Решение № 1350 от 14.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9225/2021 г.

Решение № 1350 от 14.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9225/2021 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 59, ал. 13 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и с чл. 154, ал. 3 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за денталните дейности за 2020-2022 г. (НРД за ДД за 2020-2022 г.). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пазарджик, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Л. Дишкова-Гаджева, срещу решение № 625 от 26.07.2021 г., постановено по административно дело № 514/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е: 1) отменена Заповед за налагане на санкции № 13-РД-09-290/29.03.2021 г., издадена от директора на РЗОК - Пазарджик, с която на ЕТ "Д-р А. Палешников-АППДМ-ИП" е наложена санкция "прекратяване на договор № 13/29-1555/19.06.2020 г. частично по отношение на д-р А. Палешников; 2) осъдена РЗОК – Пазарджик да заплати на ЕТ "Д-р А. Палешников-АППДМ-ИП" сумата от 450 лева разноски. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно, и да се постанови ново, с което да се потвърди отменената с него заповед за налагане на санкции като законосъобразна. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – ЕТ "Д-р А. Палешников-АППДМ-ИП", ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. "Св. Иван Рилски" № 4, действащ чрез пълномощника адвокат М. Петрова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а атакуваният с нея съдебен акт да се остави в сила като правилен. Възвежда и претенция за присъждане на разноските за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като предлага последното да се остави в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е била Заповед № 13/09-290/29.03.2021 г., издадена от директора на РЗОК - Пазарджик, с която на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, предложение първо, буква "а" от ЗЗО във връзка с чл. 59, ал. 13 от ЗЗО и чл. 154, ал. 1, предложение първо от НРД за ДД за 2020-2022 г., поради отчитане на дейност, която не е извършена, на лечебното заведение по дентална медицина ЕТ "Д-р А. Палешников-АППДМ-ИП" с месторазположение гр. Пазарджик, ул. "Св. Иван Рилски" № 4, е наложена санкция частично прекратяване на сключения с НЗОК индивидуален договор № 13/29-1555/19.06.2020 г. по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност: д-р А. Палешников. За да уважи сезиралата го жалба съдът е приел, че макар и оспорената пред него заповед да е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия в предписаната от закона форма и съдържание, тя следва да бъде отменена, защото е в разрез с материалноправните разпоредби. В хода на съдебното производство безспорно е установено, че изпълнителят на дентална дейност е отчел с амбулаторен лист № 188/2.09.2020 г. в РЗОК - Пазарджик неизвършен от д-р А. Палешников обстоен преглед със снемане на зъбен статус и обтурация на зъби на здравноосигуреното лице (ЗОЛ) Й. Петков, като неизвършената реално дентална дейност е заплатена на лечебното заведение, както и, че нарушението е извършено за първи път. Съдът, анализирайки приложимата нормативна уредба във връзка с установените факти, я е тълкувал в насока, че понеже липсва повторност на нарушението, индивидуалният договор не следвало да бъде прекратен дори и частично, защото изпълнителят на дентална помощ го е сключил само за един пакет и само за един лекар, който да я изпълнява. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче страда от част от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е и е анализирал всички факти от значение за спорното право, издирил е приложимия материален закон, но поради неправилното му тълкуване е извел погрешен извод за материална незаконосъобразност на оспорения пред него акт. Установеното нарушение попада в специфичната хипотеза на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" във връзка с чл. 59, т. 13 от ЗЗО и чл. 154, ал. 1, предл. 1 от НРД за ДД за 2020–2022 г., в която директорът на РЗОК действа в условията на обвързана компетентност за налагане на санкцията "частично прекратяване на договор", което и е сторено с процесната заповед. Противно на приетото от съда, в резултат на извършеното от него недопустимо стеснително тълкуване на същите правни норми, в случая е без значение, че д-р А. Палешников е единствен лекар по дентална медицина, който извършва дентална дейност в лечебното заведение, тъй като пакетът по договора не е прекратен. Решаващият съдебен състав не е съобразил правната възможност съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от НРД за ДД за 2020-2022 г. изпълнителите на дентална помощ съобразно нуждите и обема на извършената лечебна дейност да наемат персонал със съответното образование и квалификация – т. е. частичното прекратяване на индивидуалния договор по отношение на единствения лекар в индивидуалната практика, регистрирана като едноличен търговец по Търговския закон, няма за резултат цялостното фактическо прекратяване на договорните взаимоотношения с НЗОК. От друга страна, в случая административният орган е извършил изискуемото разграничение между лечебното заведение и лекаря, упражняващ дейност в него, и именно поради това е прекратил само частично по отношение на този лекар, а не изцяло индивидуалния договор с търговеца изпълнител на дентална дейност по договора, в съответствие с установеното от фактическа страна и в съзвучие с посочените в заповедта правни основания, като е съобразил диспозитива си с това, че нарушението не е повторно. Наложената санкция и правната й квалификация напълно кореспондират с извършеното нарушение. В същия смисъл е и преобладаващата практика на ВАС, VІ отд., изразена в решенията по следните административни дела: № 4484/2021 г., № 13673/2020 г., № 9228/2020 г., № 2440/2020 г., № 3978/2019 г., № 13191/2018 г., № 14415/2017 г., № 12259/2017 г., № 6435/2014 г., и др. Предвид изложеното следва да се приеме неоснователност на оспорването на процесната заповед. Договорът с лечебното заведение в случая материално законосъобразно е бил частично прекратен по отношение на лекаря, неизвършил отчетената и заплатена от Касата дейност. Игнорирайки горното, съдът е формулирал неправилен краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради което неоснователно е уважил сезиралата го жалба. Поради това подложеното на касация съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от ЕТ "Д-р А. Палешников-АППДМ-ИП" против санкционната заповед се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора няма основание да се уважи искането на повереника на ответника по касация да се присъдят на доверителя му сторените от него разноски за касационното производство, а при позитивния за касатора краен резултат по главната му претенция, акцесорното му искане за присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение е основателно. От негова страна е заплатена сумата от 200 лв. държавна такса за касационното оспорване, а същият е бил представляван пред двете съдебни инстанции от надлежно упълномощен юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК в полза на РЗОК - Пазарджик следва да се присъди общо сума в размер от 400 лв. (платима от касационния ответник), от която 200 лв. са за понесени деловодни разноски и 200 лв. (100+100 за всяка от инстанциите) за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на последното е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение