Решение № 3338 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11888/2010 г.

Решение № 3338 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11888/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, летище Варна, против решение № 803 от 5.07.2010 г. по адм. д. № 1187/2009 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично общинско вземане № 1880/15.07.2009 г., издаден от кмета на Община Бургас в частта, в която на дружеството са определени задължения за такса битови отпадъци за 2009 г. в размер на 150 771,03 лева и е начислена лихва за просрочие в размер на 1167, 70 лв. В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и се иска отмяната му на основание чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - кметът на Община Бургас, в представен писмен отговор от процесуалния представител Румяна Иванова, изразява становище за оставяне в сила на решението като правилно. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателя в качеството си на концесионер на Летище Бургас, е задължено лице за заплащане на такса за битови отпадъци по смисъла на чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ. Въз основа на доказателствата по делото, по спорния по делото въпрос: предоставяне на услугата "поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване" от Община Бургас, съобразно района, в който са имотите на дружеството - сградите на Летище Бургас, съдът е приел, че района се обслужва от Община Бургас. Не е бил спорен въпроса за размера на таксата за поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване, който е 3,5 промила върху данъчната оценка, респ. отчетната стойност на активите (земя и сгради), по декларациите по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, в размер на 43 077 436,23 лева. Съдът е приел, че териториите за обществено ползване в ТД "Изгрев" и кв. Сарафово се обслужват от "Титан - Бургас", съгласно договор с Община Бургас, в подкрепа на което са представени протоколи за извършена работа. Обоснован е извод, че Община Бургас поддържа чистотата на териториите за обществено ползване в кметство "Изгрев", което обхваща квартал Сарафово и Летище Бургас. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ в услугата "поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване" се включват дейностите по почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Незаконосъобразно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ, за да обоснове отговорността на концесионера за задължение за такса смет за 2009 г. при приложение на неотносима за периода правна норма - чл. 64 (изм., ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), вместо приложимата разпоредба на чл. 64, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.), съгласно която: "Таксата се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване - от ползвателя, според одобрените от общинския съвет разходи за съответната година за всяка от дейностите по чл. 62". Тъй като концесионерът не е упоменат изрично в текста като задължено лице за ТБО, а и не може да бъде приравнен на лице с учредено вещно право на ползване, текстът е неприложим за концесионера. От друга страна, всички правоотношения с концесионера, касаещи този имот са уредени в концесионния договор, който е сключен при постигнатото взаимно съгласие на страните по него. Редакцията на чл. 11, ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 36 от 2006 г.), че при концесия данъчно задължен е концесионерът, следва да се разглежда във връзка с ал. 1, която се отнася за данъчно задължени лица - собственици или ползватели на облагаеми с данък недвижими имоти по ЗМДТ. В случая с обжалваният пред първоинстанционния съд акт не е определен данък върху недвижимите имоти за 2009 г., за да е приложима разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ, а е определено задължение за такса смет, което не е данъчно задължение. Относимите към спора материално правни разпоредби са тези на чл. 62 - чл. 71 от Закона за местните данъци и такси. Текстът на чл. 64 от Закона за местните данъци и такси има различна редакция, относима към съответните данъчни години и след 1.01.2004 г., съгласно редакцията на чл. 64, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.) таксата се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване - от ползвателя, според одобрените от общинския съвет разходи за съответната година за всяка от дейностите по чл. 62. Концесионерът не е сред изрично упоменатите задължение за ТБО лица за периода на приложимост на правната разпоредба в тази редакция, включително и за 2009 г. Поради това, че разпоредбата създава задължение, то същата не може да бъде тълкувана разширително. Концесията е особен вид право на ползване, но има облигационен характер, и след като концесията не е изрично посочена в законовата разпоредба, която определя кръга на задължените лица за ТБО, то не може концесионерът да се приеме за задължено лице. Изменението на чл. 64 ЗМДТ с ДВ, бр. 95 от 2009 г., което е в сила от 1.01.2010 г., в случая не намира приложение. Изменението на разпоредбата препраща относно задължените лица за ТБО към чл. 11 ЗМДТ, в чиято ал. 4 е посочен концесионерът като задължено лице. Тази разпоредба е приложима за периодите след 1.01.2010 г., поради което за периодите преди това изменение, в конкретния случай за 2009 г. концесионерът не е задължено лице за ТБО, след като не е изрично посочен като такова лице. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е тълкувал неправилно приложимите законови разпоредби за този период, в резултат на което е достигнал до неправилния извод, че за 2009 г. концесионерът е задължено лице за такса битови отпадъци. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд в постановени решения по адм. д. № 3736/2008 г. и адм. д. № 6280/2010 г., по описа на съда. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго решение по същество от настоящата инстанция, с което да бъде отменен Акт за установяване на публично общинско вземане № 1880/15.07.2009 г., издаден от кмета на Община Бургас в частта, в която на дружеството са определени задължения за такса битови отпадъци за 2009 г. в размер на 150 771,03 лева и е начислена лихва за просрочие в размер на 1167, 70 лв. При този изход на спора, на касатора следва да се присъдят всички направени по делото разноски, които видно от представените разходни документи са в размер на 325 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ и чл. 222 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,