционно предложение /ИП/ за строеж на водно електрическа централа. Предвид местонахождението на имотите и териториалния обхват на ИП (с. Р., община Луковит), компетентен да издаде акта е Директорът на РИОСВ-П.. В заключение, в разрез с горните си изводи, напълно необосновано, решаващият съд приема, че административният акт е издаден от орган в рамките на териториалната му компетентност, но извън рамките на предоставените му по закон правомощия. Горният извод не може да бъде споделен. Компетентността в административноправния смисъл обхваща кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен да се занимава, както и правомощията, с които органът разполага за решаването на тези въпроси. Тя може да произтича от изрична нормативна разпоредба, да следва от функциите и задачите, които са му възложени с нормативен акт, да е делегирана от по-горестоящ орган или да се установи чрез посочване на по-горестоящ орган, който да определи съответните компетентни по-долустоящи органи. В случая по делото, по несъмнен начин се установява компетентността, както материална, така и по степен и място, на издателя на оспорения административен акт. Настоящата инстанция намира, че актът е постановен и при спазване на законовоизискуемата форма. Неправилни и необосновани са заключенията на АС П. за липса на мотиви на процесното решение поради наличие на противоречие на една част от него с констатации по административната преписка. Порокът във формата води до нищожност на акта само когато е толкова съществен, че практически се равнява на липса на форма, а оттук - до липса на волеизявление, липса на акт. Такива са случаите не само когато изобщо не е спазена предписаната от закона форма, а и когато например липсва разпоредителна част /диспозитив/. Във всички останали случаи допуснатото съществено нарушение на формата на акта води до унищожаемост, а не до нищожност на акта, като форма на недействителност на същия. Не са налице нарушения в процедурата по издаване на акта, водещи до нищожност на същия. Необосновани са заключенията на АС П. и по отношение на констатацията, че инвестиционното предложение не е обявено на обществеността. Решаващият съд, установява, че информацията за намерението на "В." ООД да изгради МВЕЦ "Р. II" е била обявена в О. Л. на информационното табло на общината. Безспорно е, че процесното решение на директора на РИОСВ е било обявено и на интернет страницата на администрацията, а в противоречие с установено е изведено, че същото не е обявено на обществеността и заинтересованите лица не са могли да се запознаят с него, респективно да упражнят своето право на жалба, ако са счели, че са засегнати техни права и законни интереси. Не могат да бъдат споделени съображенията на съда, че "в България са налице хиляди административни органи, и практически е невъзможно да се четат всички техни решения, които са публикувани, и поради това възможността да бъдат оспорени в 14-дневен срок е минимална. Такава възможност да чете всички публикувани административни актове обективно няма и прокуратурата." Следва да се подчертае, че процесното решение е било обявено не в интернет страницата на произволен административен орган, а на страницата на органа, който извършва преценка за степента на въздействие на инвестиционните предложения в съответната територия. В този смисъл, заинтересованите лица не следва да следят за решенията на всички административни органи по повод процесното инвестиционно предложение, а единствено тези на РИОСВ - П., които се обявяват на информационното табло и интернет-страницата на органа в съответствие с предписанията на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. От анализа на константната съдебната практика и юриспруденцията се налага извода, че при порока материална незаконосъобразност налице ще е нищожност на акта само в случаите: пълна липса на условията /предпоставките/, визирани в хипотезата на приложимата правна норма; когато актът е изцяло лишен от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Безспорно в случая е налице правна уредба, установена в чл. 93, ал. 1, т. 1, ал. 3 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната страна /НУРИОВОС/, чл. 31, ал. 4 и ал. 8 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 40, ал. 5 вр. ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредба за ОС/, въз основа на която е издаден акта. Условията и редът за извършване преценка на необходимостта от ОВОС са уредени детайлно в НУРИВОС. С. разпоредба на чл. 4а, ал. 1 от НУРИОВОС, когато инвестиционното предложение предвижда, или е свързано с водовземане от повърхностни или подземни води, заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти или в съоръжения, които могат да създадат опасност от замърсяване на подземните води, или е пряко свързано с водовземане и/или ползване на воден обект по смисъла на Закона за водите, компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице изпраща уведомлението по чл. 4 на директора на съответната басейнова дирекция за становище по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения. В чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите е посочено, че Директорът на басейновата дирекция издава становище за допустимост на инвестиционни намерения за съответствието им с плана за управление на речния басейн и плана за управление на риска от наводнения. В случая заключението (становището) на Директора на БДУВИБР с център П. е, че инвестиционното предложение е допустимо с оглед ПУРБ на ИБР и постигане на целите на околната среда. В мотивите на своето решение административният съд обосновава извод: "Дори да се приеме, че пороците на процесното решение съгласно българското право съставляват основание само за унищожаемост /срокът за позоваването на каквато е изтекъл/, а не за нищожност, въз основа на правото на ЕС същото решение не може да бъде оставено да поражда правни последици, и по тази причина следва да се прогласи за нищожно." Решаващият съдът обаче не е посочил кои именно норми на правото на ЕС предвиждат възможност за прогласяване нищожността на влезли в сила административни актове. Съгласно предвидената в националното ни законодателство процедура прогласяването на влезли в сила административни актове и след изтичане срока за тяхното обжалване, се прилага само в случаите, когато допуснатите нарушения при издаване на административния акт го приравняват на правно нищо. В този смисъл, за да се позове на чл. 168, ал. 3 АПК или на съответните норми на правото на ЕС, административният съд е следвало да наведе такива съображения, които да обосноват наличието на един много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. В разглеждания случай обаче нито в протеста на прокуратурата, нито в мотивите на административния съд могат да бъдат открити такива съображения, които да обосноват прогласяване нищожността на решението на директора на РИОСВ-П.. Основателни са възраженията на касаторите, че дори да се приеме, че в хода на издаване на процесния административен акт са допуснати нарушения, то те не са от такъв характер, който да приравнява административния акт на правно нищо и да обосновава прогласяването му за нищожен. В този случай, поради преклудираната с влизане в сила на административния акт възможност за проверка на неговата законосъобразност, съдът е ограничен единствено с проверката за нищожност. Предвид гореизложеното, като прогласява нищожността на Решение № ПН 87 ПР/2012 г. на директора на РИОСВ-П. първоинстанционният съд постановява неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен с настоящото решение. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което протеста на прокурора от Окръжна прокуратура - П., като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение