Решение № 2341 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9450/2020 г.

Решение № 2341 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9450/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от "КРИС 88" ЕООД и Държавна комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ), срещу Решение № 209 от 1.06.2020 г., постановено по адм. дело № 72/2020 г. по описа на Административен съд Перник и частна жалба на Държавна комисия по стоковите борси и тържища срещу Определение № 123 от 2.07.2020 г., постановено по същото дело. Касаторът "КРИС 88" ЕООД, чрез пълномощника си адвокат Данчова, обжалва решението в частта за присъдените разноски със съображения за неправилност. Иска отмяната му и решаване на спора по същество в обжалваната част. Претендира разноски и за настоящата инстанция. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба на ДКСБТ. В отговор ответника по така подадената касационна жалба прави възражения за нейната неоснователност. Държавна комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ), чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Серафимова, обжалва решението с доводи за неговата неправилност и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде отменено изцяло, евентуално да бъде отменено в частта, с която е осъдена да заплати на "КРИС 88" ЕООД сумата в размер на 600 лева, ведно със законната лихва върху главницата, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди и да бъдат намалени присъдените разноски в първостепенното производство до предвидения минимум в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Търговското дружество счита касационната жалба на ДКСБТ за неоснователна по изложени в писмения му отговор съображения. В частната си жалба Държавна комисия по стоковите борси и тържища, твърди недопустимост на обжалваното Определение № 123, постановено по реда на по чл. 248 ГПК, с което е допълнено Решение № 209 от 1.06.2020 г. и иска отмяната му и прекратяване на производството. В отговор "КРИС 88" ЕООД моли определението, като правилно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Държавна комисия по стоковите борси и тържища. Касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, в законоустановения срок и са процесуално допустими. Пред административния съд е депозирана искова молба, с която "КРИС 88" ЕООД е предявило иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Държавната комисия по стоковите борси и тържища, с който претендира да бъде осъдена да му заплати сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени, в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № 05123/28.03.2019 г., издадено от председателя на ДКСБТ – София, представляващи заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумите. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е уважил иска и е осъдил Държавната комисия по стоковите борси и тържища да заплати на "КРИС 88" ЕООД сумата от 600 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба - 27.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумите и е присъдил разноски в полза на търговското дружество в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение. За да обоснове този правен резултат АС Перник е приел, че ищецът се е справил с доказателствената тежест и е установил наличието на комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от специалния закон – ЗОДОВ. От фактическа страна е приел за безспорно установено, че издаденото от председателя на ДКСБТ, на основание чл. 3б от ЗСБТ, Наказателно постановление № 05123 от 28.03.2019 г. е отменено с Решение № 453 от 28.10.2019 г., постановено по КАНД № 564/2019 г. по описа на Административен съд Перник. Приел е също, че в производствата пред двете съдебни инстанции ищцовото дружество е ползвало адвокатска защита, за която е заплатило на адв. К. Сотиров сумата от общо 600 лева (по 300 лева за всяка инстанция), съгласно представените по приложените АНД и КАНД договори за правна защита и съдействие. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платените в съдебните производства по атакуване на наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление и е постановил своя акт. С оглед на направено възражение за прекомерност, съдът е присъдил в полза на ищеца разноски в исковото производство в размер на 150 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди в посочения от съда размер, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция и към които тя препраща с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. В настоящия случай е доказано от ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред Районен съд Перник и Административен съд Перник е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Видно от доказателствата по делото е установено, че дружеството е било надлежно представлявано от адвокат в съдебното производство по обжалване на отменения акт. В това производството пред двете инстанции са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като в договора по чл. 36, ал. 2 ЗА е отбелязано извършеното плащане. Плащането в хода на делата е за осъществена по него правна защита. В случая е доказана реално причинена вреда в приетия от съда размер от отменения административен акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е приет за основателен и искът за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение, в случая така, както е предявен считано от завеждане на исковата молба в съда - 27.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумите. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от Държавна комисия по стоковите борси и тържища отменителни основания. Съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Частната жалба на Държавна комисия по стоковите борси и тържища срещу Определение № 123 от 2.07.2020 г., постановено по адм. дело № 72/2020 г. по описа на Административен съд – Перник е основателна. За да постанови определението си съдът от първата инстанция е тълкувал съдържанието на депозираната чрез него касационна жалба като искане за допълване на постановеното решение в частта за разноските и затова е изпратил препис от нея на ответната страна. След като е получил становището на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата е постановил съдебния си акт, в който е приел, че молбата е основателна и я е уважил като е допълнил решението си, присъждайки още 200 лв. в полза на ищеца като по този начин го е компенсирал с пълния размер на заплатеното от него възнаграждение за правна помощ и процесуално представителство. За да стигне до този правен извод, административния съд се е позовал на редакцията на чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на сключването на съответните договори. Определението е неправилно. Съдът е тълкувал и приложил неправилно Наредба № 1/2004 г. Към момента на постановяване на определението - 2.07.2020 г., текстът на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1, на който съдът се е позовал, е отменен с Решение № 5419 на ВАС на РБ, обн. ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г. При това положение размерът на разноските, при наличие на определен материален интерес до 1 000 лв., е неправилно определен. Става въпрос за административно дело, с определен материален интерес и след отмяната на текста размерът на дължимите от ответната страна разноски е следвало да бъде определен съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1, в приложимата редакция на текста отпреди изменението по ДВ, бр. 68/31.07.2020 г. на същата наредба, която сочи, че минималното възнаграждение на адвоката, представлявал страната в този род дела, не може да бъде по-малко от 100 лв. Тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност тази сума е достатъчна при положение, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е уважено от съда с решението му. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че АС Перник неправилно и в разрез с действащия към датата на постановяване на обжалваното определение материален закон е уважил искането на "Крис 88" ЕООД за изменение на решението в частта за разноските, поради което определението му ще следва да бъде отменено. С оглед изложеното по-горе обжалваното решение на съда в частта за разноските е неправилно и следва да бъде отменено за разликата от 100 до присъдените 150 лв. С оглед изхода на спора и предвид съвместното тълкуване на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от специалния закон претенцията на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователна и не следва да бъде уважена, както и претенцията на търговското дружество, с оглед изхода на правния спор. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,