Решение № 9952 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14373/2009 г.

Решение № 9952 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14373/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Петров Дончев, от гр. Варна, против решение № 1481 от 14.09.2009 г., постановено по адм. дело № 1520/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - Командирът на поделение 38090, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 140/26.05.2009 г., издадено от Командира на поделение 38090, с която на Красимир Петров Дончев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат съдът е приел, че на 12.05.2009 г. по време на военна служба Дончев след многократно повикване по телефона се явил с 50 минути закъснение във видимо неадекватно състояние, което пораждало съмнение за употреба на алкохол. По заповед на Командира на поделението касаторът е изпратен за изследвания, в резултат на които е установено наличие на концентрация на алкохол в кръвта 1.278 промила. Била разпореден да се извърши служебна проверка, резултатите, от която са отразени в протокол от 18.05.2009 г. От Дончев са поискани обяснения и той е дал писмени такива. Проведена е и беседа. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение е правилно. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът правилно не е допуснал до разпит лицата Найден Джурков и Николай Георгиев, тъй като жалбоподателят е искал с показанията им да установя отрицателни факти, което е недопустимо. Съдът е указал на жалбоподателя, че ако оспорва протокола от проведената служебна проверка, то следва да направи това по предвидения във закона ред, но оспорване по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК не е направено. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът е следвало да изиска протоколите от Военноморска болница за извършения преглед и изследвания, тъй като такова искане не е правено. В първоинстанционното производство жалбоподателят не е ангажирал каквито и да било доказателства, установяващи твърденията му, свързани със здравословното му състояние, нито пък такива установяващи възможността, приеманите от него лекарства да са дали отражения върху изследванията, установили наличие на алкохол в кръвта и урината. Ето защо доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Законосъобразен и в съобразно със събраните по делото доказателства е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗОВСРБ. От събраните в административното производство доказателства - обяснения на офицерски кандидати Калчев и Рашев, както и от приложения фиш за химико-токсикологично изследване по несъмнен начин по делото е установено, че касаторът въпреки многократните позвънявания не се е явил в заповяданото време, а е закъснял с 50 минути. Последвала среща с командира, който разпоредил редник Дончев да бъде изпратен до ВМА/ББАЛ Варна за кръвна проба за алкохол, а изследванията показали наличие на алкохол в кръвта. Административният орган е установил фактите и обстоятелства съгласно правилото на чл. 39, ал. 1 от АПК и по реда на чл. 246 от ЗОВСРБ. Съгласно правилото на чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Ето защо като е направил извод, че жалбоподателят е осъществил визираните в заповедта дисциплинарни нарушения, Административен съд гр. Варна е постановил решение съответно на материалния закон и съобразно на събраните по делото доказателства. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че касаторът бил изпратен в болница поради здравословен проблем за преглед и евентуално лечение, като изобщо не е стоял въпроса за изследване, свързано с установяване на концентрация на алкохол в кръвта. От събраните в административната преписка доказателства е установено точно противното, а самият жалбоподател в жалбата си до първоинстанционния съд заявява: "На командира на поделението му се сторило, че съм бил в неадекватно състояние, поради което бях изпратен на медицински преглед и изследване в ББАЛ - Варна към Военномедицинска академия - София. От взетите проби на кръв било установено, че се намирам в лека степен на алкохолно повлияване, което аз лично не усещах и не ми пречеше да изпълнявам служебните си задължения." Доводите на касатора в писмената защита за незаконосъобразност на оспорената заповед не следва да се обсъждат, тъй като предмет на касационен контрол е правилността на съдебното решение, а не законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,