Решение № 4122 от 3.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 1122 от 23.06.2021г., постановено по адм.д. 358/2020г., Административен съд - Благоевград, е отхвърлил жалбата на З. Чаушева, [ЕГН] от [населено място], [улица], общ.Гърмен,обл.Благоевград, против ревизионен акт Р 22000119001734 091 001/21.11.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София. С решението съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на НАП-София разноски по делото в размер на 1 160,00лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от З. Чаушева, [ЕГН] от [населено място], [улица], общ.Гърмен,обл.Благоевград, чрез процесуалния й представител адв.А. Анева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Благоевград е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се правят конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени на Административен съд Благоевград и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт в обжалваната му част. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по тази касационна жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика-гр.София чрез своя процесуален представител юрисконсулт А. Волянова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на З. Чаушева, [ЕГН] от [населено място], [улица], общ.Гърмен,обл.Благоевград, против ревизионен акт Р 22000119001734 091 001/21.11.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, изменен и потвърден с Решение 400/13.03.2020г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр.София, с който на З. Чаушева допълнително са установени задължения както следва : данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 251лв. и съответните лихви; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 4 070лв. и съответните лихви; годишен и авансов данък за едноличен търговец за 2017г. в размер на 413лв. ведно със съответните лихви; годишен и авансов данък за едноличен търговец за 2018г. в размер на 3 450лв. ведно със съответните лихви. Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията издадените заповеди за възлагане на ревизия, събраните в хода на същата доказателства, съставеният ревизионен доклад, констатациите на съставения ревизионен акт за наличие на хипотеза па чл.122,ал.1,т.4 и 5 ДОПК, начина на определяне на данъчната основа и задълженията за данък общ доход за съответните данъчни периоди, проведеното административно оспорване пред директора на ДОДОП София, при което част от установените задължения са отменени. Съдът е възпроизвел и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза /стр.9 от решението, л.912 от първоинстанционното дело/, като е изложил мотиви защо не възприема същото. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, даващи основание за неговата отмяна. Решаващият съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява наличие на хипотеза по чл.122,ал.1,т.4 и 5 ДОПК т.4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; 5. документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване;, като констатациите в тази насока не се опровергават от ангажираните от жалбоподателката доказателства. Решаващият съд е намерил за неоснователни възраженията на задълженото лице срещу констатациите на органите по приходите, че не следва да се включва в определената данъчна основа сумата 75 000лв., за която З. Чаушева е посочила, че е получила като дарение от своя баща през 2008г. На база на анализ на събраните по делото доказателства, както и на база на тълкуване на относими правни разпоредби, е прието, че жалбоподателката не е доказала, че е получила въпросната сума като дарение и същата правилно не е включена като приход в определената данъчна основа. Първоинстанционният съд е приел, че задълженото лице въпреки предоставената му възможност не е ангажирало доказателства за данни за други източници на доходи през процесните данъчни периоди. На стр.14 и 15 от решението съдът е коментирал начина на определяне на данъчната основа за отделните данъчни периоди и установените въз основа на нея данъчни задължения. Направен е краен извод, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен относно установените задължения за данък по ЗДДФЛ, като констатациите на ревизиращите органи не са оборени от данъчно-задълженото лице. Решението на Административен съд Благоевград е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на З. Чаушева се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Основните оплаквания на касатора са насочени срещу изводите на административния съд, че са налице хипотези по чл.122,ал.1,т.4 и 5 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. На отделен ред се правят оплаквания за неправилност на изводите на решаващия съд, че задълженото лице не е притежавало сумата от 75 000лв., дарена от баща му. Правят се е и оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с некредитиране на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Първоинстанционният съд е положил усилия за да установи фактическата обстановка по спора, възпроизвел е подробно събраните доказателства в хода на делото и на ревизията, констатациите на органа по приходите в съставените ревизионен доклад и ревизионен акт, тези в решението на директора на Д ОДОП София. Съдът е дал тълкуване на т.н. особени ревизии по чл.122 и сл. от ДОПК при кои хипотези се провеждат, каква е доказателствената сила на съставения ревизионен акт, как се разпределя доказателствената тежест и прочие. Изложеното в тази насока се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК и не следва да бъде преповтаряно. Настоящата съдебна инстанция намира за обосновани на фактите по делото и закона изводите на административния съд, че са налице хипотези по чл.122,ал.1,т.4 и 4 ДОПК, обуславящи провеждането на ревизията по особения ред. Съгласно чл.122,ал.1,т.4 и т.5 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: 4. липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и т.5. документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. В хода на ревизията е установено, че задълженото лице З. Чаушева през процесните данъчни периоди е развила дейност като регистриран земеделски производител, като в това си качеството е наемала земеделска земя. На лицето е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения / Р 22000119001734-040-003/30.07.2019г., л.309 от първоинстанционното дело/, в което е посочено, че при посещение в счетоводната къща, която е обслужвала задълженото лице, не са открити договори и информация относно сключени договори за наем/аренда на земеделски земи и извършени плащания във връзка с тях. В тази връзка на лицето е връчено и уведомление Р 22000119001734 113 001/30.07.2019г. /л.308 от първоинстанционното дело/, с което същото е уведомено, че са налице хипотези по чл.122,ал.1,т.4 и 5 ДОПК, поради което ревизията ще бъде проведена по особения ред. В направената в тази връзка обяснителна записка от З. Чаушева /л.278 от делото/ е посочено, че не разполага с договори за наем на земеделски земи, обработвани от нея като земеделски производител, а наемите за тях са плащани на ръка, за което няма документи и не са отразявани в счетоводството. Липсата на документи за извършени стопански операции от земеделски производител покрива хипотезите по чл.122,ал.1,т.4 и 5 ДОПК. Изложените обстоятелства не са маловажни и незначителни, каквито доводи се излагат в касационната жалба, и сами по себе си са достатъчно основание за провеждане на ревизията по особения ред. В хода на ревизията са установени и нередовности в документацията относно закупеното и отчетено гориво за земеделска техника, липса на счетоводство за данъчен период 2015г., липса на данни за захранване на сметката и прочие. Тези и другите констатации не са опровергани от задълженото лице чрез допустими доказателствени средства. Настоящата съдебна инстанция споделя при условията на чл.221,ал.2 АПК и мотивите на първоинстанционния съд защо не намира за доказано твърдението на жалбоподателя, че към 01.01.2015г. е притежавал сумата 75 000лв. получена в дарение от баща му С. Чаушев. В допълнение на изложеното от първоинстанционния съд следва да бъде посочено и следното: Обичайно подобен род актове между роднини не се сключват в писмена форма. Съставянето на нарочен договор и разписка за предаване на парите в случая водят по-скоро до извод, че същите са новосъздадени за подкрепа на защитната тезата на страната. По делото няма ангажирани доказателства, как е била съхранявана въпросната сума за времето от дарението /31.12.2008г./ до 01.01.2015г./началото на ревизирания период/, че не е била използвана и прочие. Не без значение е и обстоятелството, че същата не е включена в подадената декларация по чл.124,ал.3 ДОПК от задълженото лице. Отделно от това в хода на делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите, че дарителят не е разполагал с подобна сума, която да дари на дъщеря си. Направените оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с некредиране на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, не намират подкрепа в закона и фактите по делото. Данъчната основа при която и да е от хипотезите, включени в чл.122,ал.1 ДОПК, се определя съобразно критериите на чл.122,ал.2 ДОПК, като въпрос на преценка на административния орган, която не подлежи на съдебен контрол, е да прецени с оглед особеностите на случая кои от обстоятелствата посочени в разпоредбата да приложи. Идеята на разпоредбата е данъчната основа да бъде формирана по такъв начин, че да бъде максимално близка до тази данъчна основа, които би била налице при нормално протичане на данъчното правоотношение. Доколкото отклонението от такова развитие се дължи на поведението на данъчно задълженото лице, то негова е доказателствената тежест да обори констатациите на ревизионния акт, в това число и относно начина на определяне на данъчната основа. В конкретния случай по искане на жалбоподателя е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвила вариант на данъчна основа която би била налице, ако се приеме тезата му за налично салдо от 75 000лв. преди ревизирания данъчен период. При условията на чл.202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК решаващият съд не е кредитирал въпросното заключение. Настоящата съдебна инстанция споделя доводите му в тази насока, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни. С оглед на забраната за нови фактически установявания /чл.220 АПК/ няма как да бъде уважено искането на касатора за назначаване на нова съдебно-счетоводна експертиза в настоящето съдебно производство. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд Благоевград е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на З. Чаушева и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите София в качеството й на юридическото лице, в състав на което влиза ответната по жалбата ДОДОП София юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 160лв., определено при условията на чл.8,ал.1,т.4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,