Решение № 47 от 28.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 98/2019 г.

Решение № 47 от 28.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 98/2019 г., I н. о., НК, докладчик съдията Невена Грозева Касационното производство е образувано по жалба на подс. В. Н. К. чрез защитника и адв. В. П. срещу присъда на Окръжен Съд – Варна по внохд № 1074/18 г. В жалбата са заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Направено е искане за отмяна на въззивната присъда и за оправдаване на подс. К.. В допълнението са развити съображения относно материална незаконосъобразност на атакувания акт. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът не се явява редовно призован. Подс. К., спрямо която производството е проведено задочно, не се явява. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна. ВКС след като се запозна с доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. С присъда № 160 от 5.06.2018 г., Районен Съд-Варна е признал подс. В. Н. К. за невиновна в това, че 2.06.2009 г. в [населено място] пред нотариус с район на действие Варна РС с рег. №.... съзнателно се е ползвала от преправен официален документ - Удостоверение № 20080208154128 от 7.01.2009 г. относно актуалното състояние на фирма "Ф. И. "-., издаден от служба по вписванията, като деянието е извършено с цел имотна облага и от нея за самото и съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК. По протест на прокурор във ОС- Варна е образувано внохд № 1074/2018 г. С присъда № 79 от 22.11.2018 г., ОС- Варна е отменил присъдата на РС и постановил нова, с която признал подс. В. Н. К. за виновна в това, че на 2.06.2009 г. в [населено място] пред нотариус с район на действие Варна- РС с рег. № съзнателно се е ползвала от преправен официален документ - Удостоверение № 20080208154128 от 7.01.2009 г. относно актуалното състояние на фирма "Ф. И. "-., издаден от служба по вписванията, като деянието е извършено с цел имотна облага и от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК и е наложил наказание от две години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от четири години. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подс. К. да заплати направените по делото разноски. При проверка на декларативно заявеното касационно оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, касационната инстанция не се натъкна на основания, които да наложат отмяна на съдебен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата не са наведени никакви съображения по това оплакване, поради което ВКС ще отбележи, че въззивният съд е изпълнил задълженията си за разкриване на обективната истина по делото, провел е съдебно следствие, като е назначил повторна Съдебно почеркова експертиза, чиито изводи е ценил при изграждане на вътрешното убеждение. В съответствие с процесуалните правила в чл. 13 и чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и тези на формалната логика е защитил убедително фактическите и правни изводи, които се споделят и от настоящия съдебен състав. Съдът не е допуснал едностранчив или превратен анализ на доказателствените източници, които е обсъдил с нужното внимание и професионализъм, поради което към аналитичната му дейност не може да бъде отправен упрек. При правилно установена фактическа обстановка, при съблюдаване на процесуалните правила, контролираната инстанция е приложила правилно материалния закон, като е приела, че деянието на подс. К. покрива обективните и субективни елементи на престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което наведения от касатора довод за нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е неоснователен. Подс. К. е ползвала съзнателно порочно съставен документ, като от нея за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Инкриминираният документ- Удостоверение № 20080208154128 от 7.01.2009 г., издаден от Агенцията по вписване –Варна е годен предмет на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 3, вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Той е официален удостоверителен документ, който материализира "регистрационни данни" по отношение актуалното състояние на дружеството "Ф. И. " -О.. В случая се касае до предварително съществуващ- истински документ, изготвен от лицето, което го е подписало, след което е бил преправен, чрез внасянето на промяна в датата на неговото издаване вместо - 8.02.2008 г. - 7.01.2009 г. По този начин е променено правното му значение, за да се удостовери наличието на представителна власт – изразяваща се в това, че подс. К. към датата на ползване на документа пред нотариус е съдружник в дружеството – продавач и че има право да се разпореди с имота му и да получи сумата по сделката, като в действителност още на 20.08.2008 г. тя е престанала да бъде съдружник, тъй като тогава е продала дружествените си дялове. Удостоверение с цитирания номер е издадено от Агенция по вписвания- Варна, но на 8.02.2008 г., когато подс. К. е била съдружник във " Ф. И. "- О. и е подписано от длъжностното лице. Използваният от подс. К. документ – удостоверение е бил технически възпроизведен от оригиналния документ /истински документ/ чрез запазване на информацията в него, като е преправена само датата на създаване на документа. Създадено е ново съдържание на истинския официален документ, като старото, писмено изявление на автора на документа е заменено с друго, каквото авторът не е правил. Неоснователно се твърди от защитата, че подс. К. следва да бъде оправдана, тъй като ползвания от нея документ е "неистински", а тя е обвинена и призната за виновна в ползване на "преправен" документ. Осъщественото от нея е съставомерно по цитирания текст, защото се касае за "подправка на документ", като законодателят е преценил, че и двете форми на неистински и на преправен документ са проявления на едно и също посегателство и засягат в еднаква степен обществените отношения охранявани от нормата на чл. 308 от НК, като в чл. 316 от НК е инкриминирано съзнателното им ползването. В доктрината няма спор, че "преправен" е този документ, който възниква като истински, тъй като е изготвен от неговия действителен автор, като към вече съществуващия истински документ се внасят промени в съдържанието му. В случая в удостоверението за актуално състояние издадено от Агенция по вписвания -Варна са преправени цифри, /чиято конфигурация променя дата на издаване на документа/. По този начин съществено е променено правното значение на документа. Правилно въззивната инстанция е счела, че инкриминираното удостоверение въплътява изискването на закона за годен предмет на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради наличието на порок в неговата автентичност/авторство/ и чрез извършената "преправка", истинския документ е превърнат в неистински. /Р № 194/2007 г. по к. д. № 864/2006 г. на 1 –во НО, Р № 324/13 г. по к. д. № 910/13 г. 1 НО и др. / Това обстоятелство не изменя по никакъв начин предявените с обвинителния акт факти и тяхната правна оценка, поради което въззивната инстанция правилно е приложила закона, признавайки подсъдимата за виновна по цитирания текст. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС – първо наказателно отделение