Решение № 13795 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8753/2014 г.

Решение № 13795 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8753/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Аудиовидео Орфей" ЕАД, чрез адв. Николай Иванов като процесуален представител, против решение № 2742 от 25.04.2014 г., постановено по адм. дело № 32/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена по жалба на Ивайло Богданов Бракалов заповед № РД-18-41/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в частта относно данните в кадастралния регистър за имот с идентификатор 68134.2096.402 и вписването на касатора за негов собственик и преписката е върната на същия административен орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на съдебния акт. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на оспорването или за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът - Ивайло Богданов Бракалов, чрез адв. Даринка Боева като процесуален представител, в писмено възражение поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и подаденото възражение, както и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. С обжалваното решение е отменена по жалба на Ивайло Богданов Бракалов заповед № РД-18-41/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта относно данните в кадастралния регистър за имот с идентификатор 68134.2096.402 и вписването на касатора за негов собственик и преписката е върната на същия административен орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на съдебния акт. С оспорената в първоинстанционното производство заповед на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) за част от територията на природен парк Витоша - кадастрални райони 4201, 4241, 4242, 4243, 4244, 4245, 4268, 4273 и 4275, район Витоша, Столична община, област София. Административният акт е обжалван в частта относно данните в кадастралния регистър за имот с идентификатор 68134.2096.402. За да отмени заповедта в оспорената част, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Посочил е, че по никакъв начин не може да се установи, че имот с идентификатор 68134.2096.402 попада в границите на недвижимия имот с площ 582,68 дка, находящ се в местността "Национален киноцентър София - Бояна", послужил като основание за увеличение на капитала на "Аудиовидео Орфей" ЕАД с апортна непарична вноска. Приел е, че в доказателствена тежест на дружеството е да установи възникнали и съществуващи вещни права върху имота с посочения идентификатор, както и акта, от който черпи тези права. Като не е изпълнил това свое задължение, не може да се изведе правен извод, че в кадастралния регистър правилно като негов собственик е вписан и касатора. Решението на Административен съд София-град е неправилно. От фактическа страна е прието, че имот с идентификатор 68134.2096.402 е нанесен в кадастралната карта с площ 4 667 кв. м., трайно предназначение на територията - защитена, а в кадастралния регистър като негови собственици са вписани касатора и Спаска Стефчова Кендерова. В графата данни за акта по отношение първия собственик са вписани съответно акт за частна държавна собственост № 4613 от 13.04.1997 г.; № 4 от 27.05.2005 г., издаден от Министерски съвет и № 9 от 29.07.2002 г. на Министерски съвет. По отношение втория собственик - Спаска Стефчова Кендерова е посочено решение на ПК № 8594 от 26.09.2002 г. Страните не спорят по законосъобразното отразяване на имота и неговите граници в кадастралната карта. Активна процесуална легитимация да оспорят индивидуален административен акт от категорията на процесния съгласно чл. 49, ал. 4 (в относимата редакция на разпоредбата) ЗКИР имат собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти и съседните на тях, които са в обхвата на кадастралната карта. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е извършил проверка на правния интерес на оспорващия Ивайло Богданов Бракалов. Същият е уточнил, че е наследник на Спаска Стефчова Кендерова, вписана като собственик в кадастралния регистър за имот с идентификатор 68134.2096.402. По делото не е представено удостоверение за наследници на Спаска Кендерова, поради което изводът на съда, че Бракалов се легитимира като съсобственик на имот, за който с оспорената заповед са одобрени КККР, е необоснован. Правният интерес от оспорването е от съществено значение за преценката на допустимостта на жалбата и като не е дал указания на подателя й за представяне на доказателства в подкрепа на твърдението му, съдът не е изследвал този въпрос и е направил неправилен извод, че същата е подадена от активно процесуално легитимирано лице. В нарушение на служебното начало по чл. 9 във връзка с чл. 171, ал. 4 и ал. 2 АПК, съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка досежно спорното обстоятелство въз основа на кои актове касаторът е вписан като собственик в кадастралния регистър. За изясняване на относимите по делото факти с оглед задължението за извършване на цялостна проверка за законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146, ал. 1 във връзка с императивните изисквания на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е следвало да изиска административната преписка в цялост. Съдът не е задължил административния орган в изпълнение на задължението му по чл. 152, ал. 2 АПК да представи същата в пълен обем, вкл. и описаните в регистъра актове, удостоверяващи правото на собственост на касатора. Тези доказателства са представени едва с касационната жалба и не са обсъдени в мотивите на обжалваното решение. С разпореждането за насрочване действително съдът е задължил заинтересованата страна в първоинстанционното производство - "Аудиовидео Орфей" ЕАД да представи писмени доказателства, удостоверяващи нейни вещни права върху имот с идентификатор 68134.2096.402, което обаче не го освобождава от задължението да изиска служебно административната преписка, както и да извърши проверка попада ли спорния имот в обхвата на терена от 582,68 дка, апортирани в капитала на дружеството - касатор, като при необходимост назначи и вещо лице за установяване на това обстоятелство. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизясненост на фактическата обстановка. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което следва да се дадат указания на подалия жалбата срещу заповедта Ивайло Бракалов да представи удостоверение за наследници на Спаска Стефчова Кендерова, след което да се извърши преценка на правния интерес от оспорването. Едва след изясняване на процесуалната допустимост на оспорването, съдът следва да го разгледа по същество, като обсъди представените пред настоящата инстанция писмени доказателства и при необходимост - да назначи съдебно-техническа експертиза, която да установи попада ли имот с идентификатор 68134.2096.402 в обхвата на имота, за който касаторът се легитимира като собственик. По искането за разноски за водене на делото в касационната инстанция дължи произнасяне първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,