Решение № 15188 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9113/2017 г.

Решение № 15188 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9113/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. С. от [населено място] против решение № 98/12.07.2017 г. по адм. д. № 282/2015 г. на Административен съд – Ловеч. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - кметът на Община Ловеч, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Чобанова. Моли да се остави касационната жалба без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съдът правилно е приел, че в действащия ЗУЕС липсват норми, задължаващи кметовете да свикват общи събрания на ЕС, освен първото общо събрание за учредяване на етажната собственост. Решението е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – Ловеч е образувано по жалба от К. С. от [населено място] срещу бездействие на Кмета на Община Ловеч по административна преписка № 9400-915/2015 г. Жалбоподателката е поискала от кмета на Община Ловеч на 23.05.2015 г. да провери действията на С. Т. – домоуправител на етажната собственост (ЕС) в [населено място], [улица] да я санкционира за несвикване на събрание в продължение на две години в нарушение на чл. 16, ал. 7, чл. 12 и чл. 19, ал. 2 ЗУЕС. Освен това е поискала от кмета на Община Ловеч в изпълнение на правомощията си по § 2 и § 3 ЗУЕС да свика общо събрание на ЕС. С обжалваното решение, Административен съд - Ловеч е отхвърлил искането на С. Приел е, че § 2 и § 3 от ПЗР на ЗУЕС се отнасят до първоначалното свикване на общото събрание, а не до последващо такова. Поради това за кмета на Община Ловеч не съществува задължение да свиква общо събрание на ЕС. Съдът е посочил, че общото събрание може да се свика не само от управителя на ЕС, но и по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата на основание чл. 12, ал. 2 ЗУЕС, както и от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание - чл. 12, ал. 5 ЗУЕС. За жалбоподателката съществува законово регламентирано право като собственик в етажната собственост да свика общо събрание, когато е изминало повече от една година от последното проведено общо събрание. Решението е правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е съобразил приложимия материален закон. Доказателствата по делото установяват, че К. С. е подала жалба до кмета на Община Ловеч, заведена с вх. № 9400-915/23.06.2015 г., във връзка с отказ на управителя на етажната собственост с адрес [населено място], [улица] да изпълни задълженията си по ЗУЕС и да свика събрание на етажната собственост. Във връзка с това е поискала от кмета на Община Ловеч да получи чрез него протоколите от проведените събрания на ЕС от встъпване в длъжност на управителя на ЕС до момента на подаване на жалбата. Кметът на Община Ловеч с писмо с изх. № 9400-915-2/06.08.2015 г. е изискал от управителя на ЕС С. Т. да предостави в срок до 10.08.2015 г. заверени копия от проведените събрания на ЕС от встъпването в длъжност до момента. От К. С. е подадена нова жалба до кмета на Община Ловеч с вх. № 9400-915-003/11.09.2015 г., в която същата е посочила, че в определения срок протоколите от общите събрания не са представени и е поискала прилагане на чл. 57, ал. 4 във връзка с чл. 56, във връзка с чл. 16, ал. 7, чл. 12, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 ЗУЕС. По повод на тази жалба кметът на Община Ловеч с писмо с изх. № 9400-915-4/01.10.2015 г. е уведомил С., че не може да състави акт за нарушение, тъй като не е представена необходимата документация и е указал на жалбоподателката да отнесе въпроса до Общото събрание на етажните собственици. Видно от Протокол за общо събрание на собствениците на ЕС, проведено на 21.12.2010 г., С. Т. е била избрана за управител на ЕС в сграда, намираща се в [населено място], [улица], [вход]. Жалбоподателката е представила по делото покана за общо събрание на собствениците на ЕС от 22.04.2013 г., от която се установява, че Управителният съвет свиква общо събрание на 25.04.2013 г. в сградата при посочен дневен ред. Обосновани са изводите на съда, че кметът на общината няма законови задължения нито да свиква общо събрание на етажната собственост, нито да контролира управителя на етажната собственост за изпълнението на неговите задължения по ЗУЕС. Единственото задължение за кмета е въведено с § 2 и § 3 от ПЗР на ЗУЕС. Разпоредбата на § 2 от ПЗР на ЗУЕС се отнася до хипотезата, когато в етажна собственост не е провеждано общо събрание повече от една година и изисква свикването на такова събрание в срок 6 месеца от влизането в сила на закона. ЗУЕС е обнародван в ДВ, бр. 6 от 23.01.2009 г. и е влязъл в сила от 01.05.2009 г. Съгласно § 3 от ПЗР на ЗУЕС, кметът на Общината или района в тримесечен срок от изтичане на срока по § 2 организира провеждането на общи събрания и избор на управителни органи в сградите в режим на етажна собственост, където не са свикани такива събрания. При наличните доказателства, че етажната собственост на адреса, на който живее жалбоподателката, е била надлежно учредена и вписана през 2010 г., липсва законово задължение за кмета на Община Ловеч да свиква общо събрание на ЕС. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 12 ЗУЕС и е посочил реда, по който К. С. може да свика общо събрание на ЕС. Не съществува и задължение за кмета на общината да изисква представянето на протоколи от общо събрание на етажната собственост. Протоколите се изготвят и оповестят по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. А защитата на всеки собственик срещу незаконосъобразен акт на управителя на ЕС е уредена в разпоредбата на чл. 43 ЗУЕС и се осъществява чрез подаване на молба до районния съд. От изложените съображения следва, че административният съд обосновано е отхвърлил подадената от К. С. молба, насочена срещу бездействия на кмета на Община Ловеч. Неоснователно е и направеното от нея възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, което е присъдено в минимален размер. В същия размер следва да бъде уважена и претенцията на ответника за разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,