Решение № 11613 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13116/2014 г.

Решение № 11613 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13116/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на В. Н. В. от гр. С., р-н "Надежда" II-та част, ул. "Й. Х."...., чрез адв. М. Д., против Решение № 5228 от 28.07.2014 г. по адм. д. № 10939 по описа за 2012 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 2131202657/15.06.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 2222 от 11.09.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" (понастоящем Дирекция "ОДОП") С. при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е определено данъчно задължение по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за периодите 2005 г. -2010 г. в общ размер 45 605, 20 лв. главница и лихви в размер на 19 397, 64 лв. В касационнната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. 1./Необосновано съдът приел за недоказано получаването от ревизираното лице по дарение на 60 000 лв. и златни накити през 2001 г., а също и наличието им към началото на ревизирания период, а също и възможността на дарителката да направи дарението. 2/. Необосновано съдът приел, че постъпилата сума от 14 000 евро по сметка на РЛ представлява облагаем доход-доказано било, че РЛ дало в заем тази сума на физическо лице, което върнало заема през 2007 г. Свидетелите, разпитани в тази връзка, не били роднини на жалбоподателя и съдът неправилно преценил показанията им по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. 3./ Изцяло необосновано съдът приел за недоказано получаването на 107 000 лв. главница и съответни лихви от ревизираното лице на 30.05.2008 г. по изпълнително дело № 236/2007 г. 4/. В нарушение на процесуалните правила съдът отказал разпит на свидетели на 18.02.2013 г. относно доходите на жалбоподателя от трудови правоотношения като международен шофьор, командировъчни, а също и относно реалните цени при фактически продажби на МПС от него чрез пълномощно. Ако посочените суми били признати, съдът е щял да установи, че РЛ няма данъчни задължения. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. В съдебното заседание касаторът се представлява от адв. Венев, който поддържа същите съображения в писмени бележки, представени на 11.10.2016 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д"ОДОП" С., чрез юрк. Иванов, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: 1/. Обратно на поддържаното от касатора, обосновано административният съд е приел за недоказано получаването от ревизираното лице по дарение на 60 000 лв. и златни накити през 2001 г., а също и наличието им към началото на ревизирания период, а също и възможността на дарителката да направи дарението. Настоящият състав на касационната инстанция поддържа принципното разбиране, че простото твърдение, че определено лице е дало парична сума като дарение на ревизирано лице преди ревизиран данъчен период по ЗДДФЛ не е достатъчно, за да се приеме, че въпросната сума оправдава направени през периода разходи и автоматично следва да се има предвид в приходната част на паричния поток. Необходимо е доказването на реалното предаване на парите, възможността на дарителя да осъществи дарението, а също и наличието на сумата в началото или по време на ревизирания период, за който се отнася разхода. Тази необходимост следва от тежестта на доказване, която е за ревизираното лице, което чрез пълно и пряко доказване следва да установи фактите, на основата на които претендира изгодни за себе си правни последици. Обосновано, в случая, съдът е приел, че такова доказване не е извършено. Дори да се приеме за извършено житейски оправданото неоформено документално даване на парични средства от майка на син, никакви доказателства за възможността на майката да направи дарението не са представени. Още по-малко е установено наличието на дадена, според твърденията, сума през 2001 г. към началото на ревизирания период. По отношение на златните накити, съдът с основание е изтъкнал, че дори да се приеме, че са дадени, няма никакви данни кога са продадени и дали са послужили за въпросното оправдаване на разходи. При това, посоченият от касатора мотив на съда, че не е оправдано да се вярва, че майката е надарила само едното си дете, изобщо не е бил решаващ за направените от съда фактически изводи. 2/. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че постъпилата сума от 14 000 евро по сметка на РЛ представлява облагаем доход, поради недоказания й произход. Доказването на договор за заем на посочената стойност е ограничено с писмени доказателства, каквито не са представени, поради което свидетелските показания на свид. Иванов за получаване на сумата назаем през 2004 и връщането й през 2007 г. с въпросния банков превод, са недопустими, предвид ограничението на чл. 158, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 2 ДОПК. Затова и дали, разпитаният свидетел е в роднински отношения с ревизираното лице е без значение. 3./Неоснователен е касационният довод, че необосновано съдът приел за недоказано получаването от ревизираното лице на 107 000 лв. главница и съответни лихви на 30.05.2008 г. по изпълнително дело № 236/2007 г. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че изпълнителното дело не е било прекратено поради плащане на дълга към ревизираното лице и доказването на погасяването на установения с писмен акт дълг е също недопустимо с гласни доказателства - чл. 57, ал. 2 ДОПК вр. § 2 ДР на ДОПК и чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. 4/. По аналогични на изложените по-горе съображения, съдът законосъобразно е отказал разпит на свидетели на 18.02.2013 г. относно командировъчни, получени от жалбоподателя от трудови правоотношения като международен шофьор, а също и относно получени парични суми при твърдяни фактически продажби на МПС от него чрез пълномощно. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, изтъкнати в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 480, 00 лв. (две хиляди четиристотин и осемдесет лева). Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение