Решение № 121 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 526/2015 г.

Решение № 121 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 526/2015 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Д. А. Г., Е. В. С., В. А. В., К. П. В. и Г. А. В. чрез пълномощника им адв. М. Д. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1160 от 24.07.2014 г. по гр. д. № 1040/2014 г. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правния въпрос: при въведено от ответника и праводателя му придобивно основание, основано на решение на Общинската служба по земеделие и гори за придобиване на земи от горския фонд, следва ли да бъдат изследвани от съда предпоставките на фактическия състав по чл. 7, ал. 4 ЗСГЗГФ, както и кой е в този случай приложимият закон за трансформиране на правото на ползване в право на собственост - ЗСПЗЗ или З. Ответникът изразява становище, че жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд, ХХ състав № 5146/18.11.2013 г. по гр. д. № 11831/2011 г., с което е отхвърлен предявеният от Д. А. Г., Е. В. С., В. А. В., К. П. В. и Г. А. В. срещу Е. В. Б., при участието на третите лица помагачи на негова страна А. П. К. и Я. Х. К., отрицателен установителен иск за собственост на реална част с площ от 408 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 10135.5403.3741 по КККР на [населено място] целият с площ от 648 кв. м., защрихована в черно на приподписаната от първоинстанционния съд скица /л. 178/ и съставляваща неразделна част от решението. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение възприема практиката в обжалваното решение по следните съображения: Законът за собствеността и ползването на земеделските земи и Законът за възстановяване на земите и горите от горския фонд имат реституционен характер и уреждат изрично, но по различен начин правата на лицата, построили сгради по времето, през което имотите са били отнети от техните собственици. Когато по спор за собственост, ответникът или неговият праводател се позовава на придобиване на земята поради заплащането й на бившия собственик, съдът следва да прецени дали са изпълнени предпоставките на съответния приложим закон - ЗСПЗЗ или З. Когато застроената земя е земеделска, изкупуването й от титуляра на прекратеното право на ползване следва да бъде осъществено по предвидения в § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и сл. ред. Отношенията по придобиването на собствеността се развиват между правоимащите лица и общинската администрация и включват подаване на молба за оценка, оценяване и внасяне на сумата в тримесечен срок от влизане в сила оценката. Липсва изискване в ЗСПЗЗ за изрично произнасяне от реституционния административен орган - Общинската служба по земеделие. Уредбата на същите отношения по отношение на сгради, построени в горите и земите от горския фонд, се съдържа чл. 7 З. и чл. 26 ППЗСПЗЗ. Процедурата изисква подаване на заявление до Общинската служба по земеделие, издаване на решение на Главния архитект за узаконяване на сградата, разглеждане на преписката от назначена от кмета комисия, постановяване на решение от Общинската служба по земеделие за правото на заявителя да придобие собственост върху предоставената за ползване земя. След влизане в сила на това решение, правоимащите лица могат да подадат заявление за оценка на прилежащата площ, която се възлага на оценители от държавното лесничейство /чл. 26 ППЗСГЗГФ/. Постановяване на решение от ОСЗ, с което се признава правото на придобиване на земята при условията на З. не е задължително за съда. При спор за собственост, съдът има правомощия да упражни косвен контрол за законосъобразност на това решение и ако приеме, че земята е земеделска, да изследва дали са се осъществили предпоставките на § 4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ. По основателността на касационната жалба. С оглед изложението по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е неоснователен доводът на касаторите, че приложим за придобиване на собствеността на земята, върху която е било отстъпено право на ползване и е застроена, е З. От заключенията на техническите експертизи е установено, че спорният имот е бил земеделска земя, не е бил горска територия и е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, следователно няма основание да се приеме, че за да бъде придобита собствеността е следвало да бъдат осъществени предпоставките на чл. 7 З. При точно приложение на закона въззивният съд е изследвал по отношение правата на ответника предпоставките на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Доводите на касаторите за законността на сградата и датата на построяването й, са относими към фактическия състав на чл. 7 З., който както вече се посочи не намира приложение по отношение на сгради, построени в земеделски земи и не обосновават извод за неправилност на решението. Втората група доводи за незаконосъобразно предоставяне на правото на ползване на праводателите на ответника също са неоснователни. Съгласно представеното удостоверение № 98 от 03.05.1985 г. на А. П. К. Горскостопанския комбинат - В. с решение № 5 Стопанския съвет от 30.01.2985 г. е предоставил право на ползване на хавра от 0.6 дка в м. Г. при определени граници. Авторството на документа е оспорено от ищците, но доказателства във връзка с оспорването на са ангажирани по делото. Удостоверението е официален свидетелстващ документ и на основание чл. 193, ал. 3 ГПК при оспорването му, тежестта за установяване неистинността е на страната, която го е оспорила. В случая ищците не са доказали в процеса, че удостоверението не е подписано от неговия издател и правилно съдът е приел, че е издадено от лицето, посочено за негов автор. Съгласно удостоверението, земеделската земя е била предоставена с решение на Стопанския съвет на Горскостопанския комбинат на основание ПМС № 11/1982 г. С това постановление са създадени предпоставки за осигуряване производството на селскостопанска продукция, необходима за задоволяване потребностите на населението от предоставената за лично ползване земя /лично стопанство/ - чл. 1 и чл. 3 от ПМС 11/1982 г. Обн. ДВ. бр. 22/1982 г. Органи, натоварени с раздаването на земя в личното стопанство са не само общинските народни съвети, както поддържат касаторите, а и всички селскостопански организации и ръководствата на аграрнопромишлените комплекси /чл. 15, ал. 1/. Това налага извод, че правото на ползване на праводателите на ответника е предоставено правомерно. Отделно от това правилно съдът се е позовал и на задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК, тъй като цитираното от решение е приложимо не само за разглежданата в него конкретна хипотеза, в тълкувателната му част е даден принципен отговор за случаите, при които са предоставени земи за лично ползване, дори и при отклонение от предвидените в съответния нормативен акт правила. С оглед на изложеното, не са налице поддържаните основания на чл. 281 ГПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 1200 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.05.2015 г. в размер на 1200 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение