Решение № 6581 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13488/2009 г.

Решение № 6581 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13488/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от директора на Дирекция "Контрол по строителството" на Столична община и от Светла Георгиева Давидкова от с. Бусманци, София, срещу решение № 56 от 19 август 2009 г., постановено по адм. д. № 2494/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № РД-20-38/25 март 2009 г. на директора на Дирекция "Контрол по строителството" на Столична община. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Мария Георгиева Джамбазка и Иван Кирилов Джамбазки, чрез пълномощника си адв. Кирил Кавръков, намират за неоснователни подадените касационни жалби. Претендират заплащането на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Пред Административен съд София-град Мария Георгиева Джамбазка и Иван Кирилов Джамбазки са оспорили заповед № РД-20-38/25 март 2009 г. на директора на Дирекция "Контрол по строителството" на Столична община, с която на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ им е наредено да премахнат неподходящата по местонахождение, разположение, вид и материали декоративно-дървената ограда, изградена в УПИ ХVII-99, кв. 7 по регулационния план на с. Бусманци. Съдът е приел, че при издаването на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е отменил заповедта. Решението е правилно. Освидетелстването на строежите като такива по чл. 195 от ЗУТ, включително и като неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали, се извършва по процедура, подробно регламентирана в чл. 196 от АПК. Съгласно ал. 2 във връзка с ал. 1 от цитираната норма констативният протокол за вида и състоянието на строежа се съставя след изслушване на заинтересованите лица. В случая това не е направено. Длъжностните лица, извършващи проверка на обекта, не са изслушали заинтересованите лица, в това число и оспорващата Мария Джамбазка. Освен това е установено, че при съставянето на констативния протокол от 26 февруари 2009 г. липсва предложение до кмета на общината, респ. упълномощеното от него лице, относно бъдещето на строежа. Правилно при тези данни административният съд е приел, че неизслушването на заинтересованите лица съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е така, защото нередовно съставения протокол не е могъл да служи като доказателство както за вида и състоянието на оградата, така и за невъзможността тя да бъде преобразувана или ремонтирана, констатации за което - както беше посочено по-горе, протоколът изобщо не е съдържал. Други доказателства административният орган и Светла Давидкова, за която административният акт е благоприятен, не са посочили, а съобразно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК върху тях е лежала доказателствената тежест в първоинстанционното производство. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Поради това обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация направените пред настоящата инстанция разноски. Искането за присъждането на разноските, направени пред административния съд, не може да бъде разгледано поради това, че в настоящото производство не се променя постановеното по-рано. Пълномощникът на ответниците по касация е представил списък с направените по делото разноски, който списък ще следва да бъде разгледан само досежно разноските през касационната инстанция. Претендират се в размер на 310 лева, от които 300 лева възнаграждение за адвокат и 10 лева държавна такса. В това производство Мария и Иван Джамбазки не са заплащали държавна такса, тъй като са ответници, поради което основателна е претенцията само до размер от 300 лева, който ще следва да бъде присъден. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,