Решение № 6082 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9459/2010 г.

Решение № 6082 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9459/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Арменак Ованез Хачикян, ЕГН хххххххххх, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора, гр. Белене, против т. 4 и т. 5 от Заповед на министъра на правосъдието (МЗ) № ЛС-04-241/25.02.2010 г. По делото липсват доказателства кога обжалваната МЗ е съобщена на лишените от свобода, вкл. жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че жалбата му е подадена в срок и е процесуално допустима. Недоволен от т. 4 и 5 на МЗ, Хачикян ги обжалва. Твърди, че с тях "... е разпоредено от министъра да бъдат спрени от работа лишените от свобода, които са осъдени с влезли в сила присъди за извършени престъпления по чл. 321, чл. 354а, чл. 159а, както и престъпленията извършени под въздействието на алкохол и упойващи вещества". Счита, че в тази си част МЗ противоречи на разпоредбите на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Моли за отмяната им. Ответната страна - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, съобрази от фактическа страна следното: Видно от представеното ксерокопие от писмо на началника на Затвора Белене до ГД "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, София е, че Хачикян е осъден по 4 наказателни дела от различни съдилища на наказания "лишаване от свобода" и по 2 - на наказания "пробация". На основание чл. 25, ал. 1 от НК му е наложено да изтърпи най-тежкото от тези наказания от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода. На 4.12.2008 г. е постъпил в Затвора гр. Варна, като на 11.12.2010 г. е приведен в Затвора гр. Белене. С обжалваната т. 4 от МЗ, министърът на правосъдието е разпоредил лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затворнически общежития от открит тип, да се назначават на работа на обекти извън района на общежитието без охрана, след комплексна оценка на здравословно състояние и работоспособност; възраст; пол; професионални умения и квалификация; интереси и предпочитания; резултати от оценка на риска и изискванията на режима и охраната. С обжалваната т. 5 от МЗ, министърът е разпоредил лишените от свобода по т. 4 да се назначават на работа на обекти извън района на общежитието без охрана с предимство, ако отговарят едновременно на изброени в заповедта специфични критерии. Останалите лишени от свобода да се назначават на работа на обекти извън района на затворническото общежитие съобразно възможностите. При така установеното от фактическа страна жалбата се явява неоснователна. С обжалваните точки 4 и 5 от МЗ се разпорежда нещо различно от твърдяното в жалбата "спиране" от работа на определени групи лишени от свобода лица. В тях са посочени условията, които подлежат на оценка от страна на затворническата администрация и критериите, при наличието на които определени категории лишени от свобода се изпращат на работа с предимство. Видно от последното изречение на т. 5 е, че изпращането на работа на обекти извън затвора е съобразно възможностите. Последното не противоречи на разпоредбите на чл. 77 и сл. от ЗИНЗС. Безспорно е, че всяко право, включително правото на работа за лишените от свобода, ще се реализира при наличие на обективни възможности за това. Наличието на достатъчно свободни работни места, ще доведе до удовлетворяване на желанието за работа на всички лишени от свобода извън затворническите общежития. Обратно - липсата на достатъчно работни места за всички лишени от свобода, което обективно е възможно, налага изготвянето на критерии, въз основа на които ще се извърши изпращането на едни преди други затворници. Наличието на такива критерии не ограничава правото на лишените от свобода да полагат труд. Както се каза, в обжалваните точки на МЗ липсва разпореждане на министъра за "спиране" от работа на определена категория лишени от свобода. Такова разпореждане не съществува и в цялата обжалвана заповед. По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна. Като такава тя следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС,