Решение № 2234 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15412/2010 г.

Решение № 2234 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15412/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Сдружение за електронни комуникации" със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Патриарх Евтимий" № 36, вх. "Б", ап. 13, против решение № 6486/17.05.10 г., постановено от тричленен състав на VII-мо отделение на Върховния административен съд в производството по адм. д. № 14130/09 г. по описа на същия съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Комисия за защита на конкуренцията не е взел становище. Ответникът, "Асоциация на Българските кабелни оператори" чрез процесуалния си представител, адв. Георгиева излага доводи относно основателността на касационната жалба с молба да бъде уважена съобразно изложеното в нея. Ответникът, "БТК" АД, представляван от юрк. Михайлов и адв. Пачаманов, надлежно упълномощени, поддържа неоснователност на касационната жалба по съображения в писмени бележки. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба процесуално допустима - подадена е от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на VII-мо отделение на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването по жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Сдружение за електронни комуникации" - София срещу решение № 1008/1.10.09 г. по преписка КЗК-662/07 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е прието за установено, че "БТК" АД не е извършила нарушения по чл. 18, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ отм. и по чл. 82, б. "а" ДЕО. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че "БТК"АД като собственик на селищната канална мрежа и предприятие с господстващо положение на пазара за достъп до тази мрежа, прилагайки Общите условия за съвместно ползване на подземната канална мрежа, не е извършило действия с цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, изразяващи се в пряко или косвено налагане на цени или други нелоялни търговски условия. Изводът за неоснователност на оспорването е обоснован с влязлото в сила решение № 721/10.05.07 г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което в производство Закона за далекосъобщенията /ЗД/ - отм., са одобрени "Общи условия за ползване на подземната кабелна и далекосъобщителна мрежа на БТК" оспорването по реда на Глава десета АПК срещу което е отхвърлено с решението по адм. д. № 9645/07 г. на Върховния административен съд, оставено в сила с решението по адм. д. № 6478/09 г. на петчленен състав на същия съд и липсата на установявания относно конкретни действия на господстващото предприятие за нарушаване правилата на конкуренцията при прилагане на тези общи условия или за нарушаване на същите. Решението е правилно, постановено е след съвкупна преценка на доказателствата, съдържащи се в административната преписка при обосновани и в съответствие с материалния закон правни изводи. Дейността на господстващото на съответния пазар предприятие "БТК" АД е регулирана от специален закон - ЗД /отм./, чиито изисквания по отношение изработването на общите условия за съвместното ползване на подземната канална мрежа са безспорно изпълнени. В производството по издаване на решение № 721/10.05.07 г. на КРС е обсъдена ценовата листа, предложена от "БТК" АД, а влязлото в сила решение по адм. д. № 9645/07 г. на Върховния административен съд е определило тези цени като съобразени с принципа на разходоориентираност. Съгласно чл. 179, ал. 2, т. 4 ЗД /отм./ цените и начинът на плащане са задължителен реквизит на Общите условия и преценката за законосъобразност на одобряващото тези условия решение на регулаторния орган обхваща и преценката за обоснованост на предложените от господстващото предприятие цени. В тази връзка становището на касатора, че проверката на регулаторния орган се изразява единствено в преценка относно наличието на минималните изискуеми от специалния закон реквизити на общите условия се явява без опора в закона от една страна, а от друга - възприето при несъобразяване с влязлото в сила съдебно решение. Общите условия за съвместно ползване на подземната канална и далекосъобщителна мрежа на БТК подлежат на преценка за съответствието им с принципите и целите на специалния закон, спазването на които е гаранция за лоялни търговски отношения между участниците на пазара за предоставяне на далекосъобщителни услуги, от което следва неоснователност на мнението, че одобрените общи условия създават нарушаващи конкуренцията предпоставки. В мотивите на обжалваното решение изводът за лоялно поведение на ответника по касация е обоснован не само с наличието на надлежно одобрени общи условия, а и с липсата на заявени от касатора твърдения за конкретни антиконкурентни действия, доказани по административната преписка, или за нарушение на отделни клаузи на тези условия. Диспозитивът на административното решение в частта на произнасянето по чл. 82, б. "а" ДЕО е в съответствие с данните по преписката и правомощието на КЗК по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗК /отм./ да установи, че не е извършено нарушение по закона. В същия смисъл е и предложение последно на чл. 5 от Регламент /ЕО/ № 1/2003 г., което предвижда, че когато въз основа на информацията, с която разполагат в производството по приложението на чл. 81 и 82, условията за налагане на забрана не са изпълнени, органите по конкуренцията на държавите членки могат да решат, че няма основание за предприемане действия от тяхна страна. Решението да не се предприемат действия по чл. 81 или 82 ДЕО има равнозначно значение на установяването, че нарушение на закона не е извършено. Ето защо, като е отхвърлил оспорването и в тази му част, тричленният състав не е нарушил съдопроизводствените правила. С оглед изложеното обжалваното решение се явява постановено при липсата на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,