Решение № 8165 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2238/2017 г.

Решение № 8165 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2238/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет гр. Варна чрез неговия пълномощник срещу решение № 2625/27.12.2016 г. по адм. д. № 2077/2016 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като необосновано и в противоречие с материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба С. Г. И. чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от С. Г. И. за прогласяване нищожността на решение № 2405-10 по протоколи № 24/23, 24 от 30.06.2010 г. на касатора, с който на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ е одобрен план за регулация и застрояване /ПРЗ/ на [жк] в частта досежно имот 10135.2526.1017. С обжалваното решение съдът е прогласил нищожността на оспорения административен акт в обжалваната му част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С одобрения план се предвижда законно построената в имота сграда да бъде премахната, като от площта му се отнемат повече от допустимите 25 %. С това няма да бъде постигната целта, посочена в чл. 16, ал. 4 ЗУТ-получаване на равностоен урегулиран имот, който да е с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност пред урегулирането му. Поради това административният акт е издаден при превратно упражняване на власт. Така постановеното решение като краен резултат е материалнозаконосъобразно при следните съображения: От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че територията, в която е имотът, не е урегулирана. С одобрения ПРЗ е предвидено прокарване на улица, която засяга подпорната стена в имота, който е с денивелация на терена. Частта от имота, попадаща в улична регулация, води до премахването както на подпорната стена, на масивна ограда и трайни насаждения. Одобреният план за ПРЗ не запазва съществуващата в имота законно построена сграда, а предвижда ново застрояване. Правното основание за одобрения план е чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Този план е различен от плана по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Подробните устройствени планове по ЗУТ нямат отчуждително действие, освен в случая по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Изключението по чл. 16, ал. 1 ЗУТ е, че отчуждителното действие настъпва с влизането на самия план в сила- чл. 16, ал. 5, изр. 1 от закона; то е само в полза на общината, не и на държавата; отчуждават се само до 25 % от имота и обезщетението е само имотно-16, ал. 4 ЗУТ/изм/. Незабавното отчуждаване по реда на чл. 16, ал. 1 ЗУТ е приложимо само за обектите, посочени в нормата- за изграждане на обекти на зелената система и на социалната инфраструктура и на техническата инфраструктура-публична собственост. Съгласно пар. 5, т. 31 ДР на ЗУТ "Техническа инфраструктура" е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност, а според т. 75 "Социална инфраструктура" са сгради и съоръжения - публична собственост, формиращи система за обслужване на населението в администрацията на държавната и местната власт, образованието, здравеопазването, културата, социалните дейности и спорта. Поради това прокарването на улици с план за регулация и застрояване и отчуждаване на имоти или части от тях за улици на посоченото основание е недопустимо. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ е неприложима за прокарване и отчуждаване за улици. Предвид изложеното одобреният ПРЗ е постановен при допуснат порок. Същият сочи на висока степен и тежест на недействителност на административният акт в хипотезата на материална такава. В случая одобреният ПРЗ с оглед посоченото правно основание и предизвикваните с него правни последици- отчуждаване за улица- е лишен от законова опора. Поради това административният акт е нищожен такъв. С оглед изтъкнатите съображения спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски по представения списък в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,