Решение № 5855 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2994/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от „ДЖЕЙ КЕЙ МЕДИКЪЛ“ АД ЕИК 202406877, чрез адв. Илиева, против Решение № 1160/12.01.2026 г. постановено по адм. дело № 6390/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена исковата претенция на дружеството срещу Национална агенция за приходите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди вследствие на отменен като незаконосъобразен ревизионен акт. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел липса на пряка причинно-следствена връзка между отменения ревизионен акт и претендираните имуществени вреди, представляващи уговорено и заплатено възнаграждение за успех по договор за правна защита и съдействие от 19.07.2019 г., изменен с анекс от 02.12.2019 г. Излагат се доводи, че основанието за дължимост на възнаграждението е окончателната отмяна на ревизионния акт, а не издаденият впоследствие АПВ, като последният има значение единствено за определяне размера на възнаграждението. Излага подробни доводи по съществото на спора. Иска да се отмени решението в оспорената част и да се постанови друго, с което се присъди обезщетение в претендирания размер, ведно с дължимите лихви за забава. Прави и искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Национална агенция за приходите, чрез юрк. Йорданова, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АССГ се е развило по предявен от „ДЖЕЙ КЕЙ МЕДИКЪЛ“ АД против Национална агенция за приходите иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 15 890,02 лв., представляващи разход за адвокатско възнаграждение за успех при отмяна на Ревизионен акт /РА/ № Р-22221217006586-091-001/25.10.2019 г., ведно с мораторна лихва в размер на 5 527,94 лв. за периода от 13.10.2022 г. до 19.06.2025 г. и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. От фактическа страна съдът е приел за установено, че на „ДЖЕЙ КЕЙ МЕДИКЪЛ“ АД е извършена ревизия по ЗДДС, приключила с издаването на РА № Р-222212117006586-091-001/25.10.2019 г., с който на дружеството са установени задължения за ДДС и лихви в общ размер на 94 405,45 лв. Ревизионният акт е потвърден с Решение № 284/21.02.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“, а впоследствие отменен с Решение № 6274 от 11.11.2020 г. по адм. дело № 3225/2020 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение № 8978 от 13.10.2022 г. по адм. дело № 945/2021 г. по описа на ВАС. Във връзка с оспорването на ревизионния акт между дружеството и Адвокатско дружество „Табаков, Табакова и съдружници“ е сключен договор за представителство и правна защита от 19.07.2019 г., изменен с анекс № 1 от 02.12.2019 г. С договора и анекса са уговорени възнаграждения за различните етапи на защитата – за възражение срещу ревизионния доклад, за административно и съдебно обжалване, както и възнаграждение за успех по чл.4, т.4.2 в размер на 10% върху материалния интерес на отменената част, а при признаване за възстановяване на суми – върху тази част. По делото са представени приемо-предавателни протоколи относно изпълнение на договорените услуги от договора, както и АПВ № П-22222523164327-004-001/30.08.2023 г., издаден във връзка с възстановяване на събрани суми след отмяна на ревизионния акт. При така установената фактическа обстановка административният съд е приел, че предявеният иск е процесуално допустим, но неоснователен. Приел, че претендираното възнаграждение по чл. 4, т.4.2 от договора представлява възнаграждение за успех, обвързано не с отмяната на ревизионния акт, а със суми, подлежащи на възстановяване по АПВ, издаден вследствие предварителното изпълнение на ревизионния акт. Според съда не е налице пряка причинно-следствена връзка между отменения ревизионен акт и претендираната вреда, доколкото възстановяването на сумите е обусловено от последващи актове и действия. Приел е също, че по делото не са представени доказателства за действително заплащане на претендираното възнаграждение за успех, както и че сумата не представлява пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. Посочено е още, че макар възнаграждението по чл.4.2 да не е пряко обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., то следва да отговаря на изискванията на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за справедливост и обоснованост. В тази връзка е отбелязано, че по договора са били уговорени множество отделни възнаграждения за различни етапи на едно и също производство, като за съдебното обжалване пред АССГ и ВАС на дружеството вече били присъдени разноски. Според съда евентуалното претендиране на възнаграждение за успех е следвало да бъде направено именно в рамките на съдебните производства по оспорване на ревизионния акт, а не по реда на ЗОДОВ. Така мотивиран съдът е отхвърлил изцяло исковата претенция. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. В настоящия случай, неправилно първоинстанционният съд е приел, че претендираното възнаграждение за успех не представлява пряка и непосредствена вреда по смисъла на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. По делото са установени всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата – налице е отменен като незаконосъобразен ревизионен акт, реално извършен разход за адвокатска защита и пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и претърпените имуществени вреди. От доказателствата по делото се установява, че между „Джей Кей Медикъл“ АД и Адвокатско дружество „Табаков, Табакова и съдружници“ е сключен договор за процесуално представителство и правна защита, обхващащ защита срещу ревизионния акт. Уговореното възнаграждение за успех по чл.4, т.4.2 от договора е дължимо именно при окончателна отмяна на ревизионния акт, каквато е настъпила с Решение №8978/13.10.2022г. на ВАС и възстановяване на сумите по ревизионния акт. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че вредата е опосредена от издадения АПВ. Същият не представлява основание за възникване на задължението за плащане на възнаграждението за успех, а единствено служи като база за определяне размера му съобразно постигнатата договорка между страните. В конкретната хипотеза, претендираните имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт, тъй като са настъпили именно в резултат на отменен ревизионен акт, задължението по който е предварително събрано и в последствие възстановено. Независимо че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Дружеството не би заплатило адвокатско възнаграждение и това нямаше да представлява вреда, ако не бе издаден незаконосъобразният РА. Налице е намаление на имуществото на дружеството, равно на размера на платеното адвокатско възнаграждение. Съответно причинените имуществени вреди са преки, тъй като в случая са последица от вредоносния резултат - явяват се следствие от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат. Неправилен е и изводът на административния съд, че липсват доказателства за реално извършен разход. По делото са представени издадена от адвокатското дружество фактура № 8597/04.09.2023г., платена на 07.09.2023г., както и банково извлечение, представено и прието със становище от 20.10.2025 г. Сумата е постъпила на същата дата по банковата сметка на адвокатското дружество, за което е представено извлечение към исковата молба. Тези доказателства не са били обсъдени, което е довело до необоснованост на съдебния акт. На следващо място, настоящата инстанция намира уговорения размер на адвокатско възнаграждение за обоснован и справедлив, което означава, че е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства която и да е от страните в производството. С Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/15 на Съда на ЕС е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се съобразят предмета на спора, неговата цена, труда и разноските, които трябва да понесе загубилата страна, следва да бъдат пропорционални. С оглед изложеното съдът не установява направените разноски да са непропорционални/несъразмерни предвид материалния интерес на спора, фактическата и правната сложност и обема на оказаната адвокатска защита. Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а предявеният иск – уважен изцяло, ведно с претендираната законна лихва считано от 13.10.2022г. Тук приложение намира Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК, съгласно което началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове– т.е. решението на ВАС от 13.10.2022г. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Същите, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане са в размер на 2 717,52 евро / левова равностойност на 5 315 лева/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение