Решение № 6825 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13802/2010 г.

Решение № 6825 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13802/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Красимир Иванов Георгиев от гр. Хасково против решение № 339 от 21.09.2010 г. по адм. дело № 415 по описа за 2010 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-87-1/21.06.2010 г. на Директора на РУСО - Хасково и е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 53, ал. 4 от КСО, на административнопроизводствени правила и необоснованост. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Хасково е решение № Ж-87-1/21.06.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 81/22.04.2010 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 114, ал. 3 от КСО, с което Красимир Иванов Георгиев от гр. Хасково е задължен да възстанови сумата 460 лв., представляваща недобросъвестно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за времето от 01.12.2008 г. до 30.01.2009 г. и 119.22 лв. - лихви. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Хасково е обосновал правилния извод за издаване на оспорените административни актове при спазване на административно- производственото правило на чл. 114, ал. 3 от КСО и при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 114, ал. 1 от КСО. След като е подложил на подробно и задълбочено обсъждане събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът законосъобразно е приел, че жалбоподателят Георгиев не е имал право на парично обезщетение по ал. 2 за времето, през което детето Иван е било настанено в ОДЗ № 17 "Иглика", гр. Хасково. Изводът за недобросъвестност на бащата е мотивиран от обстоятелството, че в подадената молба-декларация за отпускане на паричното обезщетение той е декларирал, че детето не е настанено в детско заведение. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи неправилно прилагане на административнопроцесуални норми и нарушения на съдопроизводствени правила, са неоснователни. Административното производство е образувано на основание чл. 114, алинея 3 от КСО, съгласно която сумите по ал. 1 и 2 се възстановяват въз основа на разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. В случая оспореното разпореждане е издадено от ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване Костова (Дюлгерова), а потвърдилото го решение по чл. 117, ал. 3 от КСО - от директора на РУСО, гр. Хасково. При това положение първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел, че актовете са издадени от компетентни административни органи. Спазено е процесуалното правило на чл. 168, ал. 1 от АПК, задължаващо съда да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Неуведомяването на жалбоподателя за започнатата от РУСО - Хасково проверка по никакъв начин не е нарушило процесуалните му права на защита по административен и съдебен ред и не е повлияло върху материалната законосъобразност на издадените актове. Неоснователни са оплакванията за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване възниква за бащата, ползващ допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст. На основание чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда допълнителният отпуск се разрешава на бащата, ако е изпълнено условието по ал. 1 детето да не е настанено в детско заведение. Настаняването на детето в детско заведение е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. Административен съд - Хасково е приложил правилно материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли, в сила до 05.12.2008 г., а след тази дата - по чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г.). В разглеждания случай е установено, че детето Иван е постъпило в Обединено детско заведение "Иглика" на 03.10.2008 г. и към датата на проверката е продължавало да го посещава. Настаняването в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване (в същия смисъл са решение № 7821 от 11.06.2010 г. по адм. д. № 5637 от 2010 г. на ВАС - VI отд., решение № 14321 от 25.11.2010 г. по адм. д. № 8556 от 2010 г. на ВАС - VI отд. и цитираната в него съдебна практика). Неоснователното изплащане на парични обезщетения по чл. 53, ал. 2 от КСО е последица от недобросъвестното поведение на получилото ги лице, което в подадената молба-декларация е декларирало, че детето не е настанено в детско заведение. Невярното деклариране на известни на молителя обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Оспорените административни актове, с които е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания, са законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Обжалваното съдебно решение е правилно и в частта за присъденото в полза на административния орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на колегиите, в случаите, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебноадминистративното производство. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен правилно съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,