Решение № 9866 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4585/2013 г.

Решение № 9866 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4585/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет- Камено, чрез процесуалния представител адв. Е. Мосинов, против решение № 427 от 25.02.2013 г., постановено по адм. д. № 1135/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което по протест на прокурор в Районна прокуратура - Бургас е прогласена нищожността на решение на Общински съвет - Камено, по т. 5 от протокол № 36 от 13.05.2010 г. на Общински съвет - Камено, с предмет отдаване под наем на язовир, находящ се в землището на с. Винарско, Община Камено. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда-несъобразяване с всички доказателства по делото и неправилно приложение на материалния закон - § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН) и чл. 14, ал. 2, 3 и 7 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Касационният жалбоподател моли решението да се отмени и да се отхвърли протеста, или делото да се върне за ново разглеждане. В откритото съдебно заседание на ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът - Районна прокуратура - Бургас не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано. Счита, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Намира, че правилно съдът е приел, че решението на Общинския съвет е нищожно, в която връзка преценява като правилен изводът на съда, че в настоящия случай е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК), вр. чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закона за водите /ЗВ/, а именно процесните обекти да бъдат предоставени на концесия, а не да се отдават под наем по реда на ЗОС. Счита за обоснован и изводът на съда, че разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС /ред. ДВ, бр. 54/2008 г./ не намира приложение, т.к. обявеният търг за отдаване под наем не касае част от имот, а цялостен обект, публична държавна собственост. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна. Предлага решението като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС - Бургас се е развило по протест на прокурор от Районна прокуратура - Бургас, с искане за обявяване нищожността на Решение на Общински съвет - Камено, по т. 5 от протокол № 36 от 13.05.2010 г., с което е прието да се включи в програмата за управление на собствеността на община Камено за 2010 г., в частта имоти, които община Камено има желание да отдаде под наем, на язовир, находящ се в землището на с. Винарско, Община Камено, с обща площ 11.252 дка и да се проведе публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на за този имот - публична общинска собственост за срок от пет години. Съдът е събрал относимите доказателства, които подробно е обсъдил и е приел за установено, че с оспорения административен акт, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМАи чл. 14, ал. 7 ЗОбС, чл. 14, ал. 2 и 3 ЗОбС, е дадено съгласие за отдаване под наем чрез търг на обект, представляващ язовир - публична общинска собственост, видно от представения по делото акт за публична общинска собственост /л. 8 от делото/. При така установените факти, за които страните не спорят, включително и за вида на собствеността върху процесния обект, съдът е приел за несъстоятелно позоваването на ответника по протеста на § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН), съгласно който ако до влизането в сила на закона няма сключени договори по § 3, ал. 2, до предявяване на искането по реда на § 3, ал. 3, язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОбС. Съдът е приел, че тази разпоредба, впрочем непосочена в протестираното решение, е неприложима в случая, доколкото касае управление на язовири и микроязовири, които са били включени в имуществото на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предназначени са за напояване и представляват част от напоителната система на създадени сдружения за напояване в съответната община, каквато приел, че настоящата хипотеза не е, като съобразил и факта, че по делото няма данни към датата на приемане на решението на ОббС язовирите да са включени в имуществото на търговско дружество или сдружение за напояване. Като краен извод съдът е приел, че след като процесният воден обект е извън приложното поле на § 4, ал. 1, вр. § 3 от ПЗР на ЗСН, при неговото управление приложение е следвало да намери разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК, вр. чл. 19, т. 4, б. "в" ЗВ (в относимата редакция - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009), тоест да бъде предоставен на концесия, а не да се отдава под наем по реда на ЗОбС. Посочил още, че процесният обект, като публична общинска собственост, подлежи единствено на концесиониране, съгласно чл. 20 ЗВ и чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК, откъдето обосновал извод, че с изрична законова норма той е изключен от приложното поле на чл. 14, ал. 7 и чл. 14, ал. 1, 2 и 3 от ЗОС. Така постановеното решение е правилно. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е основното възражение за нарушение на материалния закон. Административният съд точно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за концесиите /ЗК/ в относимата редакция /ДВ, бр. 102 от 28.11.2008 г./, съгласно който на концесия по реда на този закон се предоставят обектите от обществен интерес, представляващи обекти, имоти или части от имоти - публична държавна или публична общинска собственост и обекти, имоти или части от имоти - частна държавна или частна общинска собственост, и на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закона за водите в относимата редакция /ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г./, съгласно която управлението на посочените по-горе обекти, съгласно чл. 20 от с. з. се извършва чрез отдаването им на концесия, и които норми са специални по отношение на Закона за общинската собственост. Противно на твърдяното в настоящата жалба, в тази връзка съдът правилно е съобразил, че от представените по делото доказателства не се установява водните обекти да попадат в кръга на обектите по § 3 ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост могат да бъдат отдадени под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОбС, след съгласуване с надзорния орган, съобразно § 4, ал. 1ПЗР на ЗСН. Наред с изложеното следва изрично да се посочи, че разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН препраща към редакцията на чл. 12, ал. 4 ЗОбС по ДВ бр. 96/1999 г., преди изменението на ЗОС по ДВ бр. 101/2004 г., след което отдаването под наем на части от имоти - публична общинска собственост вече се урежда именно от чл. 14, ал. 7 ЗОС. Противно на твърдяното в настоящата касационна жалба, правилен е формираният от административния съд извод, че след като процесният воден обект е публична общинска собственост и липсват данни да е включени в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, тоест е изключен от приложението на § 4, ал. 1 вр. § 3 ПЗР на ЗСН, релевантно в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, съгласно което обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. Както правилно е прието в обжалваното решение, обектите публична общинска собственост са изключени от приложното поле на чл. 14, ал. 7 и чл. 14, ал. 1, 2 и 3 ЗОбС по силата на императивна законова разпоредба. По изложените съображения ВАС намира, че административният съд е осъществил обоснована и правилна преценка за нищожност на оспореното решение на ОбС - Камено, доколкото процесният воден обект изобщо не е могъл да бъде предоставени под наем по реда на ЗОС. В случая е налице такова съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожността на приетия от ОбС - Камено административен акт. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е обявил неговата нищожност. Обжалваното решение е съобразено с константната практика на ВАС по идентични случаи - така напр. в решения № 8695 от 18.06.2012 г. по адм. д. № 6209/2012 г. и № 6143 от 2.05.2012 г. по адм. д. № 6181/2011 г. - двете на IV отд. на ВАС. Съдебното решение не страда от инвокираните от касатора пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната жалба е неоснователна. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение.