Решение № 7629 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4813/2021 г.

Решение № 7629 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4813/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).

Образувано е по две касационни жалби против Решение № 349/17.02.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 648/2020 година.

Първата касационна жалба е подадена от К. Д. от гр. Пловдив, чрез процесуален представител адв. Г. Василев, срещу решението на Административен съд Пловдив, в частта, с която е:

1/. отхвърлена жалбата му срещу Решение № РС-71-19-017/12.02.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ или само "Комисията"), в частта, с която е установен спрямо К. Д. конфликт на интереси като лице, заемало публична длъжност, по смисъла на чл. 3. т. 18 ЗПУКИ (Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, сега отм.), за това, че е упражнил правомощия по служба в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 8, изречение първо, предложение първо и предложение четвърто ЗПУКИ (отм.); ,

2/. отхвърлена жалбата му срещу Решение № РС-71-19-017/12.02.2020 г. на КПКОНПИ, в частта, с която са отнети в полза на държавата сумите: от 160 лева, представляваща нетното дневно възнаграждение за дати 20.09.2016 г. и 29.09.2016 г., получено от деянието, породило конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ и от 22 254, 27 лева, представляваща равностойността на получената материална облага, в резултат на установения конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал. 2 ЗПКОНПИ и

3/. осъден да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, разноски от 75, 69 лева.

Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение в обжалваните части поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради липса на мотиви във връзка с поддържаните от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноските по делото.

Ответникът по касационната жалба на К. Д. – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез юрисконсулт Т. Попова, изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Представя подробен писмен отговор и моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса, прави възражение за прекомерност на поисканото от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение.

Втората касационна жалба е подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество чрез юрисконсулт Попова.

Касаторът обжалва решението на Административен съд Пловдив, в частта, с която е:

1. /отменено Решение №PC-71-19-017/12.02.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, в частта, с която на К. Д., на основание чл. 35, ал. 1 ЗПУКИ (отм.); за осъществен конфликт на интереси по чл. 2 ЗПУКИ (отм.); за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 8. изречение първо, предложение първо ЗПУКИ (отм.); , в качеството му ректор на Университет но хранителни технологии – гр. Пловдив (УХТ) и лице, заемало публична длъжност по чл. 3, т. 18 ЗПУКИ (отм.); , респ. лице, заемало висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 45 ЗПКОНПИ, е наложена глоба размер на 5000 лева и

2. /отменено Решение №РС-71-19-017/12.02.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, в частта, с която на К. Д. на основание чл. 35, ал. 1 ЗПУКИ (отм.); за осъществен конфликт на интереси по чл. 2 ЗПУКИ (отм.); за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 8, изречение първо, предложение четвърто ЗПУКИ (отм.); , в качеството му ректор на Университет по хранителни технологии – гр. Пловдив и лице, заемало публична длъжност по чл. 3, т. 18 ЗПУКИ (отм.); , респ. лице, заемало висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 45 ЗПКОНПИ, е наложена глоба размер на 5000 лева.

Комисията излага съображения, че решението в обжалваните части е неправилно, защото съдът достигнал до незаконосъобразен правен извод, че към момента на обявяване на делото за решаване в открито съдебно заседание – 03.02.2021 г., абсолютната давност в размер на четири години и шест месеца от извършване на административните нарушения, установени от нея с дати 20.09.2016 г. и 29.09.2016 г., се явява изтекла.

Касаторът счита и като се позовава на чл. 81, ал. 1, т. 5 във връзка с ал. 3 НК, че за извършеното административно нарушение от проф. К. Д., ректор на Университет по хранителни технологии – гр. Пловдив (УХТУ - Пловдив) на дата 20.09.2016 г. – датата на доклада, с който той е отправил предложението си до председателя на ОС на университета да бъде включен като ръководител на екипа за управление на проект BG16 RFOP001-3. 003-0002 "Изграждане на модерна образователна инфраструктура в Университет по хранителни технологии - Пловдив", срокът за абсолютната давност би изтекъл на 20.03.2021 година.

По отношение на другото извършено нарушение на 29.09.2016 г. – датата, на която проф. Д. е издал Заповед № 915, с която се е определил за ръководител на екип по проекта, срокът на абсолютната давност би изтекъл на 29.03.2021 година. Комисията моли за отмяна на решението на административния съд в обжалваните части поради наличие на касационното основание на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК.

Ответникът по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество – К. Д. е подал писмен отговор чрез адв. Василев. Счита касационната жалба на Комисията за неоснователна, а обжалваното от нея първоинстанционно решение в посочените части, за правилно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване на К. Д. и за основателност на подадената касационна жалба от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба на К. Д. е неоснователна, а касационната жалба на Комисията е основателна.

С Решение № 349/17.02.2021 г. по адм. дело № 648/2020 г. Административен съд Пловдив е:

1. /отменил Решение №PC-71-19-017/12.02.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, в частта, с която на К. Д., на основание чл. 35, ал. 1 ЗПУКИ (отм.); за осъществен конфликт на интереси по чл. 2 ЗПУКИ (отм.); за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 8 изречение първо, предложение първо ЗПУКИ (отм.); , в качеството му ректор на Университет но хранителни технологии – гр. Пловдив и лице, заемало публична длъжност по чл. 3, т. 18 ЗПУКИ (отм.); , респ. лице, заемало висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 45 ЗПКОНПИ, е наложена глоба в размер на 5000 лева,

2. /отменил Решение №РС-71-19-017/12.02.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, в частта, с която на К. Д., на основание чл. 35, ал. 1 ЗПУКИ (отм.); , за осъществен конфликт на интереси по чл. 2 ЗПУКИ (отм.); за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 8, изречение първо, предложение четвърто ЗПУКИ (отм.); , в качеството му ректор на Университет по хранителни технологии – гр. Пловдив и лице, заемало публична длъжност по чл. 3. т. 18 ЗПУКИ (отм, ). респ. лице, заемало висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 45 ЗПКОНПИ, е наложена глоба размер на 5000 лева,

3. /отхвърлил жалбата на К. Д. срещу Решение №РС-71-19-017/12.02.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, в частта, с която е установен спрямо К. Д. конфликт на интереси като лице, заемало публична длъжност, по смисъла на чл. 3, т. 18 ЗПУКИ (отм.); , за това че е упражнил правомощия по служба в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 8, изречение първо, предложение първо и предложение четвърто ЗПУКИ (отм.); ,

4. /отхвърлил жалбата на К. Д., срещу Решение РС-71-19-017/12.02.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, в частта, с която са отнети в полза на държавата сумите: от 160 лева, представляваща нетното дневно възнаграждение за дати 20.09.2016 г. и 29.09.2016 г., получено от деянието, породило конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ и от 22 254, 27 лева, представляваща равностойността на получената материална облага, в резултат на установения конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал. 2 ЗПКОНПИ. С решението си съдът е осъдил страните да заплатят съдебни разноски.

Съобразявайки относимите за правния спор доказателства, от фактическа страна пред административния съд е установено следното:

Административното производство по издаване на процесното решение на Комисията е било образувано по чл. 71, ал. 1, предл. 1 ЗПКОНПИ, след подаден сигнал с рег. №ЦУ01/С-71/06.02.2019 г., в който са посочени данни за извършено от К. Д. нарушение, в качеството му на ректор на Университета по хранителни технологии – гр. Пловдив. В сигнала се е поддържало, че проф. Д. е правил предложения за сключване на договори, от които се е облагодетелствал, независимо, че като ректор е получавал допълнително възнаграждение, извън основното такова.

К. Д. е бил избран за ректор на Университета по хранителни технологии – гр. Пловдив, с мандат 2015 г. – 2019 г., след като е бил проведен таен избор от нарочна комисия и взето Решение от 18.12.2015 г., обективирано в протокол №ИК 2/2015 година. По преписката са били представени допълнителни трудови споразумения относно получаваното от Д. трудово възнаграждение в това му качество на ректор, както и относно предходни участия по други проекти, финансирани със средства на европейските структурни фондове.

Видно от съдържанието на т. 9 от протокол № 2 на 05.02.2016 г., от дневния ред на заседание на Академичния съвет на университета, проф. Д. е предложил и съответно е било прието решение в тази насока, а именно учебното заведение да кандидатства за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG16 RFOP001-3. 003 "Подкрепа за висшите училища в Република България" с Управляващ орган МРРБ, Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" и е възложено на ректора да извърши всички необходими действия за подготовката за участие. Направеното предложение е било подложено за обсъждане и гласуване от страна на колективния орган на университета. Според съдържанието на протокола от 21 присъстващи членове, всичките са гласували "за" направеното предложение, включително и проф. Д..

Последният се е предложил за ръководител на проекта в това си качество. Предложението му е било одобрено от председателя на Общото събрание на университета на дата 22.09.2016 година. На 29.09.2016 г., като ректор на УХТ проф. Д. е издал заповед № 915/29.09.2016 г., с която се е определил за ръководител на екипа на одобрения проект.

Видно от Решение №РД-02-36-991/29.08.2016 г. на заместник - министъра на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на УО на ОПРР, е одобрено проектното предложение на УХТ – гр. Пловдив с регистрационен номер BG16 RFOP001-3. 003-0002 "Изграждане на модерна образователна инфраструктура в "Университет по хранителни технологии - Пловдив" по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16 RFOP001-3. 003 "Подкрепа за висшите училища в Република България".

На 16.09.2016 г. е бил сключен административен договор №РД-02-37-94/16.09.2016 г. между Университета по хранителни технологии – гр. Пловдив, представляван от проф. К. Д., в качеството му на ректор на университета и Министерство на регионалното развитие и благоустройството - Управляващ орган по ОП "Региони в растеж" 2014 г. - 2020 г., ГД "Градско и регионално развитие", представлявано от Д. Николова - ръководител на УО на ОПРР.

Предметът на договора е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "Региони в растеж" 2014 г. - 2020 г., процедура по директно договаряне №BG16 RFOP001-3. 003 "Подкрепа за висшите училища в Република България". В сключения Анекс с №РД-02-37-94/2/03.08.2017 г. към договора за БФП измененията са в клаузи относно предмета и по-конкретно финансовата помощ по проекта, както и плащания, техническо и финансовото отчитане по проекта от част "Бюджет".

В производството пред Комисията е приобщен доклад peг. № 1033-1/17.03.2017 г., съгласно който проф. Менков - зам. ректор, е отправил предложение до Общото събрание на университета да бъде изплатено на проф. Д. за проявена активност и съществен принос за изпълнение на заложените дейности по проекта, допълнително възнаграждение в размер на 1531 лв., съобразено с изпълнената работа до края на месец февруари по приетия проект. Изплащането е било одобрено със заповед № 316/23.03.2017 г. от председателя на Общото събрание - проф. Моллов и по този начин е било разрешено изплащане на възнаграждение към заплатата на проф. Д. за м. март 2017 година.

С друг доклад рег. № 792-2/19.03.2018 г. проф. Менков - зам. ректор, е предложил на ОС на университета, отново за проявена активност и съществен принос за изпълнение на заложените дейности по проекта, да му бъде изплатено допълнително възнаграждение в размер на 1823 лв., за периода от 01.03.2017 г. до 28.02.2. 018 година. Подобно предложение за изплащане на допълнително възнаграждение по проекта се съдържа и в доклад peг. № 1745/19.06.2018 г. на проф. Менков съответно за сумата от 4778 лв., за изпълнени 230 часа, за периода от 01.03.2018 г. до 31.05.2018 г. и в доклад peг. № 873/19.03.2019 г. за изплащане на проф. Д. сума в размер на 4051, 49 лв., съобразно с изпълнената работа и отработени 202 часа за периода 01.06.2018 г. - 28.02.2019 година.

С допълнително споразумение от 11.10.2016 г. за изпълнение на дейности като функционален експерт по проект BG05 M20 P001-2. 002-0001 "Студентски практики –фаза I", сключено между К. Д., като служител и УХТ – гр. Пловдив, представлявано от д-р инж. П. Моллов – председател на ОС на университета, като работодател, служителят е приел да извършва дейностите по функционален експерт, който подпомага, организира и следи за реализацията на дейностите по проект BG05 M20 P001-2. 002-0001 "Студентски практики" – Фаза I, съфинансиран от Европейския социален фонд в Университета по хранителни технологии – гр. Пловдив.

Съгласно чл. 2 от споразумението експертът има право на възнаграждение за осъществяваните дейности, като средствата за възнаграждението се предоставят от бюджета на проекта.

Установено пред КПКОНПИ е било правно относимото обстоятелство, а именно, че в резултат от издаване на процесната заповед на 29.09.2016 г., К. Д. е реализирал нематериална облага за себе си по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗПУКИ (отм.);.

Жалбоподателят е бил изслушан в производството пред Комисията и съобразно предвиденото в чл. 72, ал. 5 ЗПКОНПИ, който е изложил твърдения, че възложените действия на екипа на управление на проекта, били съобразени със закона и Правилника за устройството и дейността на УХТ.

Преценявайки фактите и доказателствата, КПКОНПИ е приела процесното Решение №РС-71-19-017/12.02.2020 година. Според съдържанието му Комисията е квалифицирала извършените от проф. Д. нарушения като административни такива и е съобразила приложението на чл. 3, ал. 1 ЗАНН и съответно ЗПУКИ (отм.); , тъй като нарушенията били извършени до влизане в сила на ЗПКОНПИ през 2018 година.

Комисията е установила конфликт на интереси за това, че проф. Д. в качеството си на ректор на Университета с мандат 2015 г. – 2019 г., което е лице, заемало публична длъжност по чл. 3, т. 18 ЗПУКИ (отм.); и в това си качество, е упражнил правомощия по служба, като е внесъл доклад от 20.09.2016 г. до председателя на ОС на университета да бъде включен в екипа за управление на проекта, като негов ръководител, в свои частен интерес, в нарушение на нормата на чл. 8, изр. първо, предложение първо ЗПУКИ (отм.);. На основание чл. 35, ал. 1 ЗПУКИ (отм.); и поради осъществения конфликт на интереси по чл. 2 от с. з. на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 5000 лева.

Направен е извод, че по този начин и чрез стореното предложение Д. е получил нематериална облага според чл. 2, ал. 3 ЗПУКИ (отм.); , респ. чл. 54 ЗПКОНПИ за себе си. Същата се изразява в това, че е получил привилегия – да бъде включен в екипа за управление на проекта като негов ръководител с цел получаване на бъдещо парично възнаграждение от бюджета на проекта. Този мотив е бил посочен от самия Д. в докладна записка за включването му в екипа на проекта. Предложението му е било одобрено от председателя на ОС на университета.

Комисията е приела наличие на конфликт на интереси по отношение на проф. Д., поради това, че в качеството му на лице, заемало висша публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 18 ЗПУКИ (отм.); и чл. 6, ал. 1, т. 45 ЗПКОНПИ, е упражнил правомощия по служба, като е издал заповед № 915/29.09.2016 г., с която определил себе си за ръководител на екипа по проект BG16 RFOP001-3. 003-0002-С01, в свой частен интерес, в нарушение на чл. 8. изречение първо, предложение четвърто от ЗПУКИ (отм.);. За посоченото нарушение на лицето е била наложена глоба в размер на 5000 лв., тъй като Комисията е приела, че е осъществен състава на чл. 2 ЗПУКИ (отм.);.

Комисията и на основание чл. 81, ал. 1 и ал. 2 ЗПКОНПИ е постановила отнемане в полза на държавата, на сумите в размер на 160, 71 лева, представляваща нетното дневно възнаграждение за дати -20.09.2016 г. и 29.09.2016 г., получено от деянието, породило конфликт на интереси и на основание чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ сумата в размер на 22 254, 27 лева, представляваща равностойността на получената материална облага, в резултат на установения конфликт на интереси.

Според представените и утвърдени от председателя на ОС на университета длъжностни характеристики на жалбоподателя за 2016 г. и 2019 г. като ректор, част от преките задължения на същия е да ръководи дейността на екипа за управление на процесния проект, който се финансира със средства на европейските структурни фондове. Съгласно тях проф. Д. е бил подчинен на ОС на университета.

При преценката за законосъобразност на обжалвания административен акт, съдът надлежно е извършил контрола по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, посочени в чл. 146 АПК. Достигнал е до извод, че решението на Комисията било издадено от компетентен орган - КПКОНПИ, съгласно чл. 7, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗПКОНПИ. Актът бил постановен в съответствие с изискването за форма по 74, ал. 1 ЗПКОНПИ, като съдържал всички реквизити, предвидени в чл. 74, ал. 2 и ал. 3 ЗПКОНПИ. Налице бил кворум и мнозинство, при постановяването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Във връзка с оплакванията на лицето в първоинстанционната жалба, че решението на Комисията е материално незаконосъобразно, съдът е изложил аргументи, че в случая за извършените деяния от проф. Д. приложение следва да намерят чл. 8, изр. първо, предл. първо и предл. четвърто ЗПУКИ (отм.); , в които случаи е посочена нормативно установена забрана за лицата, които са заемали публични длъжности, да участват в подготовка на издаване на актове в частен интерес. За тази цел съдът се е позовал и на относимата разпоредба на чл. 3, т. 18 от с. з., както и на легалните дефиниции на понятията "частен интерес" и "облага" при осъществяване на своята оценъчна дейност, относно поведението на жалбоподателя, в качеството му на лице заемащо публична длъжност.

За да обоснове от правна страна извършените от проф. Д. нарушения в качеството му на ректор, административният съд съотнася установените по делото факти и към чл. 17 от Правилника за устройството и дейността на Университета по хранителни технологии — гр. Пловдив (само "Правилника"). Съгласно него председателят на общото събрание има правомощието да сключва с избрания ректор допълнителни споразумения към основния трудов договор по чл. 119 и чл. 107 от Кодекса на труда. Видно от чл. 13. ал. 1 от Закона за висшето образование (ред. обн., ДВ. бр. 112 от 27.12.1995 г., само ЗВО) държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и трансфери от държавния бюджет.

Административният съд е приел, че органът законосъобразно е установил конфликт на интереси по отношение на проф. К. Д. в качеството си на лице, заемащо публична длъжност – ректор на УХТ – гр. Пловдив, като учреждение на бюджетна издръжка. Във връзка с наличието на облага, която също е елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 8, изр. първо, предл. първо ЗПУКИ (отм.); съдът е преценил, че такава е налице, защото жалбоподателят, заемайки посочената длъжност, с доклада от 20.09.2016 г. е поискал от ОС на Университета да бъде определен като ръководител на екипа за управление на процесния проект "Изграждане на модерна образователна инфраструктура в "Университет по хранителни технологии – гр. Пловдив". Мотивите му да бъде избран за ръководител са били свързани с начисляване и заплащане на допълнително възнаграждение.

Изводът си за наличие на частен интерес в тази хипотеза съдът е потвърдил с анализа на издадената от К. Д. Заповед № 915/29.09.2016 г. и получените въз основа на нея суми в общ размер на 22254, 27 лева във връзка с проекта, чието издаване е и деяние, което нарушава правилото на чл. 8, изр. първо, предл. четвърто ЗПУКИ (отм.);. Съдът е отхвърлил жалбата на К. Д. срещу решението на Комисията, в частта, с която е бил установен конфликт на интереси, за това, че е упражнил правомощия по служба и в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 8, изр. първо, предл. първо и предл. четвърто ЗПУКИ (отм.);.

В съответствие с нормата на чл. 81, ал. 1 и ал. 2 ЗПКОНПИ съдът достига до извод, че правилно органът е постановил отнемането в полза на държавата на възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси и равностойността на получената материална облага, която в случая не подлежи на отнемане на друго основание.

С обжалваното решение административният съд се е произнесъл и относно погасителната давност за наказателното преследване на извършеното от лицето нарушение. Съдът е счел, че предвид препращащата норма на чл. 11 ЗАНН, приложение следва да намерят нормите на НК и по аргумент от изложените мотиви в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС. Съгласно чл. 81, ал. 3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.

Административният съд обосновавайки се в посочения по – горе смисъл е изложил мотиви, че в конкретната хипотеза абсолютната давност се определя на четири години и шест месеца от извършване на административните нарушения, които в случая са от дати 20.09.2016 г. и 29.09.2016 година. При тези констатации съдът извежда решаващ извод, че към датата на приключване на устните състезания по делото - 03.02.2021 г. давността е изтекла, което било материалноправна пречка за административнонаказателно преследване спрямо жалбоподателя и постановил отмяна на решението на Комисията в частта, с която се налага глоба в размер на 5000 лева за всяко едно от нарушенията.

Решението на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо, но частично неправилно.

Неоснователни са касационните доводи на К. Д. за неправилност на решението на административния съд, в обжалваните от него части поради наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. второ и предл. трето АПК, поради липса на мотиви, с които се обосновава наличие на нарушението по чл. 8, изр. първо, предл. първо и предл. четвърто ЗПУКИ (отм.); и необоснованост.

Първоинстанционният административен съд е изложил собствени фактически и правни изводи, с които мотивира наличието на конфликт на интереси по смисъла на закона. Подробно, за всяко едно от двете деяния, които представляват нарушения по чл. 8 ЗПУКИ (отм.); , е аргументирал констатациите си за съществуващ частен интерес за лицето, заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл. 3, т. 18 ЗПУКИ (отм.); , който интерес може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Приетите за установени фактически обстоятелства, които са били релевантни за правния спор и са изпълвали състава на посочените в решението на КПКОНПИ нарушения, правилно са били съотнесени към фактическия състав на чл. 8, изр. първо, предложение първо и предложение четвърто ЗПУКИ (отм.);.

Този закон е приложимо материално право, уреждащо правния характер на нарушението и настъпилите правни последици към датата на неговото извършване, поради което касационните възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до необосноваността му, не се подкрепят от фактите по делото.

Неоснователни са изложените в касационната жалба на К. Д. аргументи за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон.

Във връзка с твърдяното от касатора Д., че КПКОНПИ е излязла извън предмета на сигнала и е извършила проверка на обстоятелства, които не са били упоменати в него, касационната инстанция счита, че в чл. 47 и чл. 48 ЗПКОНПИ законодателят не е предвидил ограничаващи обхвата на проверката правни норми. Фактите и обстоятелствата в сигнала, който е бил адресиран до КПКОНПИ, са били достатъчни органът да образува производство по чл. 71, ал. 1 ЗПКОНПИ и да се произнесе въз основа на доказателствата по административната преписка относно наличие на конфликт на интереси.

Пълното и всестранно разследване, което Комисията е провела за да установи, че е налице конфликт на интереси по смисъла на приложимия ЗПУКИ (отм.); , съответства на целта на ЗПКОНПИ, упомената в чл. 2, т. 2 от него. Съгласно последно посочената норма ЗПКОНПИ има за цел да се защити интересите на обществото чрез създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите, което включва и правомощието на Комисията да провери всички факти във връзка със сигнала. Самият текст на чл. 47, ал. 4 ЗПКОНПИ препраща към принципите в чл. 4 от закона при разглеждане на сигналите, а той от своя страна в ал. 2 съответно към целта по чл. 2 ЗПКОНПИ.

Неоснователно е третото касационно възражение, че Комисията се е произнесла извън срока по чл. 73 ЗПКОНПИ за наличие на нарушенията по чл. 8, изр. първо, предл. първо и предл. четвърто ЗПУКИ (отм.);.

В случая първоинстанционният административен съд е постановил оспореното съдебно решение при правилно установена фактическа обстановка. Решение №РС-71-19-017/12.02.2020 г. на КПКОНПИ съдържа фактическите основания за неговото издаване, а правно основание е съобразено с тях и то е по чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗПКОНПИ във връзка с чл. 171 и чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ.

С решението си КПКОНПИ е установила конфликт на интереси по отношение на К. Д., поради това, че касаторът в качеството си на лице заемало публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 18 ЗПУКИ (отм.); и чл. 6, т. 45 ЗПКОНПИ – ректор на УХТ – гр. Пловдив е упражнил правомощия по служба, като е внесъл доклад от 20.09.2016 г. до председателя на ОС на УХТ – гр. Пловдив, да бъде включен в екипа за управление, като негов ръководител, на проект BG16 RFOP001-3. 003-0002 "Изграждане на модерна образователна инфраструктура в Университет по хранителни технологии - Пловдив", в свой частен интерес, което е нарушение на чл. 8, изречение първо, предложение първо ЗПУКИ (отм.);.

Също така Комисията е установила конфликт на интереси, и защото в качеството на лице, заемало публична длъжност, докато е бил ректор на университета, е упражнил правомощия по служба, като е издал заповед № 915/29.09.2016 г., с която е определил себе си за ръководител на проекта, в свой частен интерес, което е нарушение на чл. 8, изречение първо, предложение четвърто ЗПУКИ (отм.);.

Следователно, първото деяние е извършено на 20.09.2016 г., а второто – на 29.09.2016 година. Сигналът е подаден на 06.02.2019 г. и към датата на образуване на производството не е изтекъл посочения в чл. 73 ЗПКОНПИ тригодишен срок, в който следва да бъде образувано производството за установяване на конфликт на интереси. За деянието описано в сигнала от 05.02.2016 г. Комисията не се е произнесла с установителен диспозитив, защото е изтекъл срокът по чл. 73 ЗПКОНПИ.

Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Тезата, застъпена в касационната жалба на К. Д., че не е налице конфликт на интереси поради недоказаност на елемент на правопораждащия фактически състав, а именно доказан частен интерес, е необоснована.

За да е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.); , следва да са осъществени трите кумулативни предпоставки от фактическия състав на нормата, а именно: 1. / лицето да заема публична длъжност, по чл. 3, т. 18 ЗПУКИ (отм.); , 2. / да е доказано наличие на частен интерес от негова страна, 3. / възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо публичната длъжност.

От своя страна "конфликт на интереси" по смисъла на закона следва да се възприема като съществуващ частен интерес за лицето, заемащо висша публична длъжност, който интерес може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Конфликтът на интереси в този смисъл следва да бъде доказан безспорно от административния орган. За пълнота следва да бъде посочено, че аналогично съдържание на понятието е вложено и в разпоредбата на чл. 52 ЗПКОНПИ.

Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗПУКИ (отм.); "облага" е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. В този смисъл е приета и редакцията на чл. 54 ЗПКОНПИ.

Университетът по хранителни технологии – гр. Пловдив е държавно висше учебно заведение, със статут на юридическо лице и се финансира изцяло от държавния бюджет. К. Д. е бил ректор на университета от 2015 г. до 2019 година. Същият е бил лице, заемало публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 18 ЗПУКИ (отм.); съответно лице, заемало висша публична длъжност съобразно предвиденото в настоящия чл. 6, ал. 1, т. 45 КПКОНПИ. Ректорът и на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО) има правомощия да представлява университета, на основание чл. 30, ал. 4 ЗВО по право е член на Академичния съвет, той е орган по назначаване на служителите и прекратява техните трудови договори.

Според предвиденото в чл. 20, ал. 1 от Правилника за дейността на УХТ – гр. Пловдив той осъществява и същевременно отговаря за цялостната организация на университета. Според чл. 20, ал. 3 от същия Правилник той има право да делегира със заповед част от своите правомощия на заместник ректорите на деканите или на помощник ректора.

В допълнение следва да бъде посочено, че съгласно чл. 14, ал. 7 от утвърдените Вътрешни правила за организация на работната заплата в университета за допълнително възнаграждение с непостоянен характер е прието такова, за възложени задължения във връзка с изпълнението на проекти, както и такова за получаване под формата на парична награда за осъществен принос при изпълнение на служебните задължения.

Първото нарушение на К. Д. е по чл. 8, изр. първо, предл. първо ЗПУКИ (отм.); , а именно, че в качеството си на ректор на УХТ – гр. Пловдив е отправил предложение до председателя на ОС на университета в свои доклад да бъде включен в екипа за управление като ръководител на проекта и това предложение е било прието единодушно, вкл. при гласуването и той е участвал. Посоченото основание в докладната записка, която той е изготвил, е че от това произтича начисляване и изплащане на допълнително възнаграждение в размери, определени с бюджета на проекта (л. 264 от първоинстанционното дело).

Макар да се поддържа по делото, че в длъжностната му характеристика е предвидено извършването на ръководни функции по проекти, финансирани със средства на ЕС (т. 24 от длъжностна характеристика, л. 149 от първоинстанционното дело и към 12.10.2016 г.), то получаваното от него допълнително възнаграждение, обосноваващо именно частния му интерес, като ръководител на проекта е от бюджета на същия този проект. В този смисъл заключението по приетата съдебно - счетоводна експертиза изрично подчертава, че на жалбоподателят е изплащана обичайната работна заплата, част от която е покривана от сумите по проекта, което е облекчение за бюджета на университета (л. 1064 от първоинстанционното дело).

От данните по делото съдът е извел аргументиран правен извод, че Д. в качеството си на ректор и председател на Академичния съвет на университета е упражнил свое правомощие по служба и е отправил описаното по – горе предложение да бъде определен за ръководител на проекта във връзка с предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG16 RFOP001-3. 003. Поведението му е насочено към получаване на нематериална облага, която обаче е с материални последици и е в негов частен интерес.

Налага се извод, че касаторът е реализирал нематериална облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗПУКИ (отм.); , съответно сега чл. 54 ЗПКОНПИ. Нематериална облага се състои в това, че той е получил право, респ. привилегия да бъде определен за ръководител на проекта и да получава допълнително възнаграждение, което в случая стана ясно, че е от бюджета на проекта. Поведението на Д. безспорно попада в посочената хипотеза на чл. 8, изр. първо предл. първо ЗПУКИ (отм.); при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба.

Видно от мотивите на първоинстанционното съдебно решение, административният съд правилно e преценил, че е налице конфликт на интереси и при издаването на Заповед № 915/29.09.2016 г. (л. 263 от първоинстанционното дело), с която ректорът, нв това си качество е определил себе си за ръководител на екипа за управление на финансирания с европейски средства проект. Посоченото е нарушение на чл. 8, изр. първо, предл. четвърто ЗПУКИ (отм.); , защото касае именно издаване на процесната заповед.

На основание разпоредбата на чл. 8 (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) ЗПУКИ (отм.); лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. В конкретната хипотеза наличието на частен интерес е доказано главно и пълно от административния орган, който носи доказателствената тежест в процеса.

С оглед на така изложените съображения, решението на КПКОНПИ, в обжалваните от К. Д. части, е законосъобразно и като е отхвърлил жалбата на Д. срещу него, съдът е постановил правилно решение. Конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес. Изводът се налага, защото конфликтът на интереси се обективира не в резултата - придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията.

В практиката си Върховният административен съд нееднократно при тълкуване на разпоредбите на чл. 2 и чл. 8 от ЗПУКИ (отм.); е посочвал, че законодателят не изисква доказване на факта дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес. Конфликт на интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност или на свързаното с него лице, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия.

За съставомерността на деянието по ЗПУКИ (отм.); е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. В този смисъл са постановени: Решение № 115 от 06.01.2016 г. по адм. д. № 1439/2015 г., Решение № 6945 от 23.05.2014 г. по адм. д. № 1791/2014 г., Решение № 17114 от 13.12.2019 г. по адм. д. № 9250/2019 г., Решение № 31 от 03.01.2020 г. по адм. д. № 1419/2019 г., Решение № 5139/22.04.2021 г. по адм. д. № 3005/2021 г., всички по описа на ВАС).

За жалбоподателят, за който по делото няма спор, че е лице, заемало публична длъжност, е приложима забраната по чл. 8 от ЗПУКИ (отм.); да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове в частен интерес и той е следвало да се отведе от изпълнението на публичните му функции при вземането на решенията на 20.09.2016 г. и 29.09.2016 г. - чл. 19, ал. 1 ЗПУКИ (отм.);. Жалбоподателят не е сторил това.

Правилно, предвид разпоредбата на чл. 81, ал. 1 и ал. 2 ЗПКОНПИ, която е приложима, доколкото производството е образувано по сигнал с рег. №ЦУ01/С-71/06.02.2019 г. по описа на КПКОНПИ след 23.01.2018 г., органът е постановил отнемане в полза на държавата на възнаграждението получено от проф. Д., което е породило и конфликт на интереси.

Поради неоснователност на релевираните касационни основания от К. Д., оспореното решение като правилно в посочената част, следва да бъде оставено в сила.

Основателни са касационните доводи на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество за неправилност на първоинстанционното съдебно решение в отменителните му части, но по съображения, различни от изложените в касационна жалба.

В съответствие с предвиденото в чл. 218, ал. 2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. След като в чл. 74, ал. 4 ЗПКОНПИ изрично е предвидено, че за налаганата административнонаказателна отговорност с решението по ал. 2, каквото е и настоящото, не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление, може да бъде изведен обоснован извод, че ангажираната отговорност на лицето не е по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Санкционният характер на това особено административнонаказателно производство, което завършва с акт на колективния орган, ако бъде установен конфликт на интереси, не обосновава субсидиарното приложение на ЗАНН, респ. НК досежно правната уредба на института на давността и след изтичането й, за изключването на наказателното преследване на дееца.

В подкрепа на изложеното разбиране за неприложимост на ЗАНН касателно давността, следва да се посочи, че ЗПКОНПИ е специален закон по отношение на ЗАНН, поради което приложим за процесните правоотношения е единствено чл. 73 ЗПКОНПИ. Последната разпоредба се намира в раздел V "Установяване на конфликт на интереси" ЗПКОНПИ, а в чл. 79 ЗПКОНПИ, който има систематично място в този раздел изрично е посочено, че за неуредените в него въпроси се прилага единствено АПК.

Процесното решение на Комисията се състои от установителна и от санкционна част, и в своето единство те дават същностната характеристика на акта. Недопустимо е от гледна точка на приложимото право, за отделните части на решението на Комисията да се прилагат различни давностни срокове, които водят и до различни материалноправни последици.

Ето защо, неправилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че предвид приложението на давността по чл. 81, ал. 3 НПК във връзка с чл. 11 ЗАНН, в частта по отношение на наложената глоба, решението на КПКОНПИ е незаконосъобразно. Предвид обстоятелството, че администрацията следва да осигури законосъобразност на постановяваните от нея актове, като спазва изискванията по чл. 146 АПК, контролът, който касационната инстанция в случая осъществява, не влошава положението на жалбоподателя.

Изложените по – горе съображения във връзка с касационната жалба на КПКОНПИ, водят до извод за издаване на оспореното от нея решение, в съответствие с изискванията за законосъобразност на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което след отмяната на неправилното първоинстанционно решение в посочените части, следва да бъде постановено ново решение по същество, като се отхвърли първоинстанционната жалба на К. Д. в упоменатите части.

С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба на К. Д. - КПКОНПИ и на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от по 100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ за всяка съдебна инстанция и 70 лева за заплатена държавна такса, съобразно предвиденото в чл. 227а, ал. 1 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение