Решение № 153 от 7.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 593/2016 г.

Решение № 153 от 7.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 593/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Е. В. В., чрез упълномощения защитник адв. Л. Н. от САК, за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 1159 от 25 февруари 2016 г. на Софийския районен съд, НО, 130-ти състав, постановена по нохд № 19275/2014 г. по описа на този съд. С искането си осъденият В. претендира възобновяване на наказателното дело и отмяна на посочената присъда, тъй като на 25.02.2016 г. е бил задържан в полицията в [населено място] и участието му в проведеното тогава съдебно заседание по делото обективно не е било възможно. В производството пред ВКС осъденият В. участва лично и с назначения му служебен защитник - адв. А. Б. от Софийската адвокатска колегия, който поддържа искането. В лична защита осъденият В. поддържа становището на служебния си защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че с оглед правилното решаване на делото е необходим нов официален превод на писмото от полицията в [населено място], Холандия, което обуславя неговото отлагане. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в сила присъда, чиято отмяна се иска, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Е. В. В. за това, че на 21.07.2013 г., в [населено място], управлявал моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС и след като е наказан за същото деяние по административен ред с НП № АЕ2587 от 24.07.2008 г. на зам. началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР и от наказването не е изминала една година, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на шест месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор. Присъдата не е обжалвана или протестирана по въззивен ред и е влязла в законна сила петнадесет дни след обявяването й, на 11.03.2016 г. Искането на осъдения В. за отмяна на присъдата е процесуално допустимо - направено е от лице, което претендира, че има качеството на задочно осъден и е постъпило в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото е депозирано в първоинстанционния съд на 26.05.2016 г. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Осъденият Е. В. В. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 10.12.2013 г. и му е взета мярка за неотклонение "подписка". Разследващият орган му е разяснил нейното съдържание и последици от неизпълнението й. Надлежното извършване на това процесуално-следствено действие е удостоверено чрез подписване на постановлението лично от В., освен от разследващия орган. Разследването е предявено на В. на 26.08.2014 г. (л. 35 от ДП). Обвинителният акт срещу него е внесен в съда на 17.10. с. г. На 24.10.2014 г. е постановено разпореждане на съдията-докладчик, с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.11.2014 г. и е разпоредено връчването на преписи от обвинителния акт и от разпореждането на осъдения В.. Това разпореждане на съда не е могло да бъде изпълнено, тъй като осъденият не е намерен на посочения от него на досъдебното производство адрес в [жк] (призовка на л. 15 от съдебното дело). В съдебното заседание на 27.11.2014 г. осъденият В. не се е явил. Съдът е отложил разглеждането на делото за 30.01.2015 г. и е разпоредил събиране на данни за актуалния му адрес и местонахождението му чрез справки в ГД "Изпълнение на наказанията", в Националната следствена служба, АИС, БДС, справка по Наредба № 14 за актуален и настоящ адрес, справка за регистрирани договори и справка от мобилните оператори. Обявен е за издирване с телеграма № 15037/2015 г. (писмо на л. 97 от нох дело). В следващите две съдебни заседания (на 30.01.2015 г. и на 12.03.2015 г.) В. отново не се е явил, нередовно призован, тъй като не е намерен на известните адреси в [жк] и в [жк]. На 26.04.2015 г., чрез служител на ГКПП "К.", на подсъдимия В. е връчена призовка, с препис от обвинителния акт и разпореждането от 24.10.2014 г., като така е надлежно призован за участие в съдебно заседание на 30.04.2015 г. В това съдебно заседание осъденият В. се е явил лично. По направено от осъдения искане за осигуряване на възможност за упълномощаване на договорен защитник и отказа му за бъде защитаван от определения му за служебен защитник адвокат Д. А., съдът е отложил делото за 12.06.2015 г. В това съдебно заседание осъденият В. не се е явил, редовно призован от предходното съдебно заседание. Адвокат А. е съобщил, че В. се е свързал с него по телефона, уведомил го е, че се намира в Холандия, няма да може да присъства в съдебното заседание, но желае разглеждането на делото да започне в негово отсъствие и адв. А. да бъде назначен за негов служебен защитник. Съдът е приел, че присъствието на осъдения в съдебно заседание не е задължително и с оглед редовното му призоваване и желанието делото да се разгледа в негово отсъствие, е дал ход на делото. Поради направено от служебния защитник доказателствено искане делото е отложено за 2.10.2015 г., а впоследствие - за 3.12.2015 г., когато делото отново е отложено за 25.02.2016 г. поради неявяване на осъдения В. и на служебния му защитник. На 8.01.2016 г. осъденият В. е уведомен по телефона от секретаря на 130-ти наказателен състав за датата за разглеждане на делото (л. 144 от нох дело). В съдебното заседание, проведено на 25.02.2016 г., В. не се е явил, редовно призован. Явил се е защитникът му и съдът е приел, че няма пречка за разглеждане на делото в отсъствие на осъдения, дал е ход, провел е съдебно следствие, изслушал е съдебните прения и е постановил атакуваната сега присъда. При тези данни е видно, че наказателното производство срещу осъдения В. е проведено изцяло с негово участие в досъдебната фаза на процеса. Съдебното разглеждане на делото е извършено в негово отсъствие, но след изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК - на 26.04.2015 г. на осъдения са връчени преписи от обвинителния акт и разпореждането на съдията-докладчик и същият е редовно призован за съдебното заседание на 30.04. с. г., в което заседание е участвал лично и е заявил тези обстоятелства, като е посочил и местопребиваването си в [населено място], Холандия. След тази дата са проведени пет съдебни заседания, в които осъденият не се е явявал. Следва да се отбележи, че с оглед характера на предявеното на В. обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и предвид разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от НПК, присъствието му в съдебно заседание не е задължително. Съдебното разглеждане на делото не е проведено при някоя от хипотезите на чл. 269, ал. 3 от НПК, защото предпоставките за това не са били налице. При това положение, основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК (редакция ДВ, бр. 93/2011 г.). Според посочената норма, задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, осъденият се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена (чл. 423, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от НПК) или след като е изпълнена, той не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина, какъвто несъмнено е настоящият случай. Както бе посочено, осъденият В. е участвал лично в цялата досъдебна фаза на наказателното производство. При взимане на мярката му за неотклонение "подписка" е бил уведомен за задълженията си да не се отклонява от посоченото местоживеене без разрешение на съответния орган, да съобщава за всяка промяна на адреса си, да се явява при всяко призоваване, а също така е бил уведомен и за последиците от неспазване на тези изисквания с постановлението за привличане на обвиняем от 10.12.2013 г. и с разпореждането от 24.10.2014 г. Въпреки това, осъденият се е отклонил от известния по делото адрес без съответно разрешение, не е уведомил за това съда, напуснал е пределите на страната и не е съобщил новото си местопребиваване до намирането му от служебно лице след обявяването му за издирване. Той сам се е поставил в условия, при които да не може да бъде осигурено личното му участие в съдебната фаза на процеса, след като му е станало известно, че спрямо него е налице висящ и неприключил съдебен процес. Съдът е направил необходимото за осигуряване на личното му участие, след което е провел надлежно и законосъобразно съдебно производство и е постановил атакуваната сега пред ВКС присъда. Съдът е охранил в нужната степен интересите осъдения, като е изпълнил задължението си по чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК и е извършил преценка, че неучастието му няма да препятства разкриването на обективната истина по делото. На В. е бил гарантиран справедлив наказателен процес в негово отсъствие при спазване и зачитане на всички негови процесуални права. Неучастието му в този процес е негов личен избор, от който обаче той не може да черпи права. Неявяването му в съдебните заседания след 30.04.2015 г. се дължи единствено на взето от него решение да не упражни правото си на лично участие в съдебната фаза на процеса. Този извод не се повлиява от обстоятелството, че на 24.02.2016 г. е бил задържан от властите на Кралство Холандия, след като преди това се е отклонил от местоживеенето си, нарушил е условията на взетата мярка за неотклонение и е напуснал пределите на страната, без надлежно уведомяване и разрешение за това. То би имало значение евентуално на плоскостта на преценка за наличие на хипотезата по чл. 423, ал. 5 от НПК - когато предаденият на Р. България от друга държава задочно осъден съдържа и изрично предоставени от страната ни гаранции в европейска заповед за арест (ЕЗА) за възобновяване на делото. От съдържанието на писмо с вх. № 6221/15.06.2016 г. на ВКП се установява, че по отношение на Е. В. В. не е издавана ЕЗА. А и както подробно бе изяснено по-горе, същият няма качеството на задочно осъден. В заключение, процесуалното поведение на осъдения В. и фактът, че той е бил запознат с воденото срещу него производство, но сам е решил да не участва в съдебното разглеждане на делото, за което е бил уведомен, поискал е и е получил правна помощ в лицето на защитник и той е изпълнил задълженията си на такъв, дава основание за извода за неоснователност на искането му за възобновяване на делото, поради което то следва да бъде оставено без уважение. Наведените от защитата на осъдения доводи, касаещи доказателствената дейност на съда, са относими към основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство. Поради изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение