Решение № 7268 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9447/2010 г.

Решение № 7268 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9447/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Патентно ведомство на Република България (ПВ) срещу решение № 1702 от 31.05.2010 г., постановено по адм. дело № 8619/2009 г. от Административен съд - София-град, с което е отменено решение на Председателя на ПВ от 2.11.2009 г. Наведените доводи са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отхвърли жалбата на Тодор Тодоров против посочения по-горе административен акт. Ответникът, в представени отговор на касационната жалба и писмени бележки моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение от 2.11.2009 г. на Председателя на ПВ, с което е отказано да се възстанови срока за заплащане на такси за регистрация, издаване на свидетелство за публикация относно заявка за регистрация на марка с вх. № 92797 със заявител Тодор Иванов Тодоров и е възстановил, считано от датата на влизане на решението в сила срока от един месец, предоставен с уведомление № 92797/22.10.2008 г. на ПВ на основание чл. 4 ЗМГО и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявката за регистрация на марки и географски означения на Тодоров за внасяне на таксите. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Правилен е изводът в обжалваното решение за незаконосъобразност на оспореното решение на председателя на Патентното ведомство. Към момента на неговото издаване - 2.11.2009 г. е действащ чл. 40 от ЗМГО в ред. ДВ, бр. 81/1999 г., съгласно който само за притежателя на марката е въведено задължение да уведомява ПВ за всяка промяна в името и адреса си в тримесечен срок от извършването й. Такова задължение не е предвидено за заявителя на марката. Безспорно от доказателствата по делото е установено и правилно е прието от съда, че от страна на ПИС на заявителя е посочен нов адрес за кореспонденция във връзка със заявлението за регистрация на марка, с молбата му до ПВ, с която видно от приложенията към нея е внесена допълнителна такса за публикация - гр. Пловдив, ул. "Райко Даскалов" № 71. Не са налице доказателства за направен опит за изпращане на уведомление № 92797 от 22.10.2008 г. за заплащане на дължимите такси от заявителя, за да бъде взето решение за регистрация, на новия посочен адрес от ПИС. В случая административният орган не е сторил необходимото да изпрати уведомлението на заявителя или на ПИС на новия посочен адрес, въпреки липсата на законово задължение за заявителя на марката да уведоми ПВ за промяната на адреса, съгласно чл. 40 от ЗМГО. Не е налице надлежно уведомяване нито на новия адрес на ПИС, нито на интернет-страницата на ПВ, видно от извадките от протоколи № 4 и № 4-а, което съставлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 48, ал. 1 от ЗМГО във връзка с пропускане на срока. Поради това, правилен е изводът на съда, че е налице основанието по чл. 48, ал. 1 от ЗМГО за възстановяване на срока за внасяне на съответните такси от заявителя и отказът на административния орган да го възстанови е незаконосъобразен. Този извод не се опровергава от представените с касационната жалба писмени доказателства - нарочна молба от представителя по индустриална собственост с вх. № 70-00-250 от 24.02.2009 г., тъй като фактът на посочване на нов адрес е установен от молбата на същия от 31.07.07 г. Действително в същата не е посочено изрично, че това е новият адрес за кореспонденция на представителя по индустриално собственост, но доколкото е посочен нов такъв органът е следвало да уведоми заявителя и на този адрес. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,