Решение № 8273 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14587/2018 г.

Решение № 8273 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14587/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Добрич против Решение № 465/1.11.2018 г., постановено по административно дело № 596/2017 г. по описа на Административен съд – Добрич, в частта, с която отменена негова Заповед № 1173/11.10.2017 г., нареждаща премахване на незаконен строеж "Жилищна сграда", находяща се в УПИ X-299, кв. 1259 на ЖК "Север 2", с административен адрес ул. "Оборище" № 30. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда относно търпимост на процесния строеж, поради което се иска отмяна на решението, ведно с последиците от това. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответникът – Б. Алексиев, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Добрич е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без одобрен проект и без разрешение за строеж. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на което е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на материалния закон. Касационният съд споделя мотивите, развити в съдебното решение, обуславящи отмяна на заповедта. Установено е, че жилищната постройка е изградена през 1996 г., поради което съдът е извършил преценка за търпимост на строежа в хипотезата по § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ. В тази връзка е установено, че строежът съответства като местоположение на указаното строително петно в издадената виза за проектиране, както и на предвиденото за имота застрояване съгласно Плана за застрояване, одобрен със Заповед № 386/1997 г. на Кмета на Община Добрич. Относно изискването, разписано в § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ за деклариране на незаконния строеж пред одобряващите органи в срок до 31.12.1998 г., правилно съдът е приел, че с оглед особеностите на конкретния случай, не е имало как да е подадена такава декларация, след като собственикът на строежа е бил със съзнанието за законност на същия, тъй като е разполагал с одобрен проект и разрешение за строеж за него, макар и страдащо от нередовности. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,