Решение № 16547 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12516/2012 г.

Решение № 16547 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12516/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Дупница, чрез процесуален представител, срещу решение № 160/10.08.2012 г. по адм. д. № 104/2012 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена негова заповед № 308/23.02.2012 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и ал. 4 във вр. с чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и ново щатно разписание е прекратено служебното правоотношение на Стефан Иванов Димитров от гр. Дупница, на длъжността "началник отдел "Строителство" и главен инженер" и общината е осъдена да заплати деловодните разноски по делото. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост. Ответникът по касационна жалба - Стефан Иванов Димитров, жив. в гр. Дупница, чрез процесуален представител, в писмена защита и съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и съдържа необходимите реквизити, включително фактическо и правно основание за прекратяване на правоотношението. Заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Същата е издадена в противоречие в материалния закон. За да бъде налице законосъобразно прекратяване на служебното правоотношение на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да е налице съкращаване на заеманата длъжност. За да има съкращаване на длъжността е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки - длъжността да не съществува като нормативно определена позиция в щатното разписание и длъжността да не съществува като система от функции, задължения и изисквания по длъжностна характеристика. Основният спор между страните е дали длъжността "началник отдел "Строителство" е идентична с длъжността "Началник отдел "Строителство и главен инженер". За да отмени оспорваната заповед първоинстанционният съд е приел, че административният орган, върху когото пада тежестта на доказване, не е доказал, че двете длъжности са различни. Решението е правилно. Легална дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в чл. 2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (отм.), действала към момента на издаване на оспорената заповед. Съгласно дефиницията "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Видно от формулировката е, че основните белези на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. За да се твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, следва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /т. е. като нормативно определена позиция/ в щатното разписание за съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, установени с длъжностна характеристика - тоест двете предпоставки трябва да бъдат установени кумулативно. Административният съд правилно е приел, че преценката за наличието или не на промяна в длъжността като система от функции, задължения и изисквания, е свързана с анализ на двете длъжностни характеристики за двете длъжности чрез тяхното съпоставяне. Съгласно нормата на чл. 170 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Следователно в тежест на административния орган е било да представи доказателства за различието в изискванията за заемане на двете длъжности. Тежестта за доказване на промяната е указана от съда в определение № 201/3.05.2012 г. на АС - Кюстендил. Административният орган обаче не е извършил това доказване и е представена длъжностна характеристика само за новата длъжност, като в касационната си жалба не оспорва обстоятелството, че за длъжността на жалбоподателя изобщо не е имало изготвена длъжностна характеристика. При липсата на длъжностна характеристика за тази длъжност, обоснован е изводът на съда, че функциите на длъжността "главен инженер" са инкорпорирани в длъжностните права и задължения на "началник на отдел "Строителство" и за да се приеме, че длъжността е съкратена е необходимо да бъде преустановено изпълнението на присъщите й задачи, функции и задължения, което административният орган не е направил и е понесъл последиците от недоказването на фактическото и правно основание за издаване на заповедта си. Изводите на съда кореспондират с наличните по делото доказателства и при така установената фактическа обстановка АС правилно е приложил материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,