Решение № 16333 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 20/2013 г.

Решение № 16333 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 20/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Пено Стоянов Бойновски - Председател на Общинския съвет - Хисаря срещу решение № 2418 от 5.11.2012 г., постановено по адм. д. № 2022 по описа за 2012 г. на Административен съд-Пловдив, с което е обявена нищожността на решение № 421 взето с Протокол № 49 от 26.01.2010 г. на Общинския съвет. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на обжалваното решение, като се релевират доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. По изложите съображения в касационната жалба моли, решението на съда да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли протеста на окръжния прокурор. Ответната страна по касационната жалба не е взел становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Прокурорът счита, че към момента на вземане на решението на общинския съвет язовирите са били публична общинска собственост и са могли да се отдават само на концесия, според приложението на специалните закони - ЗК и ЗВ, включително и по реда на чл. 14, ал. 7 в редакцията на нормата, действала към момента на взетото решение. Настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че прокурорът при Окръжна прокуратура - Пловдив в изпълнение на правомощията си по чл. 125, т. 5 и 6 от Конституцията и по чл. 16, ал. 1 АПК, е подал протест пред Административния съд-Пловдив, с който е поискал съдът да обяви нищожността на решение № 439 взето по протокол № 49 от заседанието на 26.01.2010 г. на Общинския съвет- Хисаря. В протеста е навел довод относно това, че решението е взето в нарушение на материалния закон - чл. 12, ал. 4, чл. 14, ал. 7 ЗОС, § 4 ПЗР на ЗСН, поради приложимостта на чл. 19, т. 4, б. "в" ЗВ и чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК. Язовирът, който е публична общинска собственост, според приложеният акт (л. 5) не е могъл да се отдава под наем, а само чрез концесия, поради което и взетото решение е нищожно. Съдът е приел протеста за допустим и го е разгледал по същество. От приложените писмени доказателства е установил, че язовир "Алмалъка", представляващ имот № 000161 с площ от 218.811 дка находящ се в землището на с. Мътеница, е бил публична общинска собственост, за който е взето решение от общинския съвет да се отдаде под наем чрез търг, за което е упълномощил кмета на общината да проведе търга. При така установеното от фактическа страна съдът е приложил нормата на чл. 14, ал. 7 ЗОС, в редакцията му към момента на взетото решение, предмет на протеста, чл. 20 ЗВ и чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК, в това число и на § 3, ал. 3 и § 4 ПЗР на ЗСН, като е направил решаващият си извод, че решението на общинския съвет е взето при липсата на материална компетентност, поради което е обявил неговата нищожност. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че според чл. 14, ал. 7 ЗОС е възможно части от имоти, публична общинска собственост да се отдават под наем за срок от 5 години, след решение на общинския съвет. В чл. 14, ал. 7 ЗОС, в редакцията на нормата обн. в ДВ, бр. 54 от 13.06.2008 г., действала към момента на взетото решение е посочено, че е възможно части от имоти, публична общинска собственост да се отдават под наем, но в началото на нормата законодателят е изключил от приложното й поле, обектите, подлежащи на концесиониране. Безспорно е, че обект на решението на общинския съвет е язовир, който е публична общинска собственост според чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗВ. А такъв обект подлежи на концесиониране според чл. 20 ЗВ. Обектите, подлежащи на концесиониране са изключени от обхвата на ЗОС с изменението му, обн. в ДВ 36 от 2006 г. Същевременно в същия брой на ДВ е обнародван и Закона за концесиите. Язовирът, който е публична общинска собственост попада в обектите, подлежащи на концесия - чл. 13, т. 2 ЗК. С оглед на това, че решението на ОбС е взето на 26.01.2010 г. то, не следва да намери приложение изменението на чл. 14, ал. 7 от ЗОС направено с ДВ. бр. 15/201 г. с което отново се регламентира отдаването на недвижими имоти, публична общинска собственост, да става по реда на ЗОС. От изложеното следва, че решението на съда не е постановено в нарушение на материалния закон. Неоснователен е доводът за допуснато нарушение на процесуалните правила- чл. 15 от АПК. Безпорно е, че съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от АПК се определят страните в административния процес - органът издал акта, оспорващия, както и всички заинтересовани страни. Липсва легална дефиниция на понятието "заинтересовано лице 4, но същото се извлича от разпоредбата именно на чл. 15, ал. 1 и представлява всеки гражданин или организация, чиито права, свободи и законни интерес биха били засегнати. В конкретния случай правата на наемателя са възникнали от сключения договор за наем и затова допуснатото нарушение не е съществено - неговия интерес не е конкретно засегнат от оспорения административен акт. По изложените съображения при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон, представляващи основания за неговата отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение