Решение № 71 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4081/2007 г.
ВКСI гражданско отделение11.05.2009 г.докладчик Бранислава Павлова
Диспозитив
Допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решението на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение № № 1* от 6.03.2009 г. по гр.д. № 4081/2007 г. като допълва диспозитива К. следва: Осъжда С. Д. Д. /К./ да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на 10 лв. /десет лева/. Оставя без уважение молбата на С. Д. Д. /Казаков/ за изменение на решението в частта за разноските и в частта за началния момент, от който се дължи законната лихва върху присъденото обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ.
Мотиви
Решение № 71 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4081/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова С. Д. Д. - К. е подал молба, в която изразява несъгласие с решението на Върховния касационен съд, II г.о. № 1* от 6.03.2009 г. по гр.д. № 4081/2007 г. в частта за началния момент на законната лихва върху присъденото обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ като счита, че тя се дължи от датата на незаконното задържане, а не от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на административния акт. Искането засяга съществото на спора и не може да бъде уважено поради забраната на чл. 192, ал. 1 ГПК (отм.) съдът сам да отмени или измени постановеното от него решение, освен при наличие на очевидна фактическа грешка, каквато в случая не е налице, защото съдът изрично при определяне на началния момент на лихвата се е позовал на разясненията, дадени в ТР 3/2004 г. От друга страна молбата не може да се приеме за жалба срещу постановеното решение, тъй като триинстанционния ред за разглеждане на спора е изчерпан. С молбата се прави и искане за изменение на решението в частта за разноските. В тази част тя също е неоснователна, защото съдът е присъдил платеното адвокатско възнаграждение, а платените такси за получаване на преписи от документи по делото, каквито молителят поддържа, че е направил не представляват разноски по водене на делото. При извършената проверка на решението съдът констатира, че е налице несъответствие между мотивите и диспозитива на решението по по отношение на дължимата държавна такса. Искът по чл. 2 ЗОДОВ срещу М. на в. р. е отхвърлен изцяло и поради това е посочено в мотивите, че по този иск ищецът дължи държавна такса 10 лв. на основание чл. 9а ЗОДОВ във връзка с т. 2а от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, осъдителен диспозитив в този смисъл. Следователно допусната е очевидна фактическа грешка, състояща се в противоречие между мотивите и диспозитива, която следва да бъде поправена на основание чл. 247 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г.о