Решение № 4690 от 13.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 330/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Родопи, чрез процесуалните му представители адв. Н., срещу решение 2079 от 16.11.2020г., постановено по адм. дело 501/2020г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменена по жалбата на Д. Л. и А. Л. Заповед 1326 от 19.11.2019г. на Кмета на община Родопи, с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж постройка на допълващото застрояване, находящ се в ПИ идентификатор 32408.39.77 за селскостопански, горски, ведомствен път и ПИ идентификатор 32408.41.13 по кадастралната карта (КК) на [населено място], м. Червенака. С решението община Родопи е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на извода на съда, че спорният строеж е търпим по правилата на § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Напротив твърди, че спорният строеж не е търпим, тъй като не отговаря на изискването на чл. 42 ал. 2 ЗУТ, тъй като е построен на уличната регулационна линия, а не е от категорията строежи по посочената разпоредба, за които това е допустимо. Посочва и че извършената постройка не е допустима и съгласно чл. 167 ППЗТСУ. Твърди и неправилност на решението, поради това, че съдът се е позовал на заповед КД 14 133 от 05.10.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е допуснато изменение на кадастралната карта за имота на жалбоподателките в първата инстанция, по която спорната постройка е била заснета в границите на имота на жалбоподателките, която заповед обаче не е била събрана като доказателства по делото и не е влезнала в сила. Твърди и че решението е постановено в противоречие със събраните доказателства, тъй като от приетата по делото СТЕ на вещото лице С., от която е установено, че 14,4 кв.м. от спорната постройка попадат в имота на жалбоподателките, а 6,2 кв.м. попадат в рамките на общинския път, заснет с идентификатор 32408.39.77, което твърди, че отново обосновава недопустимост на същата. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответниците А. Л. и Д. Л., чрез процесуалните си представител адв. Г. и адв. К., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови оспореното решение Административен съд гр. Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ и че за същия не са представени строителни книжа и разрешение за строеж, поради което е незаконен. Приел е и че от събраните доказателства безспорно е установено, че строежът е извършен в периода между 11.05.1994г. и приемането на ЗУТ. В тази връзка е приел, че като момент на построяване е приложим § 16 ал. 2 ПР на ЗУТ, но тъй като не е бил деклариран по посочения ред на тази разпоредба, е приел за неприложима тази хипотеза. Посочил е обаче, че спорният строеж е търпим строеж по § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е построен до 31.03.2001г., съответства на изискванията на чл. 44, чл. 47 ал. 1 ЗУТ, тъй като спорната постройка се ползва за лятна кухня, изпълнена е на калкан със съществуващата в имота сграда на основното застрояване и най голямата височина на покрива й е 2,58 м. Позовал се е и на заключението на вещото лице С., като е посочил, че според него имота на жалбоподателките в първата инстанция и сградите в него по направеното геодезическо заснемане не съвпадат с границите по КК. Поради това е приел, че следва да бъде установено, че КК на [населено място], общ. Родопи е одобрена при допусната явна фактическа грешка, поради което и е посочил, че е процедирано изменение, одобрено изменение на КК със заповед КД 14 133 от 05.10.2020г. на и.д. на АГКК, обн. В ДВ бр. 90/20.10.2020г., като собствения на жалбоподателките имот е заснет като ПИ идентификатор 32408.41.13 с площ от 574 кв.м. Поради това е приел, че спорната постройка е изпълнена изцяло в имота на жалбоподателките, а не както е прието в оспорената заповед частично в олщински имот за селскостопански път. Приел е, че строежът е търпим такъв, съответно неподлежащ на премахване. Поради и това е отменил оспорената заповед. Решението е неправилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентне орган, без допуснати нарушения на административно производствените правила. В противоречие със закона и събраните доказателства обаче съдът е приел, че заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като е налице установен търпим строеж неподлежащ на премахване. В случая от доказателствата, включително и от заключението на вещото лице С. се установява, че спорната постройка се намира в по голямата си част в имота на жалбоподателките пред първата инстанция, а именно 14,4 кв.м., но и след направеното геодезическо заснемане на границите на имота им 6,2 кв.м. от нея попада в рамките на общински имот за селскостопански, горски и ведомствен път. Дори да се приеме, че цялата постройка се намира изцяло в имота на жалбоподателките, то тя е разположена на имотната граница на същия към улица, тъй като за местността, в която се намира няма регулационен план. Именно при така установеното местоположение на постройката следва да се направи извод за това дали тя съответства на правилата и нормативите по устройство на територията, действали към момента на извършването й или по сегадействащите. Основателно е в тази връзка възражението на касатора, че съдът не е приложил правилно сегадействащия закон и съответно относимата правна норма на чл. 42 ал. 2 ЗУТ. От доказателствата безспорно е установено, че спорната постройка се използва за лятна кухня и е ситуирана на имотната граница към път или частично попадаща в него. Действително съобразно чл. 42 ал. 1 ЗУТ постройките на допълващото застрояване могат да се поставят свободно или свързано със сградите на основното застрояване в имота, като в случая спорната постройка е изградена свързано със съществуващата в имота сграда на основното застрояване.