Решение № 13280 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2962/2012 г.
ВАСIII отделение24.10.2012 г.докладчик Галина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 345 от 20.01.2012 г., постановено по адм. дело № 10716/2011 г. от Административен съд София-град Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13280 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2962/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационната жалба на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, срещу Решение № 345 от 20.01.2012 г., постановено по адм. дело № 10716/2011 г. от Административен съд София-град и по-конкретно в отменителната му част. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответникът - Нидал Хайдар Абдо, чрез пълномощника си адв. Лисичкова, пледира за неоснователност на жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, в производство по чл. 87 и сл. от ЗУБ е осъществен съдебен контрол за спазване на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от същия закон, като първостепенният съд е отменил Решение № 601 от 11.11.2011 г. на зам. председателя на ДАБ в частта, с която на Нидал Хайдар Абдо, гражданин на Сирия е отказано предоставянето на хуманитарен статут и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне, като е отхвърлил жалбата на същото лице срещу Решение № 601 от 11.11.2011 г. в частта, с която му е отказан бежански статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че в отменителната си част решението е постановено при допуснато съществено нарушение на административно процесуалните правила, довело до противоречие и с материалния закон. Приел е още, че разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ предвижда да се предоставя хуманитарен статут на чужденец, който е принуден да напусне страната си по произход, тъй като там е изложен на опасност от тежки посегателства, като основната предпоставка за прилагане на тази правна норма е наличието на въоръжен конфликт, и на второ място - тежко посегателство или заплахи за живота или личността на чужденеца по време на този въоръжен конфликт. В този смисъл съдът се е мотивирал с разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО от 29.04.2004 г. Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г., с което е прието, че цитираната норма има предвид заплахи в по-широк риск от посегателства, по-общи заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, отколкото конкретни актове на насилие, като заплахата е в една обща ситуация на въоръжен конфликт или международен конфликт. Поради това думата "лични" трябва да се схваща като обхващаща посегателствата срещу цивилни лица, независимо от тяхната идентичност, при което силата на насилието достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратено обратно в съответната държава или в съответния регион, цивилното лице би било изправено пред реален риск да стане обект на тежки посегателства, единствено на основание присъствието си на територията на тази държава или регион. Затова съдът се е позовал на нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК и е постановил решението си, като е задължил административния орган да изследва актуалното развитие на насилието в държавата по произход - Сирия в светлината на изявленията на Върховния комисар на ООН по правата на човека и данните за опасност от гражданска война в страната, като се преценят засегнатите групи лица, териториалното разпространение на конфликта с оглед местопребиваването на жалбоподателя и наличието на въоръжен вътрешен конфликт по смисъла на чл. 15, § 1, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО от 29.04.2004 г., съобразно тълкуването, дадено в Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. В останалата част решението на административния орган е прието за правилно и законосъобразно, тъй като за конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Решението е правилно и законосъобразно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е изяснил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно без да е необходимо да се повтарят. Възраженията на касатора са неоснователни. Без да е налице актуална справка за страната по произход твърденията на административния орган, че в "родното място" на чужденеца - област Хасаке - обстановката е "относително спокойна" са голословни. Приложената справка по делото за положението в Сирия е от м. юли 2011 г., а положението там се влошава с всеки изминал ден, като броят на жертвите сред цивилното население в различни райони расте непрекъснато. Ето защо, за да обоснове твърдението си, че положението в област Хасаке е относително спокойно, административният орган трябва да приложи справка за положението там, дадена от независим източник и данните за опасност от гражданска война в страната. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение